- Г-н Котов, с нова програма ще се увеличи ли производството на аквакултури в България?
- Това е една от целите за увеличаване на производствения капацитет на рибовъдни стопанства. Основните направления през предстоящия период са четири. Първото е свързано с черноморския риболов, с адаптиране на флота към по-отговорно рибарство, с модернизация на лодкостоянки, където да се разпределя и разтоварва уловът, и с по-добри условия за работещите, една от целите е да се подобрят условията на риболов, да модернизираме черноморския риболов, като търсим енергийно ефективни начини за захранване на корабите.
- Какви?
- Може с няколко инструмента за подобрение на обшивката на корабите, за захранването им със слънчева енергия. Засега не е отключена възможността за подмяна на двигателите, но такава мярка може по-късно да се приложи.
- Ще се монтират солари на корабите ли?
- Може да се залагат соларни инсталации, да се подменят двигателите с водород, морската наука доста напредва.
- А производството на риба?
- Производството на риба е основно направление в програмата, в този период повече пари са отделени за изграждане и модернизация на рибовъдни стопанства - басейнови, садкови, мидени ферми.
- Има ли видове, към които е насочено финансирането?
- Това са пазарни условия, по принцип е добре бенефициентите да се насочат към аквакултури с добри пазарни перспективи, имаше и списък от Министерство на земеделието, който даваше повече точки по проектите за определени тип видове в предишната програма. Тогава мисля, че основно се стимулираха по иновативни видове.
- А сега?
- Нямаме задължение за изготвяне на списък, пазарът говори сам за себе си, много повече, отколкото предварителни маркетингови проучвания.
- И какво харесват потребителите?
- Пазарът предпочита риба с повече добавена стойност, по-редки видове, но и по-скъпа. Тези видове аквакултури носят големи затруднения за стопаните, защото се отглеждат в рециркулационни системи, под покрив, черпят електроенергия, има постоянно въртящи помпи, барабани, а това покачва себестойността. Това се усети особено при последния пик на цените на тока, което преориентира и програмата. Затова заложихме приоритет на солари и ВЕИ, за да намалим пресата върху бенефициентите. Високо сме ранкирали ВЕИ (възобновяеми енергийни източници) в стопанствата. А рециркулационните системи имат нужда от идеална среда, отклонение на температурата на водата от два градуса например, може да спре целия цикъл.
- Едно такова стопанство за кохо сьомга край Самоков фалира. Произвеждаха уникална и вкусна риба.
- Да, имаше фермери, които фалираха. Това са рисковете при отглеждане на скъпа, но търсена риба, и затова има нужда от перфектен технолог. Оказва се, че технологът при такива ферми е много важен. Преди години според мълвата стопанството за калкани в Румъния не успя точно заради технолог. Но това са слухове все пак.
- Нима може да се отглежда изкуствено черноморски калкан?
- Досега никой не е успял, въпреки че има опити за изкуствено отглеждане на калкан в Трабзон, Турция. Там има институт, който се опитва да отгледа голям калкан.
- Защо калканът не може да се отглежда като аквакултура?
- Не може точно да се каже, изключително сложно е, трябва да се направи много фина настройка, а невъзможността прави нашия черноморски калкан още по-ценен. Затова трябва да се грижим да бъде ловен, но устойчиво, да има запаси за поколенията. А програмата може да подобри селективността на риболовните уреди, като се избягва страничен улов и така да бъдат спасени много видове, като делфините например.
- Какво означава това на обикновен език?
- Възможно е да се финансират съоръжения, които могат да отблъскват хищници от рибарските мрежи и бозайници. Повишаване на селективността означава, че се прави окото на мрежите по-голямо, така че да минат определени екземпляри. Калкан се лови с хрилни мрежи, окото е 40 мл по закон, някой може да търси по-големи екземпляри, но това зависи от доброволното намерение и целите. Имаме научни изследвания, свързани с влиянието на отблъскващи устройства – пингери. То се поставя в хрилната мрежа, когато наближи делфинът, той получава сигнал от пингера, че има опасност. Целта е делфинът да не се заплете в мрежата и да се удави. Делфините обичат риболовните кораби, просто защото обичат риба. Но така могат сами на себе си да попречат, защото се давят, заплетени в мрежите. В Черно море има три вида делфини. Но е предвидено финансиране по програмата, с което да се опазват видовете.
- Богато ли е Черно море на видове?
- Черно море не е богато на видове, не можем да се конкурираме с Гърция по разнообразие. При нас се лови есен и пролет, когато се движат пасажите, пролетно време отиват към топлите води, охранват се в Средиземно море и през Босфора се връщат на север. Точно затова пролетният сафрид е по-тънък, а есенният е по-тлъст.
- Гърците казват, че най-вкусна е черноморската риба.
- Нашата риба наистина е по-вкусна, гърците например имат организации на производители, насочени към дистрибуция на барбун, който е изключително ценен в Гърция, но е ловен в Черно море. Така че ние имаме удоволствието да ядем много хубава риба, на прилична цена.
- Предвидени ли са мерки, насочени към рапаните?
- Научни изследвания за морската среда са допустими по програмата, има няколко такива и ще продължим да работим по подобен начин. Има изследвания за бялата мида, дори има организация на производителите на бяла мида. Изследването по програмата даваше информация за наличие на запасите й от Калиакра нагоре. Има бяла мида, но много прецизно трябва да се лови. Можем да финансираме производство и маркетинг на бяла мида, както и северния черноморски риболов.
- Програмата предвижда ли по- равномерно представяне на аквакултурите на територията на страната?
- Отглеждането на риба зависи от географските особености на района. Например по морето са мидени инсталации, във вътрешността има огромни стопанства, някои от тях са садкови в язовири. Други пък са екстензивни, където в голяма площ гледат по природосъобразен начин риба. Например в Николаево има старо стопанство от 70-те години. Може да се каже, че е истинско зрелище, има всякакви видове риба, включително щука, шаран и др. Значението на тези екстензивни стопанства е голямо, то е като резерват, поради съотношението на риба и птици.
- Ще се подпомагат ли такъв тип резервати по програмата?
- Да, реално ще се дава възможност да не се променя естественото състояние между природа и човек, риба и птици и да се съхрани по най-природосъобразен начин. Това са акваекологични компенсации, за това, че се оставят водните басейни и природата около тях на естествен начин на отглеждане. Това са райони тип резервати.
- Интервюто с директора на Дирекция „Морско дело и рибарство“ в МЗХ Стоян Котов е взето по време на форум на Националната рибарска мрежа в Стара Загора
Светлана Трифоновска
