„Не променяйте народните песни“ - това посъветва голямата Валя Балканска младите изпълнители на рождения си ден на 8 януари.
„Сега народната музика много се извращава – изменят се мелодиите, текстовете се променят. Това не е хубаво. Оригиналът си е оригинал. Както са измислени, така трябва да се пеят народните песни. Иначе помагам на младите. Който ми е поискал песен, никога не съм отказала“, каза пред „Телеграф“ изпълнителката на „Излел е Дельо хайдутин“. „Не съм написала нито една песен, защото не е необходимо аз да го правя. Народът ги е мислил и измислил, ние само ги научаваме и запяваме. Има пътеки, които са утъпкани. Ние правилно трябва да вървим по тях.
Знам над 300 песни, никога не съм ги записвала в тетрадка, всичко ми е в главата“, добави 82-годишната легенда на Родопите.
Дельо хайдутин
Най-популярна в нейно изпълнение си остава „Излел е Дельо хайдутин“, но въпреки че гласът й лети в Космоса почти половин век, това не я е променило. „Не се гордея, че аз съм изпълнителката. Научила съм я от Надежда Хвойнева, с разрешение от нея я изпях. Просто излезе от мястото, откъдето е произлязла песента и намери мястото, където е необходима. Пея от 13-годишна - без съпровод, без нищо. Но естествено минах конкурс за ансамбъл „Родопи“. Приеха ме първа, явно съм впечатлила комисията. Тя музиката си върви с всичкото останало. Навсякъде си пея – и като отида в градината, и като събираме тютюна. Много пеехме едно време, докато нижехме тютюна. Аз започна от едната страна, насреща другата групичка отвърне и ставаше много приятно. Сега вече много от песните не се пеят, защото гледат повечето да са хороводни. В Родопите имаме лирика и хайдушки песни. Ние нямаме много жътварски песни, защото жътвата е в полето. Ние сме повече на шишарките“, споделя Валя.
Седенки
Другите песни в репертоара си ги знае от дете – научила ги е от родителите си, от хората в селото, където е израснала. „Сега забравихме селата, но е крайно време да се върнем в тях. Първите песни научих от седенките. Като „Девойко мари хубава“, където иска да покаже, че красивата девойка е свенливата девойка. Затова питаме – от земя ли си никнала, от небе ли си паднала... Забравихме и седенките. Сега не знам какви иновации и други форми на обучение и възпитание има, но имам чувството, че ще забравим всичко. Но вярвам, че няма да ги забравим. Както аз не забравям моя учител, който ни беше за пример. А сега учителят, ако има как, още като влезе в класната стая да го убиеш... Забравиха кое е луличка, кое чертичка, за да напишеш първата буквичка... Ние стояхме в една стая, докато не я напишем красиво, а сега... технологии. Все нови и нови и до никъде не стигаме“, разказва Балканска.
Тайна
„Ама и тайната любов забравихме. Какво е това? Значи момичето да се скрие от къщата. От ъгълче да погледне дали момчето някъде ще се подаде. Дали е куц. Дали е красив. Дали е грозен. Това го няма. Сега вече на първа среща се целуват. Всичко отиде по реката надолу. Извинявайте, но на Йордановден се пошегувах, че вместо момчетата, които се хвърлят да ловят кръста, да влязат политиците и като се обърнат, да видят, че народт е зад тях. Те го приеха съвсем буквално. Но всъщност мислят ли за земята, за децата... Не знам, нервирам се, когато говоря, защото виждам, че забравихме земята, че забравихме народа. Че забравихме училищата. Че забравихме семейните основи. Почват една къща да строят и търсят покрива, а основата я няма. Казват ми – вие сте пели на президенти, на политици. Отговарям им – аз пея за народа. Народът ме обича и уважава. Защото народът сме ние. Името е България. Това ни е коренът. Ние трябва да се замислим как да си го запазим, как да го съхраним, от къде сме тръгнали, до къде ще стигнем. Дали левия път да хванем, дали десния“, продължава изповедта си обичаната българка.
Радва я усмивка, не подарък
„Майка съм на три деца, на пет внуци и осем правнучета. Още чакам. Хубаво е да се раждат деца, защото сам човек е нищо. Паднеш ли и ако няма кой да те повдигне, там ще си останеш.
Не сме се събирали още за рождения ми ден, че ми беше малко лошо тогава и не си позволих да ги притеснявам. Има време. Всеки ден е празник, когато се съберем и сложим софрата. Чакам Господ да ми подари още дни и години, да се порадвам на още деца“, споделя Валя Балканска. Днес, на 13 януари, тя ще гостува на юбилей в Етрополе. „Ако мога, ще пея. Като не мога, за хората е по-важно присъствието ми. Приятно им е, че се срещаме. Достатъчно е да отида и да им кажа „Добър ден, как сте“. Ето, аз съм събрала толкова подаръци по стените, но стоят си и толкова. Не говорят, а мълчат. А като отидеш сред хората и ги видиш усмихнати, ето това е за мен наградата“, добавя певицата.
Още пътува с ансамбъл „Родопи“
Въпреки че вече е на 82, Валя Балканска продължава да пътува и да радва почитателите си из цяла България. „С ансамбъла пътуваме за концерт в Благоевград – не ме забравят и често ме взимат с тях. Четири пъти хората в салона се изправяха на крака. Четири пъти! И докато пътувам, синът ми звъни и пита – майко, къде си. Викам – пътувам за концерт. Ама нали си със счупена ръка – ме пита. Излишно създават проблеми на хората. И да съм паднала, защо го правиш на трагедия? За мен все нещо си измислят. Един сайт скоро написал „Валя Балканска падна от сцената и си счупи ръката“. Не мога да ви опиша колко народ ми се обади да ме пита. И аз на всички обяснявам, че няма такова нещо. Защо стресират хората? Аз разбирам да е вярно, но като не е“, ядосва се родопчанката.
Лео Богдановски
