Д узина католически кардинали се спрягат за трона на споминалия се на Великден папа Франциск, но около тези от Африка има по-особен заряд. Причината е едно апокрифно пророчество, според което черен папа ще бъде последният преди идването на Антихриста и Края на света.
СЪБИРАНЕТО НА КОНКЛАВА: Светът е в очакване на най-тайното гласуване! (СНИМКИ)
Още през 2013 г. се очакваше чернокож духовник да бъде избран за първи път в историята на Римокатолическата църква, но гласуването за аржентинеца Франциск бе разчетено от мнозина именно като опит да се избегне тежкото бъдеще.
Апокриф
Тези вещания се приписват на ирландеца св. Малахия (1094 – 1148). Според легендата той посетил Рим през 1139 г. и оттогава започнал да получава видения с имената на бъдещите папи чак до Свършека на света. Скоро след кончината на пророка се появява апокриф за 112-те папи, които ще дойдат след него. Малахия описва всеки от времето на папа Целестин II (възкачил се през 1143 г.), използвайки кратки латински фрази, охарактеризиращи всеки върховен понтифекс от бъдещето.
ЖИВИЯТ НОСТРАДАМУС: Смъртта на Франциск ще доведе до края на католицизма!
Св. Малахия
Така например, за 101-вия папа – Лъв ХІІІ, се говори като за „Светлина небесна“. Тълкуватели отбелязват, че върху фамилния му герб е гравирана преминаваща комета. Властта на папа Урбан VІІ пък е описана с думите „Лилията и Розата“. Случайно или не най-важното събитие оттогава е примирието между протестантска Англия (Розата) и католическа Франция (Лилията). Според кодираното откровение 112-ият е наречен Петър Римлянина и когато той дойде, „градът на седемте хълма ще бъде разрушен и страшният Съдия ще съди своя народ. Край.“
Съмнения
Разбира се, тези пророчества са подлагани през вековете на съмнения. Основният довод, който се изтъква, е, че те нашумяват чак през XVI век. Заради това някои изследователи днес ги считат за фалшификат. Тълкуватели обаче изтъкват, че в четиристишията си Нострадамус също говори, че след смъртта на „стар“ папа (настоящият се спомина на преклонните 88 години) може да се появи последен „черен папа“.
Св. Нил
Според християнския мироглед времената на Апокалипсиса са неизбежни, като само Господ знае точния им ден и час. Все пак Той дава на някои праведници откровения Свише, за да знаят грешните човеци дали с делата си приближават тези дни, или ги отдалечават. В православието на Изток има пророчества (на св. Нил Мироточиви, св. Гавриил Ургебадзе), които злокобно вече се сбъдват. През 2013 г. с възкачването на папата аржентинец също се появиха дежурната порция апокалиптични вещания. Франциск обаче не отговаряше на средновековните нишани – беше бял, а и името му не бе Петър. Въпреки че според тълкуватели името е символно, тъй като папите поначало се считат за наследници на апостол Петър.
Залoзи
Към момента букмейкърите вече приемат онлайн залoзи за 12-13 кардинали. Около 10% шанс се дава именно на „папата африканец“ Питър Търксън да оглави Римокатолическата църква.
Кардинал Питър Търксън от Гана
Епископ Питър (76 г.) се прочу с това, че е първият кардинал, родом от Гана, както и че е защитник на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Израства под крилото на трима папи, като последният го утвърждава за ръководител на Ведомството за насърчаване на цялостното човешко развитие, както и за канцлер на Папската академия на науките. „Всяко наше действие, както за добро, така и за зло, има космически последици“, убеден е Питър.
Мемориален портрет на папа Франциск бе поставен в софийската катедрала Свети Йосиф.
Сред кардиналите има още един африканец – Робърт Сара от Гвинея, чиито шансове се определят като нищожни. Той влиза в остър конфликт с папа Франциск по въпроса дали е необходимо да се продължи целибатът (сексуално въздържание и безбрачие) за свещениците от латински обред. В резултат е пенсиониран, след като навършва 75 години.
Робърт Сара от Гвинея
Фаворит
Извън пророчествата за най-голям фаворит се счита Пиетро Паролин. Наблюдатели коментират, че въпреки опита на някои кардинали преди време да го изтласкат с назначение във Венецуела, той се завръща на бял кон и дори става най-младият духовник на поста държавен секретар на Ватикана (втори по ранг след папата). През 2016 г. той посети България, за да освети катедрален храм „Успение Богородично“ в София.
Пиетро Паролин (в центъра) освети храм в София.
В началото на тази година Паролин даде пространно интервю, в което засегна доста злободневни геополитически въпроси. За Украйна призова да се търси мирно решение, но без да се стъпчат правата на цели народи. Това изявления на Архиерея бе разчетено като заявка, че при тежкото състояние на Франциск той вече поема тежкия кръст да насочва кораба на най-голямата от християнските църкви с над 1,4 млрд. последователи на планетата.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс вече се срещна с Паролин във Ватикана миналата събота.
Азиатецът
Доста големи шансове (около 32%) се дават и на филипинеца Луис Антонио Тагле (67 г.). Наричан „Азиатският Франциск“ заради ангажиментите си към социалната справедливост и хората с нетрадиционна сексуална ориентация, той може да бъде първият папа от Азия.
Към момента на 72-годишния унгарец Петер Ердо се отреждат 7 процента възможност да наследи Франциск. Известен като по-консервативен от него, той се противопоставя на практиката разведени или повторно женени католици да получават Свето Причастие. А приемането на бежанци в Европа Ердо сравнява с трафика на хора.
Унгарецът Петер Ердо
Той има известно предимство в апаратните игри, тъй като се състезава за папа по време на последния конклав през 2013 г. и оттогава е изградил мостове и към прогресивните католици. А това го прави потенциален „компромисен кандидат“, коментират ватиканисти.
Лансиран
Приживе Франциск обаче лансира открито кардинал Матео Дзупи (69 г.). Като него и италианецът е считан за „свещеник от улицата“ с фокус върху мигрантите и бедните. През 90-те години Дзупи спомага за края на гражданската война в Мозамбик. Затова като бял гълъб Франциск го прати да проси мир в Украйна пред руската държавна власт и Православната църква в Москва. Според коментарите аржентинецът виждал в негово лице човек, който ще продължи настоящата политика на Ватикана към реформи, когато 266-ият водач на Римокатолическата църква вече не е на този свят.
Любомир Старидолски
