В предишните броеве на „Златно време“ стартирахме представянето на най-известните прякори на футболните звезди и историята на тяхното възникване. Тази седмица в рубриката „Ретро спорт“ ви предлагаме втората част на поредицата, в която ще научите известни подробности за живота и кариерите на някои от най-големите футболни любимци от близкото и по-далечното минало.
РЕТРО СПОРТ: Прякорите в света на футбола!
Едгард Давидс
Докато играе в „Аякс“, бившият нидерландски футболист от суринамски произход си спечелва прозвището Питбул заради физиката си и заради това, че докато е на терена, „захапе“ ли персоналния си съперник, не го оставя на мира, докато не му отнеме топката.
Едгар Давидс
Още нещо любопитно, заради глаукома Давидс е принуден да излиза всеки мач на терена с тъмни очила, които в комбинация с екзотичната му африканска прическа го правят доста странна птица.
Марсел Десаи
Според самите френски експерти това е един от най-добрите и безкомпромисни защитници в националния им отбор. Кариерата му в клубовете, чиито цветове защитаваше, потвърждава това и до голяма степен обяснява и прякора му Скалата. Нападатели, изправяли се срещу него, включително и Христо Стоичков, споделят, че при всеки сблъсък с Марсел са отскачали от него все едно са се сблъсквали с айсберг. Или поне с цяла влакова композиция.
Фабио Канаваро
Италиански защитник, играл в „Наполи“, „Интер“, „Ювентус“ и „Реал“ Мадрид, за които има и цели 16 гола. Фактът, че сеньор Фабио е прекарал цели 15 години в „калчото“ плюс 13 години в италианския национален отбор, повече от красноречиво показва каква е и причината за неговото прозвище Il Muro di Berlino („Берлинската стена“). Просто за да си защитник в „калчото“, трябва да си боец и да имаш сериозна физика, ала Трифон Иванов.
Павел Недвед
Бивш чешки футболист и носител на „Златната топка“ за 2003 г. Това, че бе взет в „Ювентус“ за заместник на легендата Зинедин Зидан, показва на какви сериозни изисквания е трябвало да отговаря халфът.
Павел Недвед
Технически той може и да изостава от магичния Зизу, но работоспособността му на терена бе пословична. За това може би най-добре свидетелстват прякорите му Дюрасел и Коня.
Юри Джоркаеф
Един футболист с много сложен произход. Баща му е от калмикски и полски произход, а майка му е арменка. Самият Юри е роден във Франция и 12 години от кариерата му са във френски отбори, преди да започне европейския си гастрол в Италия и Великобритания. Прякорът му Змията идва от невероятните му финтове, чрез които се освобождава без особени усилия от противниковите защитници, за да вкара почти 200 гола в 581 мача. Плюс още 28 гола за националния отбор на Франция в периода 1993-2002 г.
Фернандо Торес
Поредната звезда на европейския и световния футбол. Прякорът му El nino (Хлапето) идва от умението му да бележи голове от най-ранна детска възраст. Показател за тези му умения е фактът, че още ненавършил 17 години той е взет в мъжкия отбор на „Атлетико“ Мадрид. И за 6 години там той вкарва 82 гола в 214 мача. След това е купен от друг гранд - „Ливърпул“, и там за 102 мача вкарва 65 гола. Общо в световния клубен футбол Хлапето изиграва 577 мача и вкарва 200 гола за период от 18 години. Към тях трябва да прибавим и 38 гола в 110 мача на националния отбор на Испания.
Роберто Баджо
В прозвището на известния бивш нападател на италианския национален отбор Роберто Баджо - Il Divin Codino (Божествената конска опашка) всъщност няма нищо чудно и необикновено. Просто то идва от тънката опашка, на която Роби преди всеки мач сплита косата си, за да не му пречи.
Роберто Баджо
Опашка, която през 90-те години се беше превърнала в моден аксесоар на хиляди фенове на Баджо от цял свят, в това число и в България. Освен това прозвище Баджо има и още едно - Малкия Буда. И тук отново няма нищо мистериозно. Роберто Баджо прие будизма.
Георге Хаджи
Георге (Джика) Хаджи, един от най-великите румънски футболисти за всички времена. А прякорът му Марадона от Карпатите обяснява всичко и едва ли има нужда от коментар.
Марко ван Бастен
През 90-те години в италианския „Милан“ ненадминатият селекционер Ариго Саки събира на едно място трима холандци: Рууд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард, с които отборът става велик. Тримата са неразделни и в националния отбор на Холандия. Марсел ван Бастен, както е истинското име на познатия като Марко, официално е обявен за един от най-добрите световни футболисти. И това се потвърждава с фактите: трикратен носител на „Златната топка“, трикратен носител на „Златната обувка“ на ФИФА и три пъти обявяван за Футболист на годината на ФИФА през 1988, 1989 и 1992 г. При всички тези титли прозвището Сан Марко (Свети Марко), дадено му от феновете, си идва точно на мястото.
Следва продължение...
Иван Георгиев
