П реди век и половина, на 21 март 1871 г., в къщата си в Крайова, Румъния, е намерен мъртъв българският възрожденец Петър Хаджиберович от Котел, останал в българската история с името Петър Берон. От направения на мястото оглед от румънските власти става ясно, че 72-годишният мъж е нападнат и удушен.
Само след няколко дни като преки извършители на престъплението са арестувани двама местни жители – селяните Йон Калин и Николае Тибу. След задържането си двамата убийци направили самопризнания, като издават и лицата, които са поръчали и са платили за извършването на убийството. Техните имена са Петру Александру и инж. Илие Чокулеску. Като мотив за убийството се приема, че инженерът дължал на д-р Берон 110 жълтици. И предпочел вместо да му ги връща, да плати за убийството на богатия българин. На разпитите двамата отричат да са били поръчители на убийството. Въпреки това те са признати за виновни и осъдени на доживотна каторга да работят в солните мини на северната ни съседка, тъй като по това време в Румъния няма смъртно наказание. За причините и поръчителите на убийството има и още една версия. Според нея поръчителят е българин и това е съгражданинът на жертвата Теохар Папазоглу от Котел. А причината е богатият чифлик на д-р Берон.
Промяна
Този чифлик в първото си завещание той оставя на Папазоглу и племенниците му с условието от приходите му да отделят по 1000 жълтици годишно за българските училища. След това обаче Берон вижда, че роднините му нямат никакво намерение да изпълнят волята му и затова прави промяна в завещанието си, с която си взема чифлика. А това предизвиква бурната ярост на Папазоглу, който решава да си отмъсти, като убие богатия си роднина и така отново си върне въпросния чифлик. Тук трябва да бъде направено едно важно пояснение. Д-р Берон харизва чифлика си на своя сънародник и съгражданин съвсем не доброволно. Причината е една промяна в румънското законодателство, според която само румънците могат да имат недвижими имоти в румънската държава. А Берон не е румънец. Затова той се вижда принуден да отстъпи чифлика на Папазоглу, който, както се вижда и от името му, се е порумънчил. Впрочем убийството на д-р Берон е извършено броени дни преди съдебното заседание, на което румънският съд официално трябвало да се произнесе в чии ръце остава чифликът. Това е втората съдебна инстанция, след като на първата д-р Берон губи делото. Повече от вероятно е било той да загуби и второто дело и така имотът да остане в ръцете на Папазоглу. Което поставя версията за неговото поръчителство под известно съмнение.
Днес всеки българин вижда изображението на д-р Петър Берон от 10-левовата банкнота. Малцина обаче са онези, които знаят кой е този българин, каква е историята на неговия живот и как се превръща в един от най-богатите българи по време на Възраждането. А историята на живота на котленеца Хаджиберович наистина заслужава да бъде разказана и запомнена от всеки българин. Защото той е един от „бойците на тихия фронт“, който с действията си също записва името си в пантеона на българските възрожденци, макар и да не е възставал с оръжие в ръка за свободата на отечеството. Неговата заслуга обаче е не по-малка.
Котел
Петър Хаджиберович е роден през 1799 г. в будното възрожденско градче Котел. Като повечето връстници завършва първо килийното училище, а след това и гръко-българското училище в родния си град. На 21 години заминава за Букурещ, където учи в Княжеската академия. След завършването й продължава образованието си в едни от най-престижните европейски висши учебни заведения. Завършва медицина и философия в Хайделберг и Мюнхен и е дипломиран лекар. През живота си д-р Берон живее в различни европейски градове, като Париж, Лондон, Берлин, Прага и Атина. И това за него не е никакъв проблем, тъй като владее говоримо и писмено 9 европейски езика. През годините д-р Берон успява да изгради успешна кариера на учен. Той е и първият българин, който е приет да преподава в Сорбоната. Колегите и ръководството на университета там са толкова силно впечатлени от него, че му предлагат да приеме френско гражданство. Той обаче отказва категорично с думите, че е роден българин и където и да живее и работи, завинаги ще си остане българин. Любопитно е също, че въпреки доброто възнаграждение, което получава като преподавател, Берон води оскъден и сиромашки начин на живот. Обитава малка и тясна мансарда на последния етаж в покрайнините на френската столица. По-голямата част от парите, които получава, влага в купуването на материали за правене на химически опити. А останалите използва, за да подпомага финансово ученолюбиви български студенти.
Буквар
През 1824 г. заедно със сърбина Антон Йованович Петър Берон издава учебното помагало „Буквар с различни поучения“, който става известен и до днес като „Рибен буквар“ заради изображението на делфин и кит на заглавните страници. Това е първият български буквар, съставен по правилата на Европейското просвещение. Наред с това Петър Берон сериозно се занимава и с научна дейност, като има издадени повече от 25 тома научни съчинения.
Рибен буквар
В последните години от живота си д-р Берон започва да се занимава с търговия. Заедно с племенника си Никола Христов създават дружество за търговия с аби. Берон започва и търговия със зърно. Успява да натрупа материално и финансово състояние. Купува голям чифлик край Крайова с площ 10 хиляди дка, който дава под наем и така до края на живота си живее като рентиер. През 1853 г. той пише своето първо завещание, което няколко пъти преработва. За изпълнител на завещанието си той оставя 12-членен комитет начело със своя близък приятел, българина Евлоги Георгиев.
Воля
В завещанието си Петър Берон оставя значителна сума, 400 хиляди франка, за развитие на българското образование. Ето как е узаконено това в завещанието му: „От доходите на всичките имения ще се плаща на учители и учителки в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и за всяка област. От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се радват даром. Крайно злочест ще умра аз, ако видя преди това, че България ще бъде лишена от моя малък подарък преди смъртта ми“, споделя българският възрожденец пред свои приятели.
Въпреки убийството на д-р Петър Берон волята му на дарител все пак е изпълнена. С част от дарените от него средства е изградена Одринската гимназия. За девическите школа в Шумен, Осман пазар и родния му Котел пък годишно са отпускани по 200 жълтици преди и след смъртта му от изпълнителите на завещанието.
Иван Първанов
