П рез петте века османско владичество в българските земи действат стотици хайдушки и харамийски чети и дружини. Участниците в част от тях действат изцяло като разбойници и са далеч от образа за народни закрилници и отмъстители. Други обаче напълно покриват днешната представа за хайдутите като за народни герои, за които са създадени легенди и песни. А има и такива, които през годините еволюират и от разбойници се превръщат в народни закрилници и участват в организираното революционно движение за свободата на българската държава. Имената на повечето от тези хайдути и войводи днес, за съжаление, са забравени. Или ако все още се помнят, то е само в родните си региони. Един от тези почти неизвестни днес народни хайдушки главатари е Кануш войвода.
Зверство
Тодор Тетимов, както са истинските му имена, е роден в неврокопското село Ковачевица през 1850 г. в заможно семейство. Баща му Стоимен е кехая, титла, която може да значи различни длъжности, но определено носителите й българи са на едно малко по-високо ниво в социалната йерархия. Това обаче в никакъв случай не означава, че българите кехаи са имали някакъв имунитет срещу османските нападения и жестокости. През 1875 г. група мюсюлмански разбойници нападат дома на Стоимен кехая, връзват го за едно дърво и му нареждат да им даде цялото си имане. Мъжът напразно се опитва да ги умилостиви и да ги разубеди с думите, че е беден и няма заделени пари. За да го накарат да говори, бандитите наливат в устата на кехаята разтопено вряло масло и той умира. Докато те злодействат на двора на къщата, майката на Тодор взема него и останалите си деца и успява да се измъкне тайно. По това време Тодор е вече буен непокорен 25-годишен мъж. Той вижда от прозореца на къщата смъртта на баща си и се заканва да им отмъсти. На следващата година случайно среща по пътя си един от катилите, помак от Дряново, и на свой ред го убива. Оказва се обаче, че е имало свидетел на убийството, който издава Тодор пред османските власти и той е заловен.
Заточение
Осъден е по бързата процедура на вечно заточение и е изпратен да излежава присъдата си в страховитата Канлъ кула в Солун. Това е крепостта, известна днес като Бялата кула. По онова време обаче тя е била превърната от османските власти в място за изтезания и излежаване на най-тежките присъди, откъдето получава и наименованието си Кървавата кула, в превод на името на български език. В кулата Тодор прекарва няколко години, когато успява да се измъкне. За това как точно се е случило - има две версии. Според едната от тях майка му похарчила за рушвети скътаното от убития му баща малко имане и успяла да подкупи един от пазачите да изведе сина й от кулата. А според другата версия самият затворник убедил тъмничаря да го изведе, като му дал малко жълтици и му обещал, че като излезе на свобода, ще го позлати целия. Вместо това обаче веднага след като се измъкнал от кулата българинът наръгал с нож тъмничаря и го убил. След излизането си отново на свобода за Тодор няма път обратно към родното му село и той се включва в хайдушката чета на войводата Георги Зимбилев. С нея Тодор участва в акции в Рила, Пирин и Родопите. Участва и в нападението над село Горно Броди. Властите изпращат черкезина Хаджи Юсуф с дружина от около 70 човека, която да унищожи четата на гяурите, но те успяват да са изтеглят на безопасно място в планината.
Чета
Борбата между хайдутите и хората на Юсуф продължава 2 години и завършва с избиване на черкезите от засада. В тази засада участва и героят на нашия разказ. Година по-късно обаче четата на Зимбилев на свой ред е разбита и на членовете й се налага да се спасяват. Самият Тодор намира спасение в района на Батак, където създава своя чета и скоро става известен сред местното население като Кануш войвода – Кървавия войвода, Кръвника. И той достойно оправдава даденото му прозвище. С момчетата си той извършва нападения както над османски, черкезки и помашки злосторници и разбойници, така и над българи, осмелили се да тормозят своите сънародници.
В една от първите си акции четата на Кануш войвода организира нападение над братята Бенини от родното село на войводата Ковачевица. Причината е, че те тормозели братята му Стоил и Стою. Някой обаче успява да предупреди насилниците и когато четата влиза в селото, те вече са успели да се измъкнат. За назидание и възмездие Кануш дава заповед да бъдат заловени и убити няколкото души османски войници, които по това време се намирали в селото. Няколко дни по-късно четата на Кануш войвода напада и убива редовна турска войска и в района на село Осиково.
Доброволец
След освобождението на част от българските земи и създаването на Княжество България Кануш войвода разпуска четата си. За разлика от повечето от момчетата си, той отказва да се установи да живее тихо и мирно в княжеството, а заявява, че ще продължи със занаята, който най-добре владее, хайдутството и борбата за освобождението на Македония. През следващите няколко години участва като подвойвода в четата на Коста Гюреджеклията. А когато през есента на 1885 г. избухва Сръбско-българската война, Кануш без изобщо да се замисли се включва в Българското опълчение като доброволец. Назначен е за войвода на чета, която е включена в състава на отряда, ръководен от капитан Коста Паница. Всеки знае как завършва тази война, известна като „войната на капитаните срещу генералите“, и как българската редовна войска и опълчение, проявявайки чудеса от храброст и героизъм, натриват носа и обръщат в бягство сърбите, гонейки ги почти до тяхната столица. Един от тези герои, пишещи българската история на бойното поле, е и Тодор Тетимов – Кануш.
Дарител
След войната Тодор закача пушката и сабята на стената и решава да се отдаде най-после на мирен живот. Заселва се в Дупница, където се захваща с касаплък. Част от спестените средства дарява за построяването на местното читалище. В навечерието на Първата Балканска война той е на път отново да грабне пушката, но близките му успяват да го разубедят, че вече е на възраст и мястото му не е на фронта. Въпреки това обаче бившият хайдутин оказва помощ с храна и средства за българската войска и през трите войни за национално обединение.
Тодор Стоименов Тетимов – Кръвника или Кануш войвода, напуска този свят през 1921 г., а на погребението му се стича цяла Дупница. Днес в дома на негови роднини има музейна сбирка, посветена на историята на Македонското революционно движение. В родното му село Ковачевица има къща за гости, носеща името „Кануш войвода“.
Тодор не е единственият революционер от рода на Тетимовци. Неговият племенник Илия е също войвода на ВМОРО и ВМРО. По време на Балканската война води чета, с която участва в освобождението на Неврокопския край. Убит е през 1922 г. в годините на най-ожесточените междуособици и вътрешни войни сред македонистите.
Иван Георгиев
