Г олемият композитор проф. Георги Костов е написал стотици произведения във всички музикални жанрове, но визитна картичка за него си остава песента „Да те жадувам“ по стихове на Любомир Левчев, позната от изпълнението на „Сигнал“.
Тя му е донесла както много радост, така и някои разочарования, заради които за известно време я бе забранил да бъде изпълнявана на живо от групата.
Поводът за скандала между тях е включването й в диск за Свети Валентин, в който като автор на музиката е посочен Йордан Караджов, а на стиховете – Орлин Орлинов.
„Поставих въпроса публично, а след това Данчо дойде в моя кабинет, извини ми се и каза, че българите на тази песен си създавали децата. Тогава му рекох, щом ще се отрази на демографската криза в България - пейте я. Обаче после в едно телевизионно танцувално шоу попитаха Караджов дали това е негова песен. Той само отговори - "Не, не е моя", но не посмя да каже, че песента е моя“, разказа приживе пред „Телеграф“ маестрото.
Въпреки скандалите с Да те жадувам композиторът написа нова песен за група Сигнал по стихове на Ангел Симеонов и аранжимент на Красимир Гюлмезов
Той напомнил на певеца, че 20 г. не е взел стотинка от авторските права на песента и оставил музикантите да измислят как да го компенсират за това. Всичко беше поправено и в пандемията се стигна до нов скандал – заради това, че е разрешил на „Сигнал“ да изпълнят „Да те жадувам“ в благотворителен концерт, на Георги Костов бе отказано спечелено финансиране на негова творба.
Проф. Георги Костов на любимото си пиано
Мюзикъл
Историята по създаването на „Да те жадувам“ през 1979 г. също е любопитна и разказвана пред вестника от автора й: „С Любо Левчев бяхме приятели и решихме да направим нещо заедно. Отивам на среща с него, а портиерът не ме пуска, защото го няма - извикали го на някакво заседание.
Беше ми оставил с автограф стихосбирката си „Самосъд“. Започнах да разлиствам книгата и стигнах до едно произведение „Недопустимост“. Но това име не върви за песен, та аз измислих заглавието „Да те жадувам“, Любо го хареса, а влюбените започнаха да го търсят.
С Левчев после направихме цял мюзикъл „Сантиментално пътешествие“ в Музикалния театър. Но трябва да ви кажа, че той е най-трудният автор за писане на музика по великолепните му стихове. Сега ще ви кажа една моя тайна. Написах „Казанова“ за Музикалния театър, който се игра на много места – и в Русе, и в Стара Загора. За Казанова каква тема е по-подходяща от песента „Да те жадувам“, естествено в друга разработка. Така че ето къде намери място песента“.
Със своя учител и кум Панчо Владигеров
Мелодия на годината
Първата си голяма награда - „Мелодия на годината“ през 1967 г., проф. Георги Костов получава за песента „Без радио не мога“ в изпълнение на Лили Иванова.
По този повод той си спомня: „Тя фигурира в класацията за май, а през юни излезе голямото писмо на Тодор Живков до четиримата директори – на „Балкантон“, на концертна дирекция, на радиото и телевизията, че не може с къси поли жените да се явяват и мъжете с дълги коси. А Лили вече е заснела песента ми с един минижуп.
Леда Милева е генерален директор на телевизията. Звъни ми секретарката й и ми казва – другарю Костов, моля ви в еди колко си часа да бъдете в студиото на телевизията, където ще прегледаме вашата песен. Естествено, аз млад, непознат, 25-годишен композитор, отивам там. Наредени всичките началници гледат един, втори, трети път. Имам чувството, че по сантиметри следят колко е къса полата на Лили Иванова.
И накрая заключението беше, че в този си вид тя не може да бъде показана. Свалиха я от ефир и съобщиха на зрителите на „Мелодия на месеца“, че поради засиления интерес към Лили Иванова в Съветския съюз тя не може да се прибере, за да я заснеме отново, затова ще я видят следващия месец“.
Златният Орфей
„Без радио не мога“ е написана по стиховете на Милчо Спасов – сина на композитора на „Високи, сини планини“ Георги Спасов. „Бяхме приятели с него, той беше контрабасист в оркестъра на БНА. Правеше преводните песни на много музиканти и пишеше стихове. Така ми даде един негов текст. В него имаше един стих „Ще отидем на пъстрото хоро“. Казах си, че тук явно трябва да има хоро. И въведох за пръв път народна песен в поп музиката.
После го направи и Стефан Димитров, и много други. Песента стана шлагер, във видеото Лили храни кокошки, после заигра хорце и стана много приятно. Изпълни я на 9-ия световен младежки фестивал на стадиона, качиха я на един електрокар и обикаля пистата на „Васил Левски“ и пее „Без радио не мога“.
В Съветския съюз бяха издали плоча с песента, но изпълнена от руски певци“, спомня си музикантът. Това е една от песните му, включени в учебниците по музика. С Лили печели и първа награда на „Златният Орфей“, но се оказва, че и от нея не е получавал авторски права от концертите. Тя го компенсира, като му поръчва нова песен - „Бурята“, и му дава по-висок хонорар за нея.
Изпратиха го с футболна топка
Проф. Георги Костов почина на 19 януари 2024 г. на 82 г. Той бе изпратен подобаващо в столичния храм „Свети Георги“, а върху ковчега с тленните му останки имаше и футболна топка, тъй като той бе известен като страстен почитател на играта и дори преди да се отдаде на музиката е имал желание да стане професионален състезател.
Последно сбогом с него дойдоха да си вземат стотици негови ученици, колеги и приятели. Сред тях бяха композиторите Хайгашод Агасян и проф. Стефан Драгостинов, първият пианист на „Сигнал“ Христо Ламбрев, певецът Владо Димов, оперната прима Гери Николаева и много други.
Последно сбогом с маестрото
Съболезнованията приемаха съпругата му Жасмина и двете му дъщери Лилия и Весела.
„От името на семейството искам да изкажа благодарност и дълбока признателност към проф. д-р Сава Димитров - ректор на НМА "Проф. Панчо Владигеров", и Ценко Минкин - председател на СБК, за съдействието относно отпускането на място в Централните софийски гробища в Алеята на творците за проф. Георги Костов. Благодаря и на Министерството на културата и министъра Кръстю Кръстев“, каза след погребението доц. д-р Костова.
Лео Богдановски
