К огато бил малък, Христо Пимпирев мечтаел, като порасне, да стане капитан на кораб. Е, мечтата му не се сбъдна съвсем в прекия смисъл на думата, но може да се твърди, че дори е преизпълнена.
Полярник номер едно на България ще има повод да почерпи след около месец. На 13 февруари 2023 г. проф. Христо Пимпирев става на 70. През повече от половината от тези години той обикновено прекарва рождения си ден далече от родината в Антарктида.
През последната седмица на миналата година и първата на тази професорът отново бе в светлината на прожекторите. Заради онази, детската му мечта. За първи път български военен научноизследователски кораб в края на декември потегли през морета и океани към Ледения континент. Само Христо си знае какви усилия му е коствало това. Да убедиш отговорните държавни фактори в необходимостта от придобиването на специален кораб, да осигуриш средства за ремонта и оборудването му и в крайна сметка да влезеш в семейството на големите морски сили, си заслужаваше и труда, и нервите.
Предистория
Може да се твърди, че Пимпирев е един от малцината хора в света, които от 1987 година насам, с едно малко прекъсване, неизменно потегля далече на юг. За да може и България да стане една от водещите полярни нации, да осъществява сериозно научно присъствие и да бъде търсен партньор на най-големите изследователи на Антарктида.
Как се стигна до това да имаме своя полярна база на остров Ливингстън? През какви трудности минаха нашите учени и какво е днес мястото ни на Ледения континент? Историята е прелюбопитна, но както се казва, щом има воля и дух, всичко се постига.
Годината е 1987-а. Промените в България и в Източна Европа все още предстоят. Доцент Борислав Каменов и младият асистент Христо Пимпирев от Софийския университет пишат писмо до Британската антарктическа служба с молба да бъдат включени в общи полярни изследвания. Получават отговор – заповядайте! Нещо като частно начинание е било. Но става! Помага им много тогавашният зам.-ректор на Софийския университет чл. кор. проф. Тодор Николов. И така двамата тръгват на юг. Стигат до Ледения континент и живеят няколко месеца, включително на палатка близо до английската база “Ротера”. В същото време в България решават да пратят паралелно и четирима наши изследователи със съветски кораб. Тогава всъщност се слага началото на българската антарктическа програма. Първата база е трябвало да бъде на остров Александър на Антарктическия полуостров, но поради лошото време в началото на март 1988 г. два фургона са спуснати с хеликоптер на остров Ливингстън. Остават зазимени през следващите няколко години.
Чак през 1992 година Пимпирев повежда втората експедиция към ледовете. Носи и флага на България, връчен му от президента Желю Желев. И така в продължение на повече от 30 години.
Дипломация
Позицията на България в Антарктида е нещо повече от обикновено стъпване в царството на ледовете. Това е чиста проба външна политика. Което ни прави важни играчи в иначе доста сложния казус с териториалните претенции на някои държави към южния континент. Благодарение и на Христо Пимпирев нашата страна стана консултативен член на Антарктическия договор, влезе в семейството на държавите, които определят правилата за работа и бъдещата експлоатация на огромните природни богатства там.
През последните години българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън се разрасна. Построени бяха нови жилищни и служебни помещения, вдигнат бе православен параклис “Св. Иван Рилски”, почна изграждането на специална научна лаборатория, базата получи модерна мултифункционална машина – кран, снегорин и влекач, моторни лодки и шейни. Все повече чужди учени работят на “български” терен. А националната ни антарктическа програма се осъществява със съдействието на български министерства и институции, работи се и по международни проекти.
Най-големият проблем обаче до неотдавна си оставаше т. нар. логистика. Пътуването на експедициите, както обича да обяснява проф. Пимпирев, е като “на стоп”. Разчитаме на доброто си взаимодействие с чужди програми, които разполагат с кораби и самолети. С тях се превозват нашите екипи, научна апаратура, провизии и гориво от Пунта Аренас в Чили и Ушуая в Аржентина до Ледения континент. Сега с изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ нещата ще се променят тотално. Но колкото повече напредват годините, толкова повече изчезва и първоначалната романтика на първопроходчеството, обича да казва проф. Пимпирев. На базата ни на остров Ливингстън в Антарктида вече има интернет, корабът почва регулярни плавания до там и обратно, все повече, и то млади хора, се включват в полярните изследвания.
Отличия
Христо Пимпирев е директор на Националния център за полярни изследвания и на Българския антарктически институт. Участвал е в научни експедиции до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, в спелеоложка експедиция в китайското карстово плато, в проект за търсене на злато във Виетнам, в научни изследвания в Колумбийските Анди, в канадско-българска експедиция на остров Елсмир, Канадска Арктика. Преподава исторична геология и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина, Канада, Южна Корея и др. През 2013 година стъпва и на Южния полюс. Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови, Антарктика, носят неговото име. Автор е на множество книги и сценарии, изигра себе си в българския филм „Писма от Антарктида“.
В края на миналата година бе отличен с високото отличие на Кралство Испания ордена „Изабел Католическа“, основан през 1815 година. Крал Фелипе VI e издал указ за награждаването на проф. Пимпирев. Орденът се дава на испански и чуждестранни граждани за голям принос в развитието на връзките с Испания. Отличието връчи Алехандро Поланко Мата, посланик на Кралство Испания в България.
Писмо от 1987 година
През първите години връзката с нашите полярници беше много трудна. Авторът на тези редове пази автентични писма на Борислав Каменов и Христо Пимпирев, които те изпращаха по пощата от английската база Ротера до София. Може да ви се струва невероятно, но писмата тогава пристигаха от Антарктида чрез пощенската служба на Нейно Величество до България (над 14 000 км) за около седмица (виж факсимилето). Публикуваме откъс от едно от писмата.
Български ритми на английската „Ротера“
18.12.1987 г.
Монотонното трудово ежедневие на английската станция “Ротера” на остров Аделаида снощи беше нарушено от необичайните ритми на тракийски народни хора. Рисуваните филми на Д. Донев и приключенията на тримата глупаци събраха целия персонал на станцията и предизвикаха оживен интерес към България. Донесените от нас книги за забележителностите на България и за нейните курорти, диплянките с диапозитиви от Витоша, Родопите, от картини на български художници и от колекции на български икони бяха център на вечерта. Български шевици и произведения на народното изкуство, българска гроздова ракия, български репродукции - всичко това създаде неповторима атмосфера в декора на ослепителната белота на отсрещните страховити ледници и на снежния пейзаж на отсрещните, извисяващи се до 3000 м планински вериги.
За персонала на станцията това беше отлична възможност да научат по нещо за България, чиито представители ще работят този сезон съвместно с англичаните. След много дълго морско пътуване, предизвикано от тежката ледова обстановка тази година и след посещението на английската антарктическа станция “Сигни”, от 5. 12. до 8. 12. 87 г. прекарахме на временната лятна база-летище на англичаните на остров Винки-Дамой. Корабът “Джон Бискоу” ни остави да чакаме подходящо време за полети, за да бъдем превозени до Ротера. Базата Дамой се намира на 64, 48 S-ширина и 63, 30 W-дължина и е една малка дървена постройка, полузатрупана от дебел сняг. Може да приюти около 15 души. Използва се само в началото на полевия сезон (октомври до декември), когато снежната писта е използваема. Пистата е отъпкан от моторни шейни склон. Маркирана е с флагове и празни варели и е дълга около 1200 м. Облачното и мъгливо време налага често принудителен престой на пътуващите за “Ротера” и нашата група завари в базата полярници, които чакаха четвърта седмица...
Температури като на Марс
“Най-студеният, най-ветровитият, най-високият и най-пустинният континент на Земята неудържимо привлича хората през последните два века от човешката история. Полярните изследвания са блестящ пример на човешкия дух, търсещ винаги новото и неизвестното. Това най-далечно и изолирано място на Земята се намира на 1000 км от Южна Америка, на 2000 км от Нова Зеландия, на 2500 км от Австралия и на 2800 км от Южна Африка. При описанието на Антарктика - континента, един и половина пъти по-голям от Европа и двойно по-голям от Австралия, почти винаги се употребяват превъзходни степени. Тук се намира полюсът на студа. Най-ниската температура от -89°С е измерена на руската полярна база “Восток” и тя е съизмерима с температурите на Марс.”
Из книгата на Пимпирев “Антарктида - студеният юг”, издателство “Авлига”
На 27 декември българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ пое на дълъг път от Варна към Ливингстън в Антарктида.
Борислав Каменов и Христо Пимпирев на палатка през 1987 година на остров Аделаида
Посланикът на Кралство Испания Алехандро Поланко връчва ордена „Изабел Католическа“ на проф. Пимпирев.
На българската база
Пламен Енчев
