К итайски астронавти започнаха първите космически изпитания за заселването на Луната с мухи, съобщиха световните агенции.
Опитите са изцяло нов етап в човешките изследвания на Космоса, твърди Space.com.
Дворец
В момента на китайската космическа станция „Тиенгун“ („Небесен дворец“) има 19 астронавти, които правят опитите с два вида плодови мухи. Колкото и да е странно, тези винарки дават отговори и за това как липсата на магнитно поле влияе на човешкия организъм. Освен това целта е да се види как самите мухи ще реагират и ще дадат ли поколения, които да бъдат способни да се размножават на Луната. Целта е в крайна сметка мухите да бъдат пуснати на Луната, където да опрашват бъдещите растения, от които ще се добива реколта.
Магнит
За разлика от Земята, където има изключително силно магнитно поле, то на Луната съвсем липсва магнитосфера. А според много теории точно това може да се окаже един от най-съществените проблеми пред човека и въобще за животни и растения от Земята, които да населят Космоса. Магнитосферата ни защитава също от слънчевия вятър и космическите лъчения.
Тъй като на Небесния дворец има някаква, макар и минимална магнитосфера, то китайците са създали специални условия там за мухите, като са ги поставили в редица от контейнери и в крайна сметка магнитното поле е премахнато. Така може да се разбере дали наистина мухите са в състояние да се размножават ефективно и да дадат здрави поколения, а с това и да имат задоволителни резултати по опрашванията на растения.
Някои от тайконавтите, както се наричат китайските астронавти, се шегуват, че в един момент мухите могат да се превърнат в истинска напаст и да нападнат космонавтите през август.
Картофи
Китайците от години пращат в Космоса всякакви растения и насекоми. Преди време на „Тиенгун“ поникнаха картофи и дадоха реколта.
А при мисията на лунохода „Чанъе-4“ на обратната страна на спътника поникнаха памукови семена в незащитена среда.
НАСА също доста е напреднала по въпроса и от десет години сади и прави опити да отглежда зеленчуци на Луната и на Международната космическа станция.
Георги П. Димитров
