Т айнствен шум нападна Северна Ирландия и се превръща в истинска епидемия, че даже властите решиха да изследват проблема и да видят защо населението там не може да заспи.
Епидемията се появява в градчето Оума, което е на около 100 км западно от столицата Белфаст. „Земята си тананика“, казват местните, но мнозина приемат това за черен хумор и отиват да се кръстят в черквите.
Любопитно е, че повечето пъти този шум се чува до първи петли и след това също толкова мистериозно изчезва, досущ начина, по който се е появил. Както се случва често в страшните приказки на Източна Европа и най-вече в славянския фолклор, пропеят ли първите петли, злото бяга, но преди това те побърква и ако те докопа, няма спасение.
Тътен
Едни оприличават тайнствения шум на тътен като от двигател на кола, други го чуват като бръмчене, а трети се кълнат, че става реч за монотонно тананикане, даже някои го наричат нощно пеене. Градецът Оума има около 21 000 души население и то постоянно намалява, защото много от хората си продават или направо изоставят къщите и заминават другаде, където няма такъв вид шум.
Странно, но не всеки може да чуе бръмченето: само около 4% от населението (най-податливата група са жените на средна възраст), а експертите често не могат да открият със записващо оборудване това, което сами съобщават, че са чули.
Оума е градче с бурно минало, в съвремието развива спорт, туризъм и селско стопанство. Казват обаче, че шумът пречи на туризма.
Мания
Според в. „Гардиън“ има различни теории за този шум. От елфи, през демони, до задължителните в случая извънземни, 5G технологиите и други съвсем редови постижения на съвременната цивилизация. Даже според една от версиите в Шотландия военни машини издават шума и той по някакъв начин заобикаля Белфаст и другите населени места в Северна Ирландия, за да попадне и тормози нощем жителите на Оума. „Колкото повече хората се фокусират върху шума, толкова по-тревожни и уплашени стават, толкова повече тялото реагира, като усилва звука“, твърди специалистът по звуци (аудиолог) д-р Дейвид Багули. Той допълва: „Шумовото замърсяване е толкова широко разпространено, че цялата планета си тананика, ако искате, можем да кажем също, че цялата планета ръмжи“.
Разделение
Учените започнали да изследват още преди Нова година шумовете в Оума. Странно е, че всички до един твърдели как чуват бръмченето, но когато опитали да го запишат, така и не успели да го направят. Просто на записващите устройства, независимо какъв вид са, нямало никакъв шум или записаният за нищо не ставал. Учените си направили експеримент и попели няколко песни, те се записали, но след това шумът, който успели да чуят, така и не се хванал на техниката. Получава се нещо като при снимките с призраци, които не могат да бъдат хванати от фотоапарати.
Друг учен казал, че шумът много му напомня за масовите самоубийства, които наблюдаваме от десетилетия с китове, делфини и косатки. Предполага се, че тези морски бозайници чуват човешки звуци, издавани на големи разстояния, и това ги дезориентира, като ги принуждава да правят самоубийствени неща. Смята се, че и тук може ирландците от Севера да чуват някакви неща, които да им пречат на съня. И тези, които чуват, имат изострени сетива и могат по-добре от другите да долавят ниските честоти.
Друго изследване пък показва, че само около 4% от жителите на Оума съобщават как са чували бръмченето, но всъщност резултатите са много по-високи и поне половината от жителите на града са били атакувани, обаче не смеят да го съобщят, за да не ги помислят за луди.
Има и теории за риби или други океански същества, които издават шума, който преминава през сложния географски район и се появява в града като тананикане. Естествено, тук се припомнят и легендите за русалки.
Факт е обаче, че и на други места из Британските острови се чуват странни и необясними шумове. Някои заглъхват и остават само спомена, а други все още атакуват народа.
Георги П. Димитров
