В първите дни на 2019 г. спортните информационни агенции разпространяват новината, че в Сърбия на 81-годишна възраст е починал бившият футболист на югославския национален отбор Драгослав Шекуларац.
Крал Шеки, любимецът на югославските футболни навиячи.
За днешните любители на футбола това име е неизвестно, но за по-възрастните сръбски футболни фенове „навиячи“ Шеки е истинска легенда от 50-те и 60-те години на ХХ век. За футболните специалисти той е един от най-добрите майстори на дрибъла, сравняван с великия Гаринча. Говори се, че на площ колкото носна кърпичка той е в състояние да разиграва цялата противникова отбрана цели пет минути. В същото време обаче Драгослав Шекуларац остава в историята и сърцата на сръбските фенове и с буйния си и скандалджийски нрав и непредвидими действия и постъпки. Любопитното е, че като дете бъдещата звезда е изгонен от треньора на „Цървена звезда“, който казва, че не му трябват хилави деца с криви крака, които се спъват в топката. Талантът на кривокракия младеж обаче все пак е забелязан от спортен журналист, който го препоръчва на шефовете на „Звезда“ и така 14-годишният Драго е приет в любимия си отбор. Година по-късно той прави и първата си изцепка. В интервю на въпроса на журналист кои за него са тримата най-велики футболисти за всички времена в света, ненавършилият още пълнолетие Шака, без да се колебае, твърдо заявява: „Ди Стефано и Шекуларац!“. Виждайки изумения поглед на репортера, той махва снизходително с ръка: „Хайде, от мен да мине, пиши и Пушкаш“.
Покана
Преди още да навърши пълнолетие, Драгослав получава покана за националния отбор на Югославия. И в един от първите си мачове новобранецът показва, че хич не му пука за футболни авторитети. Това става ясно след победата на Югославия над Великобритания с унизителното 5:0, като главната роля за победата в мача има Шекуларац. Той не оставя никаква надежда звездата на британците Боби Чарлтън да помръдне през цялата среща. А с премията си от победата Шеки си купува чисто нов спортен мотор, който държи не в гараж, а в хола на апартамента си в центъра на Белград. Една нощ съседите виждат, че от прозорците на апартамента на футболиста излиза пушек и се обаждат в пожарната. Оказва се, че пожар няма, просто Шеки е решил да припали мотора си, за да се наслади на шума от двигателя му. Чак до края на живота си звездата харчи като за световно. Всяка банкнота, попаднала в джоба му, не се задържа дълго там. Умира да харчи парите за приятелите си. В началото се превръща в традиция след всеки мач Драгослав да свиква голяма компания в някоя сладкарница и да черпи всички с боза и пасти. След това сладкарниците са заменени с кръчми, а бозата с други по-високооктанови питиета.
Легенда
Като легенда се разказва историята, когато на публично място Шекуларац вади от портфейла си банкнота от 5000 динара и си лъска обувките с нея. На отправените му упреци той невинно обяснява: „Исках само да покажа на моя съотборник Владица Попович, който е голяма скръндза, че парите нямат за мен никакво значение. Те са, за да се харчат, и аз точно това и правя. И не ме интересува какво мислят за това останалите хора. Аз живея за себе си, а не за другите. Изкарвам си сам парите и мога да правя с тях каквото си искам. Даже и да ги изгоря на площада в Белград“, заявява категорично Шеки.
Своенравният и чепат характер на звездата се проявява и когато отказва на предложението да стане комунист. „Мен изобщо не ме интересува политиката. А пък на вас не ви трябва Драгослав Шекуларац за партиен член. Вие ме искате за политическа украса, но аз не съм съгласен с това и затова няма да ви доставя удоволствието да стана партиен член“, заявява той на дошлите да го агитират да влезе в комунистическата партия на Югославия по покана на самия вожд Йосип Тито. Славата на Шекуларац в средата на ХХ век е огромна.
Десерт
Хората го изнасят на ръце от стадиона и умират да се снимат с него. А в някои заведения дори се появява и кулинарен десерт „Шекуларац“. Заснет е и документален филм за него, в който звездата, разбира се, играе главната роля.
Звездният миг на Драгослав Шекуларац настъпва по време на Световното първенство по футбол в Чили през 1962 г., където югославският отбор стига до полуфинала благодарение на Шеки. След победата над Уругвай феновете на „урусите“ изнасят на ръце човека, който изиграва най-голяма роля за загубата на техния любим отбор. Вероятно това е може би и единствено подобен случай. Впрочем след мача на въпрос на журналисти кой е най-добър играч на световното, Шеки „скромничко“ отговаря: „Драгослав Шекуларац“. След което махва с ръка: „Абе имаше и едно дребничко кривокрако момче, бразилско дясно крило“. Въпросното момче е друг велик футболист – Мануел дос Сантос Гаринча, с когото самият Шекуларац често е сравняван.
Въодушевени от представянето на югославския национален отбор, сръбските емигранти в Америка събират помежду си 15 хил. долара, които дават на отбора. Диктаторът Тито обаче е категоричен, парите да се върнат, на отбора не са му нужни „подаяния“ от предатели на родината. Ядосани, футболистите решават да си отмъстят и губят както полуфинала срещу Чехословакия, така и битката за третото място срещу Чили. В основата на бунта, разбира се, е Шекуларац. След завръщането на националите от световното Шеки е наказан по нареждане „отгоре“, като е лишен за година и половина от правото да участва във футболни срещи. А на всичкото отгоре някой виден партиец се сеща, че Шекуларац не е отбил и военната си служба и той е привикан в армията. Оказва се, че това далеч не е най-доброто решение, тъй като в казармата Шеки няколко пъти участва в екшъни и боеве, заради което едва отървава затвора. Но пък прекарва доста време във военния карцер.
Кариера
След като напуска армията, Драгослав Шекуларац продължава с футболната кариера. Играе в отборите на „Карлсруе“, Германия, и „Сейнт Луис Старс“, САЩ. Между 1969 и 1974 г. кариерата му се развива в Колумбия, в отборите на „Санта Фе“, „Милионарис“, „Америка“ и „Атлетико“. След приключване на състезателната му кариера той се пробва като треньор по целия свят: в Гватемала, Мексико, Австралия, Канада и арабските държави.
Цървена звезда остава завинаги в сърцето на Шеки.
В края на кариерата си отново се връща в родината си и е треньор на „Цървена звезда“ и на отбора на Аркан „Обилич“. Подобно и на други велики футболисти обаче, оказва се, че от Шеки велик треньор не става. Впрочем, след един от мачовете ръководството на ОФК „Белград“ предлага на вече поостарелия футболист да го ангажира като играч. Един от по-младите играчи на клуба протестира срещу високото възнаграждение, което се предлага на Шеки. Отговорът на звездата, разбира се, не закъснява. „Малкият, ти знаеш ли, че Чарли Чаплин е имал деца и на 85 години. Аз ще играя още 10 години и макар че ще играя 10 пъти по-добре от теб, ще получавам заплата колкото твоята. Е, къде е тука справедливостта?“.
Последната футболна изява на Драгослав Шекуларац е като старши треньор на отбора на канадския емигрантски отбор „Сербиън Уайт Ийгълз“ през 2006 г., когото той успява да направи шампион на „Канадска лига 1“.
Признание
Любимецът на югославската публика напуска този свят на 5 януари 2019 г. на 81-годишна възраст в любимия си Белград, където е и погребан. До последно той твърди, че през целия си живот е имал три любови и страсти: съпругата си, доминото и футбола, на които не е изневерявал никога.
Улегнал и помъдрял.
Иван Георгиев
