Н а 1 август започват Богородичните пости. Те продължават 14 дни и свършват с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица - 15 август, познат още като Голяма Богородица. Те се оказват много стар религиозен обичай, за който свидетелства още около 450 г. Св. Лъв Велики.
Заговезни
Денят преди началото на поста - 31 юли - се нарича Богородични Заговезни. Тогава за последно е позволено да се яде „блажно“ (месни ястия и млечни продукти). Цялото семейство се събира около богата трапеза, на която централно място заема празничната погача. Питката се разчупва от най-възрастния член на рода. По-силно вярващите прекарват следващите три дни на хляб и вода. В първия ден в църквите се прави водосвет, а на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис (гр.- утешение) - молебен канон на Пресвета Богородица, който се пее и чете от вярващите.
Режим
Богородичният пост се определя като златната среда в сравнение с останалите - по-строг е от Петровите и Рождественските (Коледните) пости, но е по-лек от Великия (Великденския) пост. Все пак в понеделник, сряда и петък не трябва да се консумира готвена храна. Позволени са сурови или сушени плодове, сурови зеленчуци, ядки, черен хляб. А на Преображение Господне (6 август) е задължително на трапезата да присъстват риба и червено вино.
Семейство
По традиция Божията майка се почита като покровителка на семейството, на децата и на раждаемостта. Затова на 15 август според традицията жените украсяват иконата на светицата с цветя, поставят пред нея дарове - кърпи, ризи и пари. Това се прави за забременяване и леко раждане, за здравето на родилките и децата. Жените си разменят украсени обредни хлябове и питки.
Първо грозде
В средата на Богородичните пости се пада празникът Преображение Господне (Сотировден). На този ден по традиция се бере първото узряло грозде. То се носи в черквата да се освети от свещеник. След това жените раздават гроздето заедно с други плодове за здраве и благополучие.
Пръстта от гроба на Св. Евдоким е лечебна
В деня на Богородичните Заговезни църквата почита Свети праведни Евдоким. Той е роден в Кападокия (Мала Азия) и бил офицер в армията на византийския император Теофил (829-842). Заради неговите необикновени добродетели императорът го назначил за кападокийски воевода, но Евдокими починал само на 33 години. Неговите мощи се показали целебни. След 18 месеца от смъртта му майката на праведника отворила неговия гроб и намерила тялото му като живо, без никакъв белег на разложение. По-късно мощите на светията били пренесени в Цариград и поставени в новата църква „Св. Богородица“, построена от неговите родители. При гроба на Свети Евдоким се извършвали множество чудеса. Самата пръст, взета от гроба му, изцерявала болни.
