З а пръв път на български излезе „Изкупителна любов“ от Франсин Ривърс – историческият роман, приеман вече и за класика в жанра и с милиони читатели по света. Книгата е написана през 1991 г., у нас я издава „Сиела“, а в едноименния филм по нея миналата година се снима Нина Добрев.
„Любовта търпи, не завижда и не злорадства. Любовта не се сърди и не мисли зло, а извинява всичко и се надява на всичко. Не се превъзнася и не се гордее“. Това послание на апостол Павел към коринтяните стои в основата на многократно награждавания исторически роман „Изкупителна любов“ от американската писателка Франсин Ривърс.
Калифорния по време на Златната треска. Време, в което груби и закоравели мъже продават душата си за торба злато, а после го разменят за всевъзможни плътски удоволствия. 18-годишната Ейнджъл не очаква от мъжете нищо друго освен болка и предателство. Продадена да работи в публичен дом още като дете, Ейнджъл отдавна не вярва в любовта, нито пък в Бога или съдбата. Оставила зад себе си истинското си име и миналото си на свободен човек, неспособна да си представи бъдеще, в което да си заслужава да живее, в сърцето на младата жена с име на ангел бушуват единствено омраза и цинизъм. Докато един ден в стаята й, на мястото на поредния клиент, дошъл да се възползва от красотата й, не влиза Майкъл Осия. Мъж с библейско име, който пристига с обещанието за безвъзвратна обич и й прави предложение, което звучи твърде хубаво, за да бъде реалност.
Вдъхновен от историята на библейския пророк Осия и неговата любима Гомер, „Изкупителна любов“ е докосващ разказ, сред чиито страници майсторски са съчетани доверие и предателство, надежда и отчаяние – и най-накрая толкова търсеното изкупление.
Калифорния, 1850 г.
Ейнджъл дръпна настрани брезентовото платнище и поглеждайки към калната улица, потрепери от студения следобеден въздух, в който се долавяше вонята на разочарованието.
Парадайз се намираше близо до залежите от злато в Калифорния. Това беше най-ужасното място, което можеше да си представи. Родено от стремежа към сбъдването на „златната мечта“, градчето беше издигнато от гниещи платна на изоставени кораби и представляваше лагер, обитаван от бедняци и от низвергнати и обезнаследени аристократи, които от галеници на съдбата се бяха превърнали в отрепки. Баровете и игралните домове обточваха белязаните с поквара, алчност, самота и големи илюзии улици. В обзетия от диво ликуване Парадайз отчаянието се съчетаваше със страха и с отвратителния вкус на провала.
Ейнджъл се усмихна презрително и погледна към застаналия на ъгъла мъж, който проповядваше спасение на душата. На отсрещния ъгъл ближният му държеше шапката си в ръка и ограбваше забравените от Господ клетници. Накъдето и да погледнеше, виждаше хора, които бяха прокудени от домовете и отхвърлени от семействата си. Те търсеха избавление от чистилището, създадено от гаснещите им надежди за бъдещето.
Тези глупаци я наричаха „жрица на любовта“ и търсеха утеха там, където бяха сигурни, че няма да я намерят – от нея. Те се възползваха от услугите ѝ, като плащаха четири унции злато на Херцогинята, собственичката на Двореца – палатката, която представляваше бордеят, където живееше тя. Всеки посетител имаше право да прекара с нея половин час. Мизерният ѝ дял от печалбата беше държан под ключ. Пазеше го един огромен мъж, който се казваше Магоуън и мразеше жените. Неудачниците, които не бяха в състояние да платят, за да изпробват уменията ѝ, стояха затънали до коленете в калта на така наречената главна улица, изчаквайки възможността да зърнат „ангела“. Ейнджъл беше прекарала повече от една година в този град. Кога щеше да настъпи краят на кошмара? Как стана така, че отчаяните ѝ планове я доведоха на това ужасно място, белязано от мръсотия и разбити мечти?
– В момента не приемаме – изрече Херцогинята, докато отпращаше няколко мъже. – Знам, че чакате отдавна, но Ейнджъл е уморена, а вие искате тя да бъде в най-добрата си форма, нали? – Мъжете се оплакваха, заплашваха я, молеха ѝ се и се пазаряха, но Херцогинята беше наясно с границата на издръжливостта на Ейнджъл. – Тя се нуждае от почивка. Елате довечера. Ще почерпим всеки от вас с по едно питие.
Облекчена от факта, че мъжете си тръгнаха, Ейнджъл върна обратно платнището, легна отново на измачканото легло и се вторачи в тавана. Сутринта по време на закуската Херцогинята каза на момичетата, че новата сграда е завършена и те ще се нанесат в нея на следващия ден. Ейнджъл нямаше нищо против да бъде заобиколена от четири здрави стени. Ако не друго, то поне студеният нощен вятър нямаше да прониква през дупките в гниещите корабни платна. Преди да отплава за Калифорния, тя не се беше замисляла колко важни са за нея стените. Мислеше единствено за бягството, което представляваше възможност да бъде свободна. Миражът изчезна веднага след като се изкачи по трапа на бригантината и разбра, че е една от трите жени сред сто и двайсетте буйни млади мъже, които не се интересуваха от нищо друго, освен от предстоящото приключение. Двете проститутки със студените очи веднага започнаха да работят. Ейнджъл се опита да се усамоти в каютата си. След две седмици осъзна, че разполага само с две възможности: да започне отново да проституира или да бъде изнасилена. В крайна сметка каква беше разликата между тези две неща? Какво друго умееше да прави? Може би и щеше да успее да напълни джобовете си със злато. Може би щеше да разполага с достатъчно пари, за да си откупи свободата.
