М илиони са хората по света, които страдат от различни суеверия и имат странни ритуали за късмет и успех. Едни излизат от къщи, пристъпвайки през прага задължително с десния крак. Други преди важно събитие или среща в живота докосват свой талисман, молят се в църква или изпълняват други чудатости. Едва ли ще бъде пресилено обаче, ако кажем, че едни най-големите привърженици на суеверията са спортистите.
В спорт, където понякога десети или дори хилядни от секундата могат да те направят шампион или да те изхвърлят извън челната тройка и медалите, съвсем нормално е атлетите да търсят и помощ „отгоре“ и да си дават кураж и сила чрез различни странности и чудатости.
Йохан Кройф смятал, че счупеното му носи късмет на терена.
Едни от най-суеверните спортисти са футболистите и най-вече нападателите и вратарите, от които най-много зависи крайният изход на мача и победата на отбора. Легендата Йохан Кройф например преди мач винаги търсел поличби за успешното му завършване и победа. Такава поличба била пред очите му някой да счупи нещо стъклено. А преди да излезе на терена, Кройф задължително мажел върховете на футболните си обувки с червено вино. Това направило впечатление на националния селекционер Ринус Михелс, който по време на лагер-сборовете вечерята в деня преди мача ставал непохватен и изпускал чашата си с вино, която се строшавала на пода. Щом това се случвало, очите на Кройф грейвали и на следващия ден на терена ставал страшилище за противниковите защитници.
Юмрук
Освен тези ритуали Йохан имал и още един, който обаче бил доста неприятен за резервния вратар на „Аякс“ Герт Балс. Преди да излезе на терена, Кройф минавал покрай него и стоварвал своя юмрук в стомаха на резервата. След което излизал на терена и изплювал силно дъвката си по посока на противниковата врата. Съотборникът на Кройф от „Аякс“ Гери Мюрен пък си имал друга тайна за успех. Преди да излезе на терена, той вместо своя вземал бандажа от шортите на съотборника си Сяак Сварт. Смятал, че чуждият бандаж му носи щастие. Друга легенда от 80-те години Гари Линекер пък по време на разгрявката обикалял терена, правел спринтове, подавал пасове на съотборниците си, но не отправял удар към вратата. Смятал, че това ще му донесе нещастие и по време на мача той няма да може да вкара гол.
Еузебио, вдясно, винаги играел с монета в лявата си обувка.
Един от най-великите нападатели на всички времена, португалецът Еузебио, пък преди да излезе на терена, слагал в лявата си обувка монета и играел с нея. А освен това имал своя любима бяла кърпа за бърсане, която никой от съиграчите му нямал право да докосва. С монета е свързано суеверието и на алжиреца Фарид ел Алагуи. Веднъж той намерил на терена монета, която прибрал и тя се превърнала в негов талисман. Той не тръгвал на мач без монетата, а докато бил на терена, я давал на някой от треньорския щаб да му я пази.
Френският национал Лилиан Тюрам преди всеки мач на националния отбор в съблекалнята пускал песента I will survive на Глория Гейнър и с нея надъхвал себе си и съиграчите си.
А съотборникът му Лоран Блан пък секунди преди началото на мача целувал голата глава на вратаря Фабиен Бартез. Английският защитник Джон Тери преди мача в колата си на път за стадиона слушал един и същ диск на Usher, а освен това паркирал на едно и също място и в продължение на над 10 години носел едни и същи предпазни кори, докато те съвсем се разпаднали на краката му. Друга легенда, германският вратар Тони Шумахер, на път за стадиона с клубния автобус сядал винаги на едно и също място и се изолирал, като пускал на уокмена си песните на любимия си изпълнител Петер Мафай.
Бисквити
И ако тези суеверия могат все пак да бъдат обяснени с психическо настройване на играча за мача, то следващите направо шокират. Бившият италиански футболист Пипо Индзаги в продължение на години преди мач изпълнява един и същ ритуал. На път за стадиона той купувал и изяждал почти цяла кутия от една и съща марка детски бисквити, като оставял в кутията 2 бисквитки. Тях той изяждал бавно и с наслада след последния съдийски сигнал.
Преди мач Пипо Индзаги се подхранвал с детски бисквити за късмет.
Друг италианец, Дженаро Гатузо, пък преди срещите на своя отбор винаги четял някой от романите на руския класик Достоевски. Самият Гатузо след края на кариерата си споделя, че имал десетина суеверия, които преди мач винаги спазвал. Имал любим вълнен пуловер, който носел винаги на път за стадиона, дори тогава, когато навън температурата била над 30 градуса. А по време на световно или европейско първенство преди всеки мач опаковал куфара си в знак, че е готов всеки един момент да напусне турнира. Германецът Марио Гомес пък преди да излезе на терена, ползвал винаги най-левия писоар в съблекалнята.
Дженаро Гатузо четял Достоевски и навличал вълнен пуловер в жегите.
На фона на тези шантави странности едва ли някой ще бъде впечатлен от суеверието на не един и двама известни футболни звезди като Кристиано Роналдо и Роберто Карлос да излизат и стъпват на терена винаги първо с десния крак. Заслужава си обаче да се каже за странния ритуал на чилийския футболист Хуан Карлос Паралта от „Коло Коло“. „Една от странностите ми е, че преди мач винаги превързвам десния си крак, но не заради травма. Просто когато го направих за пръв път, спечелихме мача. И след това от суеверие просто продължих“, споделя чилиецът. По същата причина съотборникът му Иван Саморано пък години наред играе с бинтована дясна китка. Когато му я бинтовали заради травма, той вкарал три гола. И решил, че превръзката му носи щастие и голов успех.
Ритуалите на някои футболисти са свързани с екипите им. Английската легенда Боби Мур обувал винаги последен от съотборниците шортите си и излизал последен на терена. Друг английски национал, Пол Инс, обличат тениската в движение, след като е стъпил на терена.
Наопаки
Както вече бе споменато, вратарите са едни от най-суеверните сред футболистите. Не е тайна, че повечето от тях мъкнат със себе си различни талисмани, които дори хвърлят до или във вратата си, за да я запазят суха. Световният шампион от Южна Африка 2010 г., испанецът Икер Касияс, разрязва ръкавите на фланелките си и обръща и обува калците си наобратно. А когато неговият отбор отбележи гол, Икер подскача и докосва горната греда на собствената си врата, като че за да я омагьоса. Колумбийският вратар Рене Игита пък имал период, когато не му вървяло и не успявал да се пребори за титулярното място в националния отбор на Колумбия. Тогава той се решил на отчаяна стъпка, като отишъл на гледачка. Тя му казала, че е урочасан и за да се върне късметът му, отново трябва да носи сини шорти. Това наистина му върнало титулярното място и оттогава Рене не се разделял с тях до края на кариерата си. Колегата му Артьом Ребров от Спартак Москва пък преди началото на мач застава с лице към вратата и в продължение на минута говори нещо, като че ли отправя някакво заклинание, след което потупва и целува двете странични греди.
Иван Георгиев
