Ч овекът кауза. Човекът с главно „Ч“. Обича го цяла България. Помага винаги и на всеки, който има нужда. Най-силната подкрепа е за децата и болниците. Събира капачки за бъдеще, с които купува линейки и техника за болници. Той е, неговото име е – Лазар Радков.
„Телеграф“ ви среща с него навръх един от най-знаковите празници у нас – Великден, и вдига завесата на благотворителността, зад която рядко някой поглежда. „Всичките неща, които успяхме да постигнем с хората, подкрепящи каузите ми, взеха много и от мен. Доста се поизтощих в последните години и в последния месец се опитвам да си обърна малко повече внимание, да се позаредя. Започнах да обръщам фокуса навътре към себе си“, споделя той. На въпрос вярващ ли е, отговаря: „Определям себе си като вярващ, но дали точно по канона или в рамките на религията, или вярващ по принцип, това е въпрос на допълнително тълкувание. Вярващ съм, но не толкова религиозен. Мисля, че всеки от нас вярва в нещо, което малко или много минава през собствената му призма и особено в по-тежки моменти му дава сили“.
Великден
Лазар споделя плана си за Великден. За разлика от масовката, при която народът яде агне, яйца и козунак и пие, той ще отиде на учение и на преход в планината, който го зарежда. „Мисля да си направим поне една тренировка с въжения способ - по въжено спасяване на пострадали. Ще повисим от едни бетонови сгради, ще спускаме носилка и ще имаме няколко часа, висейки с приятна компания. През останалото време ще бъда с близките, а част от времето ще прекарам със себе си“, казва 41-годишният мъж. На 27 април обаче му предстои кампанията за капачки в София, след нея стартират и пролетните кампании в страната. Затова целта му е сега за няколко дни да опита да зареди своите батерии. Той води и обучения за базови умения как да си помогнем на нас и на други хора при бедствия, аварии и пожари. Предстоят 3 курса, които са напълно безплатни. В тях човек разбира и какво да сложи в т.нар.спешна раница, как да си направим план за евакуация със семейството и да се подготвим за катаклизми. На въпрос какво му дава сили да е буквално на 100 места едновременно, Лазар отговаря: „Дадох си сметка, че доста години съм бил в бърнаут, тотален преразход и някак си съм го избутвал. Сега какво ми дава сили, ами това да допринасям за другите, но това става често за сметка на мен самия. Аз съм устроен така, че цял живот съм давал навън, но за сметка на мен и сега се опитвам поне малко да обръщам посоката. Частично успявам“, усмихва се той. Наясно е, че ще може да помага на хората, ако самият той е добре. „Ако съм постоянно смазан и пребит, няма да мога да действам. Отстрани не се вижда, но това е факт“, допълва Радков.
Травми
Всеки има травми от детството, дефицити, но това са теми, които едва в последните години започнаха да се говорят. „Хубаво е хората да започнем да обръщаме внимание на вътрешния си свят, защото всички имаме нужда. Нещо, което почти не е заложено в културата и образованието ни – а вътрешният свят има нужда от почивка, колкото и физическото ни тяло. Повечето хора не искат да носят отговорност за постъпките си, защото някога нещо се е случило, някой от родителите не му е обръщал внимание, но това е спекулация. Всичко опира до това дали градим или разрушаваме“, убеден е Радков.
Родителите
„Родителите ми много се гордеят с мен. Опитват се периодично да ми помагат. Майка ми доста време рисува, от време на време, като продава картини, отделя част от парите за каузите. Даже лятото ще прекараме една седмица заедно – те живеят в Австрия“, радва се Лазар. Майка му и баща му заминали да живеят зад граница преди доста време заради икономически причини основно. „От една възраст нататък за хората става по-трудно да пребивават финансово в България по някои линии. С всичките си кусури, скандали и корупция обаче България е много хубаво място. Бавничко вървим в положителната посока“, споделя организаторът на „Капачки за бъдеще“. На въпрос защо не е с майка си и баща си в Австрия, отговаря: „В Германия съм живял над 5 години и смятам, че България е по-хубаво място за живот. Разбирам онези, които искат да са в чужбина, но аз не бих си заменил страната. Аз съм от Пловдив, той си е супер, но живея в София. Тук сме като богопомазани. 43% от БВП е от София. Това е град над средното европейско ниво“, убеден е Лазар.
Чужбина
Той дава пример с нивото на медицината у нас и в развитите държави, за да покаже, че България си е супер страна. „Оплакваме се от медицината, но, ако искаш да отидеш при специалист, това може да стане от днес за днес. В Германия, където медицината е на по-високо ниво, се чака 3 месеца поне. Един приятел ми каза, че е чакал за кардиолог 4 месеца. В САЩ пък зависи от това какви застраховки имаш. Линейката ще ти струва няколко хилядарки. Имам приятели, които едва ли не станаха дипломирани парамедици, за да си лекуват децата. Едни бяха чакали 18 часа в спешното, докато ги приемат“, споделя младият мъж.
Според него се е превърнало в норма да говорим за негативните неща в България, но трябва да отчитаме и хубавото.
Копие
Има ли свое копие Лазар Радков? Това е въпросът с положителен отговор. Това е синът му Пресиян. 9-годишното момченце ходи с баща си почти по всички обучения. „Като всеки родител и аз казвам, че имам най-прекрасното дете на света. Той много се гордее и разбира нещата, които правя, подкрепя ме. Обича да играе на „Майнкрафт“. По време на последното обучение му бях обещал да си поцъка на лаптопа. Но се оказа, че няма как, защото трябва да го използваме. Казвам му: „Съжалявам, че така стана“, а той ми отговаря: „Няма нищо, случва се“. Страшно разбрано дете“, споделя Лазар. Веднъж, когато летели към Австрия при баба му и дядо му, търсели гейта на мюнхенското летище. „Бързам, тичам, трябваше да стигнем до пистите, казах му, че ще потичаме и съм объркал, а той ми вика: „Тате, не се притеснявай, може да се случи, може човек да се обърка“. Той е на 9 г., а това се развива миналата година, когато беше втори клас. Говореше ми точно както аз на него“, споделя гордият баща. Малкият Преси има ограничение да виси пред компютъра – само 30 минути на ден. През другото време чете, учи, спортува, ходи на танци. „Сега взел да пише книга с езика на автора, ще взема да му прочета книгите, дори аз нямам такъв изказ. Преси ми слуша лекциите, знае как дете 25 кг може да обърне 100 кг възрастен, за да не се задуши, след като си е глътнал езика. Бях му показал техниката, а той я беше усвоил веднага и дори я показа на хората“, обяснява Лазар.
Парамедик
Какво всъщност работи Лазар Радков, когато не организира каузи? „Имам спортен клуб, който е най-големият спонсор на инициативите, които правя, защото през годините ми е плащал сметките. Това е клуб за тренировки, а аз съм дипломиран парамедик. Правим и обучения по първа помощ. Сега ще се върна малко повече към работата върху здравето. Ще натисна повече върху обученията върху първа долекарска помощ за възрастни и за деца. Най на сърце ми е било да работя с хора за тяхното добруване, в подкрепа на живота и да преподавам“, завършва Лазар.
Негови ученици ремонтират Майчин дом
Хора, които Лазар Радков е събрал, обучил и организирал, в момента правят освежаващ ремонт на отделение в Майчин дом. То е за т.нар. кенгуру – контактът кожа в кожа на новородените с родителите им. „Започнах сам, правех всичко сам, но постепенно изградих организация и съм събрал хора, които са се сработили и те поемат каузи“, казва той.
Купи 26 линейки
До момента от каузите на Лазар Радков са закупени 5 детски линейки, една транспортна и много техника за няколко болници в страната. „26 коли станаха, апаратура за 30 болници, за детски неонатологични отделения. Сега имаме запитвания от няколко болници за друга техника. В процес на проучване сме. Всички средства от кампаниите отиват за апаратура, линейки и обучение на децата на първа долекарска помощ. Правим го безплатно. Над 8000 деца сме успели да обучим. Продължаваме. Целта ни е да постигнем голяма бройка“, казва Лазар.
Виктория Пенкова
