М нозина поназнайват доста за лова на вещици в Салем през 1692-1693 г., благодарение на пиесата на Артър Милър и едноименния филм по нея на режисьора Р. Руло от 1956 г. Но в първата половина на XVII век аналогична кампания произтича и в някои европейски страни, и в частност в Англия. Двата най-известни процеса над вещици са в Пендъл Форест, графство Ланкашир, през 1612 и 1633 г.
Процес
Главни герои в първия процес стават две особи на преклонна възраст: ослепялата 80-годишна Елизабет Суазерн, по прякор Старата Дяволица, и 70-годишната Анна Уитъл, известна като Дъртата Дърдорка. Местните жители знаели, че двете дами си съперничат по магьосничество и че имат доста добра клиентела.
През март 1612 г. Старата Дяволица е извикана на разпит. В съда е постъпил донос, че тя е вещица. Елизабет признава, че това действително е така и дори съобщава, че в това начинание й помага нейната внучка Елисън Дейвис, а със същото се занимава и нейната колежка и конкурентка Анна Уитъл. И трите са арестувани.
Помощникът Тиб
По време на следващите разпити Старата Дяволица разказва, че преди двайсетина години, когато веднъж се прибирала у дома си в Пендъл Форест, насреща й се появил демон, който бил приел вида на младо момче. Той бил облечен в странно палто - наполовина черно, наполовина кафяво. Дяволът казал, че се казва Тиб и че ако тя се навие да му продаде душата си, то ще има всичко, което си пожелае.
Елизабет се съгласила. В следващите 5-6 години Тиб се появявал пред нея за кратко, за да се осведоми какви желания има. Тя всеки път отклонявала въпросите му и заявявала, че още не е уточнила какво да поиска. Но ето че веднъж тя изневерила на стила си.
Било в края на 1611 г., в навечерието на Коледа. Заедно с внучката си Елисън в качеството й на водач тя се отправила към мелницата на Ричард Болдуин, за да й заплати за извършени от нея по-рано магьоснически процедури. Но вместо да й се издължи, Болдуин се развикал: „Махайте се от земята ми, вещици и непрокопсаници, или ще изгоря едната от вас, а другата ще обеся!”
Възмутена до дъното на душата си, Дяволицата му се сопнала: „Нищо няма да ни направиш, даже може сам да се обесиш”. Но когато си тръгнали, насреща им се задал Тиб и започнал да убеждава Елизабет, че трябва да си отмъсти. Тя се съгласила и му казала да я отмени. Какво сторил Тиб с мелничаря никой не знае. Но от този ден демонът престанал да се явява пред нея. Носели се слухове, че отмъщението се изсипало не върху него, а върху дъщеря му, която внезапно се разболяла. Тя прекарала една година в мъки, след което умряла. Елисън била убедена, че Тиб имал пръст в това. Но след време и тя била обвинена, че тровила системно стар разносвач на писма, с когото се спречкали.
Самопризнания и обвинения
Когато арестували Анна Уитъл - Дъртата Дърдорка, тя признала, че от 14 години практикува „отвратителния вещерски занаят” под зловредните съвети и попечителството на Елизабет Суазерн. Пред нея дяволът се явил в образа на приятен мъж и по настояване на Старата Дяволица тя му обещала да му предостави душата си, като в знак на съгласие за осъществяването на сделката тя му позволила да й източи малко кръвчица изпод ребрата.
Анна Уитъл била обвинена в престъпна практика на използване на „дяволско и злонамерено изкуство, наричано магьосничество”, което предизвикало смъртта на Робърт Натлер, жител на Пендъл Форест.
Две седмици след като трите жени били изпратени в ареста, Елизабет Дейвис, дъщеря на Старата Дяволица, събрала членовете на семейството си и роднини на Дъртата Дърдорка, за да обсъдят план за спасяването им. Пристигнали 18 жени и трима мъже. Събрали се в дома на Дяволицата, който се намирал недалече от мястото, където били държани арестуваните. Но слухът за подозрителната сбирка достигнал до ушите на съдията Робърт Новел, който разпоредил акция там, при която да бъдат задържани всички участници в срещата. Хванали девет, останалите се скрили.
Почти всички задържани се впуснали в самопризнания и се опитали да прехвърлят едни на други вината. Трите деца на Елизабет Дейвис, внуци на Старата Дяволица, свидетелствали срещу своята майка. Те заявили, че имало дяволче на име Бол, с помощта на което тя вършела проклетии срещу всички, които не й допадали. Деветгодишната Дженет обвинила 20-годишния си брат Джеймс в това, че той също използвал „довереното” си дяволче в образа на кученцето Денди. Джеймс нямал друг избор, освен да си признае за това.
Съдебна хроника
Десет от задържаните били осъдени на смърт чрез обесване, в това число Анна Уитъл, Елизабет Дейвис и двамата й 20-годишни близнаци - Джеймс и Елисън. Старата Дяволица Елизабет Суазерн умряла в ареста още преди да се стигне до съдебния процес.
В хода на делото през 1612 г. съдебният чиновник Томас Потс си водел подробни записки, въз основа на които била публикувана брошура, превърнала се в образец за подобна литература.
Споменатият чиновник описал всички като отвратителни магьосници на най-високо ниво в йерархията. За Елизабет Дейвис написал, че е „подла вещица, диво и свирепо чудовище без аналог”. Тя според него била „белязана с нелеп знак от природата още от самото си раждане”. Белязването се състояло в разположението на очите й - лявото не се падало на нивото на дясното и когато гледала с него нагоре, другото око отправяло взор надолу. Дърдорката според него била „най-гнусната твар, която някога се е раждала под небето”, а Дяволицата била „грохнала кьорава бабичка”
Томас Потс отбелязва, че сред признатите в хода на този процес за невинни били деветгодишната Дженет Дейвис, разобличила кака си и батко си и ги изпратила на бесилото.
След 21 години десетгодишният Едмънд Робинсън, син на фермер от Пендъл Форест, разказал на баща си, че веднъж видял в гората две бързи кучета. Решил, че те принадлежат на съседа им. Опитал се да им даде команда да му помогнат в преследването на зайци, но те не го слушали. Тогава той хванал една пръчка, за да ги нашиба, но кучетата се превърнали в хора - единият станал на жена, а другият на момче. Жената му предложила да й стане съюзник, но той й отказал. Тогава жената, която се представила като Дикенсън, бръкнала в джоба си и извадила оттам юзда, която метнала върху спътника си, който се преобразил на кон. Награбвайки Едмънс, тя скочила заедно с него на коня и започнали да препускат. Спрели се, когато стигнали до огромна конюшня, в която се провеждал събор на вещици. Там се били скупчили поне 60 от тях. Едмънд видял, че шест ужасни старици привързали към покрива въжета, с помощта на които спускали надолу масло, месо, хляб, горещ пудинг и други деликатеси. Момчето се разтреперило от ужас, но успяло да овладее страха си и да се прибере у дома.
Бащата принудил Едмънд да даде показания пред властите.
Очна ставка
Започнали да го разкарват на различни места, за да разпознае част от вещиците. За всяка идентифицирана вещица получавал възнаграждение. За Едмънд било трудно да устои на това изкушение и разпознал цели 30 вещици от събора. Всички разпознати от „очевидеца” вещици били задържани. 17 от тях, на чиито тела открили „знаци” - брадавици, родилни петна и други белези, отишли зад решетките.
Разследвайки случая, местните съдии решили, че процесът не е от техните компетенции, и се отнесли към по-висша инстанция. Епископ Честър, който оглавил разследването, стигнал до заключението, че бащата на Едмънд се е опитвал да изкопчи възнаграждение за показанията срещу обвиняемите. Отново с тази цел той принуждавал сина си да злослови срещу различни хора и да прави свободни съчинения. След този извод част от арестуваните по обвинение в магьосничество били освободени, а зад решетките се озовал таткото на Едмънд.
Кристи Петрова
