О тново идва времето, в което трябва да въртим стрелките на часовника. Така на 30 октомври в 4,00 през нощта сменяме часа с един назад. Смята се, че връщането към нормалното астрономическо време е по-добрият вариант за нас и ни носи повече комфорт. По принцип лятното изместване на часовника спрямо реалното астрономическо време усложнява нашия биоритъм. Имаме нагласата да спим по осем часа в денонощието, когато е тъмно, и да бъдем свежи в дневните часове.
Когато това се промени, биологичният ни часовник реагира по-бавно. Това се чувства най-силно при трансконтиненталните полети. През лятото изместваме часовника с един час напред и ставаме по-рано от обичайното. Така се краде един час от съня ни. Необходими са ни няколко дни, за да се адаптираме и за да може биологичният ни часовник да влезе в ритъм. Когато обаче върнем часовника назад, тази промяна на времето се понася по-леко. Промяната не би трябвало да предизвика стрес, напротив, по-скоро това ще ви повиши комфорта, защото имаме възможността да се поизлежаваме в леглото. Това е подарък за откраднатия час сън през лятото.
При някои все пак адаптацията може да отнеме от 3 до 5 дни. За това време организмът може да се самосинхронизира от само себе си. Другият вариант е да се приема мелатонин, който е молекулярен регулатор на циркадните ритми. Това може да ни вкара в ритъм, без да усетим промяната.
Сън
По принцип се смята, че всеки човек има нужда от осем часа сън. Някои хора обаче се наспиват по-бързо, необходим им е само 4-5 часа сън и се чувстват достатъчно работоспособни. Други спят по 10 часа и това също е нормално. Но най-често срещаният вариант е 7-8 часа сън на денонощие.
Добре е по възможност да се ляга и да се става приблизително по едно и също време. Не може в събота и неделя да си отспим, за сметка на по-малкото спане през седмицата.
За последен път трябваше да въртим стрелките през 2021 година в зависимост от това дали щяхме да останем на лятно часово време или на астрономическо часово време, тоест зимно часово време. Но към момента няма единодушно решение както на национално, така и на международно ниво и изглежда, че засега ще продължаваме да местим часовника всеки март и всеки октомври. Дискусията в ЕС да се прекрати практиката със смяна на часа реално спря.
Първоначалните идеи бяха да се спре със смяната на времето още през 2019 година, но все още няма решение по въпроса.
Предложение
През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно през 2019 година, като различните държави да изберат до март дали искат да останат на астрономическо време (зимно) или на лятно часово време. През декември 2018 година се разбра, че предложението не среща своевременната подкрепа на страните членки на ЕС. Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите. Смята се, че това намалява разходите за осветление. Първоначално е въведено в началото на 20-и век в Германия. В България се прилага от 1979 година.
Факти
Кафе, плискане със студена вода или силна музика не могат да надвият или да компенсират т.нар. сънен дефицит. Той се появява вследствие на недостатъчно или некачествен сън и може да се компенсира единствено със сън.
Около 30% от катастрофите се дължат на внезапно заспиване, може да е за секунди, но се стига до фатални последици.
Лошият сън разболява. По американската класификация има 84 нарушения на съня.
Ана Иванова
