М ъж от планинското село Беброво бил арестуван от османската полиция и едва отървал въжето, само защото визуално много приличал на Апостола на свободата Васил Левски, а и имал нещастието да носи неговото име и презиме.
Това се случва през 1870 г. на чаршията във Враца. Васил Иванов Узунов е родом от махала Попска, намираща се на километър от центъра на Беброво. Препитавал се от търговия с книги.
Докато обикалял центъра на Враца, той внезапно бил обграден от заптиета, които поискали да проверят редовността на тескерето му. След като виждат написаните имена върху документа, те най-безцеремонно му заповядват да ги придружи до конака. А щом пристигат там, без да се бавят, го пъхат в кауша.
На следващия ден го извеждат на разпит и там бебровчанинът с ужас разбира, че го бъркат с някой си Васил Иванов - Лъвский, който бил баш бунтовникът и комитата на Османската империя и подготвял заговор да свали самия султан от трона. Напразно селянинът се кълне, призовава Бог и твърди, че той не е комита и прякорът му не е Лъвский.
Писмо
След няколко дни със засилена охрана той е подкаран за Видин, където отново е разпитван, а след това с параход е откаран в Русчук, където щял да бъде изправен пред съда.
По време на престоя си в кауша Васил Бебровски успява да предаде тайно писмо до близките си в град Елена. В него той им поръчва да изискат писмо от мюдюрина в Елена, че е почтен търговец, верен на падишаха и че никога досега не се е занимавал с опасни за царщината работи.
За негово щастие писмото успява да стигне навреме до близките му, които правят каквото той им нарежда. И когато Васил е докаран в Русчук, там вече са пристигнали, при това не едно, а две съобщения - от властите в Елена и от Търново, че той не е комита и бунтовник, а почтен търговец и че никога не е обикалял да буни народа към въстание.
Русенското пристанище, през което Левски минава от Влашко в Българско.
Към тези документи за неговата почтеност гарантират още русенските градски първенци Иван Чорапчиев и Стоил Попов. Така бебровчанинът за една бройка отървава въжето, но прекарва месеци по затворите. След като е освободен, той се включва активно в революционното движение на Левски и става член на комитета в Елена и негов куриер.
Тескерета
В цялата история около еднаквите имена обаче има един факт, който предизвиква въпроси. При пътуванията си във и от Влашко през Дунава самият Левски не един, а цели 11 пъти ползва фалшиви тескерета на имената на Василаки Иванов и Васил Иванов. Като в 6 от случаите в тескеретата пише, че приносителят им е от Елена.
В останалите случаи той се представя, че е от Орхание, Кърчова и Кършова. В случаите, когато се представя, че е от Елена, като поръчители на Васил Иванов са посочени: три пъти Никола Живков, два пъти Матю Грънчаров и един път Христо Г. Данов.
Снимката на Левски, която заптиетата са държали в джоба си и по която са го издирвали.
Като се изключи Грънчаров, за когото не се знае кой е и дали реално е съществувал, то другите двама поръчители са добре известни. Христо Г. Данов е създателят на българското книгоиздаване. А Никола Живков е просветен деец и автор на първия следосвобожденски химн „Шуми Марица“, като по това време работи в книжарницата на Данов. Знае се, че Левски и Данов са се познавали лично, така че използването на имената на двамата поръчители на Апостола е било с тяхно съгласие.
Първата дата, на която Васил Левски използва тескере, че е от Елена, е 28 август 1869 г., а последната е от 25 юни 1870 г. Всъщност в четири от случаите пътуванията са в периода август - декември 1869 г., и само един от лятото на 1870 г. Освен това в три от случаите в тескерето се посочва, че приносителят му пътува от родния си град за Гюргево, в два - за Оряхово, и в един, че се прибира в Елена, без да се посочва откъде идва.
Снимка, за която повече от сто години се спори дали човекът на нея е Дякон Левски в годините на неговото монашество.
Любопитното в случая е защо Васил Левски използва в тескеретата своите имена, след като уж се крие и се представя, че е от Елена. И дали пък той не е използвал тескерето на вече споменатия негов съименник и двойник от Беброво, който си изпатил заради него.
Имена
Според изследователя Стефан Комитски едно от възможните обяснения за това Левски да използва своите имена пред пристанищните власти в Русчук е, че по това време - 1869 г., той още не е известен на турците със собствените си имена, а само като Дякон Левски.
Истинските му имена стават известни на властите след инцидента в Сопот на 29 юни 1869 г., когато местен човек познава в палтото, с което е облечен Левски, собственото си палто, откраднато преди време, и му го взема. А като намира в него опасни бунтовнически документи, изплашен, го отнася в конака. Едва тогава Васил Иванов Кунчев за пръв път влиза в полезрението на османските власти със своите имена, а майка му Гина е арестувана, откарана в конака и измъчвана. Това обяснява и лекотата, с която дотогава Левски използва своите рождени имена при пътуванията си извън българските земи.
И още нещо любопитно. Оказва се, че арестуваният „двойник“ на Левски, носещ същите имена като неговите - Васил Иванов от Беброво, е зет на Сава Кършовски от Елена. Който е сред близките хора на Левски. Като се има предвид, че бебровчанинът е арестуван през 1870 г., е твърде възможно това да е станало не толкова заради физическата прилика между двамата, а именно заради еднаквите им имена.
Сава Кършовски от град Елена е баща на съпругата на търговеца от Беброво.
В подкрепа на това говори и фактът, че на 9 юни 1871 г. Левски и Ангел Кънчев посещават Елена и искат да се срещнат с Васил от Беброво. Тъй като по това време той отсъства, те се срещат със съпругата му Андоничка, която е сестра на еленския търговец Сава Кършовски. Пред Андоничка Апостолът лично се извинява за причинените неприятности на съпруга й. „Съжалявам, че случаят така и не ми благоприятствува да се срещна, запозная и видя лично със съпруга ви, който толкова пострада заради мен“, казва той.
Версии
В статията си „Възрожденските потайности на еленските родове“ от 2019 г. проф. Пламен Павлов също посочва, че Левски използвал документите именно на Васил Иванов Узунов от Беброво при преминаванията си от Русе в Гюргево през лятото на 1869 г. Впрочем по темата за „двойника на Левски от с. Беброво“ Михаил Ананиев пише статия, публикувана във в. „Литературен фронт“ през 1957 г.
Използването на тескере, на което пише, че е от Елена, от Васил Левски може също и да не е било случайно, а добре обмислено. Левски е стар познайник с братята Иван и Кънчо Кършовски от времето на Белградската легия, а след това и от четата на Панайот Хитов, където Иван е писар, а Левски знаменосец.
По-малкият брат Сава Кършовски си спомня, че през септември 1869 г. братята се срещнали с Левски в Гюргево. Може би тогава да е била обсъдена и идеята да се извадят тескерета на Левски, в които той да бъде вписан, че е от Елена. А заради физическата прилика да е било решено тескерето да бъде на името на зетя на Кършовски, Васил Иванов Узунов. Който от този момент нататък в собствените си тескерета се е записвал не с фамилията, а с личното и бащиното си име, за да бъдат еднакви с тези на Левски.
В подкрепа на това предположение е фактът, че именно след септември 1869 г., т.е. след срещата на Кършовски с Левски, последният започва да използва тескерета с имената Васил Иванов, на които пише, че е от Елена. Ако това би могло да се докаже, означава, че когато е задържан, Васил Бебровски не само че е знаел кой е съименникът му, с когото го бъркат, но и сам се е съгласил да си сложи главата в торбата.
Иван Георгиев
