К омпозиторът Развигор Попов свири в емблематичната песен на Георги Минчев „Бяла тишина“, разкри пред „Телеграф“ самият той.
На 9 април 2023 г., се навършват 80 г. от рождението на легендата на БГ рокендрола и по този повод неговите приятели се събират вечерта в бара на Васко Кръпката да го почетат с изпълнения на неговите хитове.
Златният Орфей
Купонът няма как да мине без „Бяла тишина“ - песента, която печели първа награда на „Златният Орфей“ през 1967 г., а след това и „Мелодия на годината“. Музиката е на Борис Карадимчев, а стиховете – на Богомил Гудев. Във видеоклипа, сниман в градинката на „Св. Александър Невски“, заедно с Гошо Минчев участват музикантите от „Щурците“. „Те обаче нямаха йоника и затова Борето ме извика аз да дойда на записите с моята“, разказа Развигор, който по това време е фронтмен на друга нашумяла група - „Стакато“. Милчо Левиев пък е аранжирал другата визитна картичка на Минчев - „Снегът на спомена“. „Винаги търсех нови изпълнители, а не тези със слава. Така ми казаха за Гошо, чух го и ми хареса. Точно този оригинален маниер на пеене ме впечатли и когато написах „Снегът на спомена“, ми се стори, че той ще е идеалният изпълнител. Питаха ме дали не рискувам, но точно така исках да бъде изпята. Голям принос има Милчо Левиев, който направи аранжимента с ритмус и квартет Димов свири в него“, разкрива композиторът Петър Ступел в биографичния филм на БНТ за Минчев „Старо момче“.
Бъндараците
Георги Минчев е свързан с „Щурците“ още от ученическите си години – първо е бил влюбен в сестрата на китариста Константин Атанасов – Флора, после се запознал с Люба Маричкова и нейния брат. „Един ден Кирил Маричков ми се обади и вика: „Гоше, ако знаеш каква група сме направили, „Шадоус“ пасти да ядат“. Отидох и действително - репетираха в кухнята на Кирчовия апартамент, Пепи Цанков с едно малко барабанче и едно фусче. Попитах ги дали мога да изпея няколко песни с тях и го направихме. Киро беше учил кларинет, а Бъндарака го научи на китара и бас, иначе беше акордеонист. Исках да съм част от група, но никъде не ме искаха. В „Бъндараците“ бях приятелят на Кирето, по-късно в „Щурците“ не можеше, защото майка му на Кирчо не даваше. Това са мои догадки. Майка ми беше мощно пробивна жена, на Киро майка му - също. Имаха някакъв конфликт двете или така си въобразявам. Тогава имам чувството, че г-жа Маричкова не ме хареса мен, тя искаше нейното момченце да си пее. Детски истории“, разказва в „Старо момче“ певецът. После става част от група „Сребърните гривни“, като ги събира, след като се разтурили и решил да правят рок обработки на народни песни. „Аз съм като Еди Мичел във Франция – той не е рокер като Джони Холидей с кожени дрехи, но също обича такива текстове, в които да има смисъл и пак да е рокендрол“, казва за себе си Гошо Минчев.
CBS
След като „Сребърните гривни“ окончателно се разпадат, заминава за Белгия да следва кинорежисура. „Исках да направя напук на Концертна дирекция, която години наред ми криеше договорите. Намерих връзки, Начо Папазов каза „Да“ и заминах за Брюксел. Изкарах си следването много съвестно. Нямах намерение да пея в Белгия, но не издържах и започнах да пиша песни – аз правех музиката, а текстовете - едно момиче с български произход, баща й е индустриалец, Лилиан Колеф-Кира. Намериха ми продуцент в CBS, подписахме договор. Дадоха ми песен, която да стане страшен шлагер – на много известен френски композитор, музикантите на Адамо ми свиреха. Стана много здрава плоча, с хубави две парчета, едното готово да го въртят радиата. Но в тоя момент дойде жена ми и каза, че се е влюбила в друг. Хукнах в България след нея и занемарих всичко. А имах уговорени телевизии за лансирането на плочата. Но като се върнах и им казах - „Господа, договорът нали е невалиден, довиждане“, разказва още във филма музикантът. Сега тази малка грамофонна плоча е изключително ценна за българските колекционери, тъй като е останал само първоначалният пробен тираж и много трудно се намира, като в интернет се търгува за стотина лева.
Дует с Бисер Киров в казармата
Георги Минчев и Бисер Киров са пеели в дует в казармата. „На него му бяха казали, че има един, дето пее, а на мен – че има един с китара. В един момент се събрахме и станахме дует. Бисо свири и пеем на два гласа песните на Елвис Пресли“, разказва приживе изпълнителят на „Блажени години, рокендролът беше млад“. Военното обучение променя и музикалните му вкусове. „Преди казармата обичах Елвис и Клиф Ричард. В казармата научих за „Бийтълс“, но повече на сърцето ми е „Ролинг Стоунс“. Аз бях единственият, който през 1963 г. имаше плочи на „Бийтълс“. Един приятел беше гадже на дъщерята на английския посланик и като ходеше с тях, ми носеше най-новите плочи. С тези песни се явих на прослушване пред Милчо Левиев и Вили Казасян. Викат – добре, а български песни, изпълних им моите като „Левски рокендрол“, а те: „Не, не, не“. Мръсна дума беше думата рокендрол. А не съм се напял на рокендрол, когато ми беше времето“, разказва през 1997 г. във филма „Старо момче“ Георги Минчев.
Лео Богдановски
