З а разлика от много от своите „колеги“ руският диктатор Йосиф Сталин не може да бъде определен като чревоугодник. Заради особения му дневен режим закуската обикновено била някъде в ранния следобед, обядът изобщо липсвал, а вечерята се провеждала около полунощ.
Характерното е, че Сталин не обичал да се храни сам или със семейството си, а обикновено викал на масата другарите си от кремълското политбюро. Масата на Вожда и в годините на войната винаги била отупана с ястия, за които обикновеното население на Русия можело само да мечтае. Дори и през зимата на Сталиновата трапеза имало пресни плодове и зеленчуци от Крим и от чужбина. Самият Сталин обаче не си падал особено по плодовете и обикновено ги раздавал на своите приближени или на прислужниците си.
Като истински грузинец Йосиф Джугашвили предпочитал месото и то тлъстото овнешко. А също и останалите традиционни грузински ястия: хинкали – нещо като пелмени с месо, картофи, сирене или друг пълнеж; хачапури – грузински хляб с разтопено солено сирене; супата харча и др. Наред с това обаче не отказвал и ястия от традиционната руска кухня като супата борш, пелмените и яхниите, които също били на почит на трапезата на руския диктатор. И ако за храната Йосиф Сталин не бил особено претенциозен, то по отношение на питиетата си имал традиции.
Компот
Сред авторите на биографии на диктатора няма едно мнение какво и колко е пийвал диктаторът. И това се дължи основно на противоречивата информация, която дават за навиците му неговите бивши съратници. Някои от тях правят опити да изкарат диктатора като ангел небесен и се кълнат, че той не близвал алкохол. В чашата му вместо вино имало сок или компот, с които той вдигал наздравици. Голям кеф правело на диктатора да напива до безпаметство своите партийни другари и да ги кара да танцуват един с друг, да се търкалят по пода като мечки и да се правят на маймуни, като самият той оставал винаги трезвен и се заливал от смях. Други от бившите му другари са категорични обаче, че диктаторът къркал дори повече от тях. А когато се напиел, всичко човешко у него изчезвало и той се превръщал в истински звяр, като обичал да унижава и да малтретира хората около себе си. Именно по време на постоянното му пиянство били вземани решенията за избиването на над 11 милиона души от руския народ. По отношение на алкохолните напитки Сталин не се мръщел и на чаша водка, но повече предпочитал да вдига чаша с ароматните грузински вина. Когато пийнел от тях в малки количества, той се връщал към детските спомени за родната Грузия и обичал да пее или да кара другите да му пеят някои от известните грузински песни, сред които най-много харесвал „Сулико“.
Трезвеник
Германският му колега Адолф Хитлер също не отдавал голямо значение на храната. В по-ранните си години той обичал крехкото птиче месо. Една от глезотиите, които обичал да си поръчва, бил печен гълъб, пълнен със смлян език, черен дроб и шам фъстък. По-късно обаче неизвестно по каква причина фюрерът решава да стане вегетарианец и до края на живота си не вкусва повече месо. Според една от версиите причината да откаже месото били стомашно-чревни проблеми и хроничният запек, от които той започнал често да страда. В действителност напълно е възможно тези проблеми да са причинени от психическото и нервното разстройство, в които от началото на Втората световна война фюрерът започва да изпада все по-често.
Адолф Хитлер предпочитал вегетарианската храна.
А към това се прибавяли и тоновете лекарства, с които ежедневно го тъпчел неговият личен лекар шарлатанин Теодор Морел. Така към края на своя живот човекът, който искал да стане втори Александър Македонски и да завладее целия свят, бил вече една физическа и психическа развалина. Състоянието му било толкова лошо, че той вече не можел да яде нормална храна, а се хранел само със супи, пюрета и бульони. Заради параноята си, че може да бъде отровен, преди Хитлер да се докосне до някое ястие, то се пробвало от специален човек. И ако в следващия един час опитвачът не проявявал признаци на отравяне, фюрерът започвал да се храни.
А що се отнася до питиетата, всеизвестно е, че Адолф Хитлер е ненавиждал и е бягал като дявол от тамян и алкохол. Освен обикновената бистра водичка единственото различно, което той си позволявал, било чаша-две чай на ден.
Пияница
За разлика от немския фюрер британският министър-председател Уинстън Чърчил може да бъде обявен за един от най-големите любители на чашката сред световните лидери за всички времена. И тази титла съвсем не би била незаслужена. Самият Хитлер често казвал за Чърчил, че е един „умопобъркан пияница“, неспособен да мисли трезво и разумно. По отношение на първото твърдение фюрерът безспорно е бил прав. Според един от митовете Чърчил не изтрезнял по време на цялата Втора световна война. Което безспорно си е едно невероятно постижение, достойно за вписване в Книгата на рекордите „Гинес“.
В днешно време изследователи си направили труда да изчислят количеството изпит алкохол на база на фактурите за доставката на пиячка в резиденцията и на домашния адрес на премиера. И резултатите наистина са доста впечатляващи. Според тях през целия си живот Чърчил бил изпил 42 хил. бутилки шампанско от любимата си марка „Пол Роже. Пиел обикновено по две бутилки на ден, за обяд и за вечеря. След смъртта му собствениците на избата слагат върху етикета на бутилките си черна траурна лента, която остава в продължение на цяла година. След което избата пуска нова марка скъпо шампанско, носещо марката „Пол Роже – Уинстън Чърчил“. Цената му днес се движи около 190-200 евро бутилката, което е доста по-скъпо от признатия фаворит в класацията „Дом Периньон“.
Рузвелт, Чърчил и Сталин на частно парти за 69-ия рожден ден на Чърчил по време на конференция в Техеран. За Чърчил казват, че не изтрезнял по време на цялата Втора световна война.
Избата продължава и днес да използва като свой слоган и любимата реплика на Чърчил „Моят вкус е прост, лесно се задоволявам с най-доброто.“ Впрочем британският министър-председател е осъзнавал своята зависимост към алкохола, но това изобщо не го е притеснявало. Дори обратното, той често се шегувал и надсмивал над този свой порок. Дъщерята на Чърчил разказва, че баща й започвал работния си ден с коктейл „Високата топка“, включващ уиски с вода и лед. Това по думите на баща й обаче било само за оправяне на лошия вкус в устата, както и за разсънване. Пред своите гости дипломати от другите държави Чърчил обяснявал, че усвоил навика да пие този коктейл по времето, когато като войник бил в Индия, където водата не ставала за пиене и затова за дезинфекция винаги добавяли алкохол към нея, за да се спасят от дизентерия, холера и други опасни заразни болести. През време на войната в Южна Африка пък 25-годишният тогава Уинстън по собствените му думи успял да изпие за твърде кратко време 36 бутилки вино, 18 бутилки уиски скоч и 6 бутилки бренди, които мъкнел със себе си. Това са трите вида алкохол, които политикът консумирал редовно и то в астрономически количества.
Страст
За любовта към алкохола най-добре свидетелства неговата собствена мисъл: „Аз съм взел от алкохола повече, отколкото той от мен.“ По отношение на своята страст към алкохола британският премиер не търпял критики и ставал гневен. Когато в парламента депутатката Беси Брадок се обърнала към него с думите: „Сър, Вие сте пиян!“, той най-безцеремонно й отвръща: „А Вие, мадам, сте грозна! На сутринта обаче аз ще бъда трезвен!“ Самият Сталин признава, че с любовта си към чашката британският му колега успява да спечели неговите симпатии. Или както казва една българска поговорка: „Краставите магарета през девет баира се надушват!“.
Вече след края на Втората световна война историята е запазила и една доста любопитна сцена. Сър Уинстън Чърчил е поканен на посещение в Саудитска Арабия. Както е добре известно, в повечето ислямски държави алкохолът е табу. По време на официалния обяд със саудитския крал обаче Чърчил така се разгневява, че не може да пийне от любимото си шампанско или поне чаша-две уиски, че отказва изобщо да се храни и заплашва, че ще стане от масата. Това принуждава краля да пристъпи повелите на Свещения Коран и да достави алкохол на масата за своя „висок гост с нисък ръст“ в името на мира и разбирателството. Самият Чърчил се саморекламира като пример за това, че алкохолът не е толкова вреден, колкото се опитват да го изкарат лекарите. Той умира на 91-годишна възраст от инфаркт.
Уиски
Фен на местната кухня приживе бил и кубинският държавен лидер Фидел Кастро. Любимо негово блюдо била супата от костенурки с водорасли и много подправки. Освен нея обаче Кастро не отказвал да глези сетивата си и с някои скъпи деликатеси като френски сирена и гъши дроб, които обичал да полива с отлежало уиски. Да, макар да обичал своята родина, „команданте“ предпочитал него пред родния кубински ром.
Супата от костенурка била любимия деликатес на Фидел Кастро.
Капитализъм
Вече почти век и половина Република Северна Корея се управлява от диктаторите трето поколение от династията Ким. Ръководителите на държавата не спират да обясняват колко пагубно и упадъчно е влиянието на враговете от капиталистическия Запад и Америка, как техните ястия и питиета разрушават човешкия живот и превръщат хората в алкохолици и наркомани. В същото време обаче зад дебелите стени на своите резиденции същите тези загрижени за здравето на своите поданици вождове изобщо не се страхували да хапват и пийват от същите тези „отровни“ капиталистически изкушения. И докато основателят на династията Ким Ир Сен като съветски възпитаник все пак се стараел да спазва известно благоприличие, то наследниците му съвсем го ударили през просото.
Безсмъртие
Синът му Ким Чен Ир обичал да сърба супа от кучешко месо, но наред с това поглъщал и супа от перка на акула, за която се смятало, че прави човека безсмъртен. Той подлагал на истински тормоз дипломатите от посолствата в чужбина, като ги карал да пазаруват и да му пращат със специален правителствен самолет различни деликатеси и екзотични ястия, струващи колкото издръжката на населението на един корейски град.
Сред любимите ястия на Ким Чен Ир били: ирански хайвер, тайландско маго, японски оризови сладкиши, които поливал с вино чак от далечна Дания. Ким Чен Ир освен това бил страстен ценител на хубавото вино и притежавал колекция от над 10 хиляди бутилки отлежало вино от най-престижните изби в цял свят. Наред с това корейският диктатор си падал и по уискито „Хенеси“. Не останал по назад и синът му Ким Чен Ун, който заема „трона“ след смъртта на бащи си през 2011 г.
Наред със сьомгата, хайвера и гъшия дроб той си пада по скъпото шампанско, отлежали вина и уиски, както и по кокаколата, която пие в промишлени количества. Бегълци от Северна Корея разказват, че като младеж Ким Чен Ун бил слабичък. След като започнал да прекалява с консумацията на кулинарни изкушения обаче, той драстично напълнял и сега вече има сериозни здравословни проблеми, за които обаче никой в Северна Корея не смее дори да прошепне, за да не бъде изпратен в концлагер с еднопосочен билет.
Прочистване
Един от по-неизвестните днес диктатори е Пол Пот, управлявал Камбоджа между 1976 и 1979 г. само за три години. Благодарение на „политиката си на прочистване“, той успява да унищожи над 2 млн. свои сънародници, предимно интелектуалци и хора, мислещи, знаещи и можещи. Любимото кулинарно блюдо на Пот била яхнията от кобра. А освен нея си падал и по прясно глиганско месо, обилно полято с китайско вино или ракия.
Виагра
Ще завършим представянето на любимите храни на световните диктатори с Иди Амин. В продължение на осем години той управлява централноафриканската държава Уганда. Не бил голям чревоугодник и обичал да хапва традиционното за страната му печено козе месо и хляб от просо. Злите езици обаче говорят, че диктаторът бил канибал и наред с козето от време на време се изкушавал да похапва и печено човешко месо.
Иди Амин може да се е гощавал с печени мръвки от телата на враговете си.
Това не бива да учудва, тъй като още от древността вождовете обичали да пият кръвта и да ядат сърцето и черния дроб на враговете си, за да вземат тяхната сила след смъртта им. След свалянето на Амин от власт той бяга в Саудитска Арабия, където прекарва в изгнание до смъртта си. Именно при саудитите той става голям фен на печените пилета. А наред с това обичал да яде по 40 портокала на ден, тъй като според него това била истинска природна виагра, която карала мъжа да се чувства като полов жребец.
Саддам Хюсеин се гласял да живее най-малко до сто
Рибата била любима храна и на иракския диктатор Саддам Хюсеин. При това не каква да е, а само прясно уловена. Случвало се е диктаторът да събуди готвачите си още по тъмно сутрин, за да му сготвят току-що уловена риба. Както доста от диктаторите, Саддам също се надявал да живее поне сто години и затова спазвал режими на здравословно хранене.
Саддам Хюсеин
Предпочитал средиземноморски диети с морски дарове, маслини и зехтин, а от време на време пилешко месо. За разлика от синове си, които бяха усвоили доста от пороците на американския начин на живот, сред които и пиенето на алкохол, баща им като примерен мюсюлманин не употребявал спиртни напитки.
Бенито Мусолини хрупал чесън за здраво сърце
Вярното другарче на Хитлер по време на Втората световна война, италианецът Бенито Мусолини, също не се е славел като кулинарен гастроном. Той обичал най-много салата от чесън с лимон и зехтин, тъй като вярвал, че тя пази сърцето му. Разбира се, това далеч не било по вкуса на съпругата му Ракел, която го използвала като повод да спи винаги в съседната стая, за да не усеща „благоуханието“ му.
Бенито Мусолини
Освен салата Бенито обичал да похапва и рибни деликатеси. По отношение на алкохола е въздържател. Когато му се налагало да вдига тостове, той го правел с чаша червено вино, в което обаче само топял устните си.
Камилско мляко за Муамар Кадафи
Другият арабски мюсюлмански лидер Муамар Кадафи пък предпочитал местната кухня. Любимото му ястие било кускус с камилско месо, а от питиетата камилско мляко. И той подобно на иракския си колега бил скаран с алкохола. Освен това Кадафи си падал и по италианската кухня, като често карал да му правят пица с морски дарове, обилно полята със сосове, макарони и паста. Освен това лидерът на Либия обичал много и сладкиши, както ориенталски, така и европейски.
Муамар Кадафи
Иван Георгиев
