Р ежисьорът Теодор Ушев добави към колекцията си от над 200 международни награди още една от Италия - „Гатузо“, този път за цялостно творчество.
Тя му бе връчена в рамките на десетото издание на фестивала Анимафикс (Animaphix) за анимационни филми в Сицилия, Италия, и посвети специална ретроспектива на българина. Тя включва почти всички филми, които той е създал за четвърт век - от "Тауър Бауър" (2005) през "Друкс Флукс" (2008) и "Глория Виктория" (2012) до номинирания за "Оскар" за късометражен анимационен филм "Сляпата Вайша" и "Физика на тъгата", който попада в краткия списък за наградата на американската киноакадемия в същата категория и е смятан за един от върховете в кариерата на Ушев.
В Отава показва на публиката как се прави анимация.
Компромис
За „Физика на тъгата“ той признава, че е направил само два компромиса. „Направих филма с 3 минути по-къс, защото в противен случай щяхме да влезем в конфликт с регламента на фестивалите и телевизия Арте. И смених думата "лютеница" със сръбското "айвар". Просто нито един от актьорите не беше способен да произнесе "лю-те-ни-ца", споделя в интервю режисьорът.
Иначе се чувства най-свободният художник на света, защото не е зависим от големите продуценти, дистрибутори, галеристи, колекционери. „Правя каквото искам, където искам, когато искам. Не ми се налага да превивам гръб пред политическия елит, мога да казвам това, което мисля. Не ми се е налагало да правя компромис с творчеството си в нито един момент. Всичко, което излиза от мен, е 100% мое решение“, казва Тео.
С писателя Георги Господинов, по чиито произведения прави филми.
Изключение
Той е известен с това, че не продава творбите си на частни колекционери, но миналата година направи изключение заради благотворителен търг. Художникът предостави на организаторите свой акварел и това бе единственият шанс на негов почитател от България да има негова работа, а по този начин и да подкрепи качественото образование у нас, за всяко дете, във всяко училище. Картината му бе продадена за 78 хиляди лева.
Получава наградата в Италия.
Говедо
Самият Теодор се запалва по анимацията още като ученик в Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив.
"Винаги ми е било любопитно да наблюдавам движещи се образи, картинки. В училището за сценични кадри имахме кръжок по анимация. Направихме дори филм по мой сценарий, който спечели награди. След това обаче нямаше възможност да кандидатствам във ВИТИЗ (съдбата ме е пазела...) и реших да се занимавам с плакат", казва той. Така започва да учи в Националната художествена академия, специалност „Графичен дизайн“, а през 1995 г. се дипломира успешно. Негов баща е художникът Асен Ушев. Разказва, че "не се е поддал" на неговото влияние, защото е "диво македонско говедо", но именно това му помага да избегне конфликта баща-дете, който според него се среща в изкуството.
"Това не ми попречи да харесвам безумно работите му. Той наистина е художник, мощен, солиден, каквито в България има малко", категоричен е Тео.
С колеги представят киното на Квебек в Ла Рошел, Франция.
Златен век на анимацията
Според Тео Ушев анимацията в момента изживява своя златен век.
„Никога преди това не е имало толкова много, толкова хубави и разнообразни филми. Платформите се надбягват в състезанието си да осигуряват повече "анимационно" съдържание, кината не смогват да излъчват всичко. Не е преувеличено да кажа, че никога преди това не е имало толкова хора по цял свят, работещи в анимационното кино. Да нарисуваш история, тъга, радост, е една от най-вълнуващите професии, повярвайте ми“, казва той.
Вдъхновението е дъвка за безделниците
Тео Ушев силно се разграничава от образа на художника съзерцател, който чака да му дойдат идеи "свише". „Всичките ми идеи се случват по време на работа - колкото повече работя, толкова повече идеи ме спохождат. Вдъхновението е дъвка за безделниците и мързеливците, които чакат да ги споходи музата свише. Обикновено изкуството не се случва така", признава режисьорът.
Лео Богдановски
