Х илендарският манастир е неразривно свързан с историята на България. Там все пак Паисий написва по-голямата част от „История Славянобългарска“, сложила началото на осъзнаването ни като нация и народ в най-мрачните времена на робство и потисничество от вси страни, в това число и от гръцкото духовенство. За кратко на тази обител игумен става самият Паисий. Като таксидиот (монах, събиращ дарения) той донася голямо дарение на обителта и монашеството го издига за пръв между равни. След това той е заменен от брат му Лаврентий, а Паисий става проигумен, т.е. бивш игумен. Именно защото неговият роднина е бил начело на манастира будителят е имал необходимото спокойствие да работи върху своята „История“. За целта той обикаля библиотеките на други обители, чете в тях и зърно по зърно събира изгубената памет на българския народ.
Зазидана
Днес за жалост килията на Хилендарския монах е зазидана, но неговата история, която написва, е жива в съзнанието на поколения българи. След Средновековието за известен период манастирът става български. Той можеше още да се води такъв, ако прекалено спестовният ни премиер Константин Стоилов не бе отказал да плати манастирския данък в Цариград на Вселенската патриаршия. Тази истoрия усилено се разказва на Атон сред по-възрастните български калугери. Техните събратя през 1895 г. изпратили писмо до Стоилов с молба да им отпусне пари, че да платят данъка на Високата порта. Министър-председателят обаче им рекъл, че два манастира са много България да издържа (заедно със Зографския) и той се отказва от Хилендарския.
Днес той отново си е сръбски, какъвто е бил от своето основаване, и се развива добре, като изключим един голям пожар отпреди петнайсетина години. Монасите тук се славят и като ненадминати лозари. Те правят чудесно вино. Ако отидете на поклонение в обителта, ще ви посрещнат с кафе, чаша вода и задължително лозова ракийка.
Реликви
И когато говорим за лози, непременно трябва да се спомене, че една от чудните реликви на манастира е лозата, която расте от гроба на погребания св. Симеон Мироточиви. Това е монашеското име на Стефан Неманя – родоначалника на кралската сръбска династия на Неманичите. В напреднала възраст той оставил света, предал управлението на кралството на сина си и приел монашески постриг на Света гора. Малко по-късно станал възстановител и основен ктитор на Хилендар заедно с най-младия си син и пръв сръбски архиепископ св. Сава Сръбски. Предал духа си на Бога в манастира Хилендар, където от мощите му изтекло благоуханно миро. Но в един момент тялото му трябвало да бъде пренесено оттам. Монасите много плакали. Той се явил в съня на игумена и казал, че на мястото на празния гроб от саркофага ще поникне чудна лоза. Това се случило преди 823 г., малко след като пренесли мощите му.
Днес от южната страна на хилендарския катедрален храм „Въведение на Пресвета Богородица“ всеки поклонник е поразен от силно обраслата и разклонена лоза, която така се е сплела, че с клоните си сякаш образува беседка. Стъблото й излиза от стената на височина метър и половина от земята, току от мястото на гроба на св. Симеон. Той се намира до същата стена, но от вътрешната страна на храма.
Според преданието, ако бездетно семейство яде от плодовете на тази лоза, скоро ще се сдобие с рожба. С идеята да се сдобият с грозде или стафиди пристигат поклонници от цял свят, но лозата не всяка година ражда.
Път
До Хилендар може да се стигне с корабче от гръцкото селище Уранополи и да се слезе на арсаната (пристана) Йоаница. Но има и още един пристан от другата страна на полуострова. Има и трети вариант да дойдете откъм Зографския манастир по суша за час и половина два. От самия Хилендар тръгват пътища за други две обители – Ватопед и Есфигмен.
Пилигримите идват тук привлечени от другата чудотворна реликва - Богородица Троеручица, донесена тук от св. Сава Сръбски. Той я пренася от манастира „Св. Сава Освещенни“ в Палестина. Там иконата стояла векове наред. Едно пророчество обаче гласяло, че един ден ще се случи знамение – ще падне жезълът на св. Сава Освещенни. Когато това се случи, монасите трябва да предадат иконата на човек на име Сава, който ще стои наблизо. Това се случва векове по-късно. Така иконата е пренесена на Атон. Тя е смятана за една от най-чудотворните в целия християнски свят. Има предания, че от светите земи е донесена и другата манастирска Богородица - чудотворната икона Млекопитателница.
Трета светиня с лика на Божията майка е златната мозаечна икона. Тя се съхранява в манастирския музей, но се смята за една от най-големите светини на монашеската република Света гора.
Игумен е Божията майка
В Хилендар в миналото често избухвали междуособици, таксидиотите се борели да застанат на чело на манастира. След като старият игумен починал, изборът на нов игумен бил съпроводен от много и силни вълнения сред братството. Един ден братята, като се събрали, както обикновено, за утреня, видели, че иконата „Троеручица“ не е на мястото си в олтара, а е застанала на игуменското място. Един отшелник дошъл и разказал, че му се явила Божията майка през нощта. Тя му казала, че сега и за в бъдеще иска сама да заеме това място чрез божествената си икона, тоест иска непосредствено да управлява манастира. Оттогава в Хилендар не избират и нямат игумен от братята, а има само проигумен, тоест наместник, управляващ манастира. А игуменското място в църквата, над което стои иконата „Троеручица“, винаги остава празно.
Рубриката се реализира със съдействието на Хаджи Георги Китанов
---
