Н а 18 юли през последната четвърт на 19-и век в Карлово е роден Васил Иванов Кунчев, останал известен в българската история с много прозвища, сред които най-популярните са Левски, Дякона и Апостола на българската свобода. В продължение на век и половина в родната историография като догма беше наложено твърдението, че рождената година на Васил Левски е 1837. Т.е. той умира на бесилото на 35 години. В последните години обаче това твърдение все повече е на път да бъде развенчано под напора на доказателствата.
Въпроси
На първо място, разбира се, възниква въпросът откъде и как годината 1837 се появява и се утвърждава като рождена година на Васил Левски. Оказва се, че дори и майката на Левски и останалите негови роднини не знаят коя година точно е роден той. Първият братовчед на Левски, Васил Караиванов, свързва годината му на раждане с една сватба в Карлово във въпросната година. И така годината 1837 г. се утвърждава като догма в нашата история. Има обаче далеч не малко документи и информация, които дават основание за съмнения и дори за открито опровергаване на тази теза. Днес съществуват няколко опозиционни тези, според които рождената година на Васил Иванов Кунчев е 1840, 1843 или 1846 г.
Доколко обаче тези твърдения са базирани на исторически факти и документи и доколко само на желанието за разпространение на сензационни жълти материали в публичната сфера?
Годината 1846 като рождена се поддържа от историка Георги Туртуриков. Той се позовава на твърденията на самия Левски, който след залавянето си пред следствената комисия в София казва, че е на възраст 26-27 години. Другият аргумент е издаването на паспорт за Левски, в който Каравелов го описва като мъж на 26 години. Според друг историк, Видин Сукарев, пък Левски е роден три години по-рано, през 1843 г. За основа на това твърдение служи една статия във вестник „Съветник“ от 1868 г. Според автора на статията Васил Кунчев е бил замонашен на 15 години през 1858 г. Което означава, че е роден през 1843 г.
Най-голяма тежест с оглед наличието на доказателства има тезата, че рождената година на Васил Левски е 1840 г. Сред най-известните й защитници са професорите Пламен Митев и Пламен Павлов. В основата на това твърдение са писмени османски източници - регистри от втората половина на XIX век. За пръв път в тези регистри името на Васил Кунчев се появява през 1844 г., който е записан като 4-годишен.
В регистрите от предходните години лице с такива имена не фигурира. Това доказателство е повече от категорично в подкрепа на твърдението, че 1840 е истинската рождена година на Апостола. Това се потвърждава и от спомените на заловения заедно с Левски в Къкринското ханче Никола Цветков. Той разказва, че при първия си разпит Левски съобщава на следствената комисия, че е на 32 г.
През 2018 г. младият български историк Виктор Комбов публикува неизвестна до този момент снимка на Левски, използвана за неговото издирване от османската власт. В текста на гърба на снимката се посочва, че мъжът на нея е на 26 години. Към настоящия момент въпросът за рождената година на Васил Левски все още остава открит. В дискусията за него могат да се включат и други професионални или любители историци, стига те да успеят да приведат убедителни научни доказателства в подкрепа на защитаваните от тях тези.
Генезис
Родолюбието и жертвоготовността на Васил Левски да загине в името на спасението и освобождението на българския народ не е случайно, а генетично предопределено. Дядо му Кунчо през 1812 г. убива турски бей и е принуден да напусне Пловдив и да се засели в село Войнягово. Случайно или не, половин век по-късно неговият внук Васил, след като се размонашва и бягайки от османските власти, се установява в същото село, където става даскал. Чичото на Левски - Видул, пък е един от най-известните в Средногорието войводи. Впрочем съвременниците на Апостола се кълнат, че по външния си вид той поразително приличал на своя чичо хайдутин.
Вънкашност
По време на трите си обиколки из българските земи на Дякон Левски често му се налага да се дегизира и да се крие при своите многобройни ятаци под „вънкашност чужда“, както пише народният поет Иван Вазов. Всеки знае разказа „Апостола в премеждие“, в който Левски е показан, преоблечен като въглищар. Наред с това обаче той предприема и други образи, сред които дори и на османски бей или заптие.
При едно от посещенията си в село Самоводене в къщата на ятаците му влизат заптиета. Време за бягство няма и Левски се пъха в пещта, където прекарва повече от час. При друг случай във Войнягово пък, докато е в дома на старата си хазайка баба Ивана, в двора й влизат турци.
Време за бягство и тук няма. Без да губи самообладание, бабичката вдига от леглото току-що родилата снаха и на нейното място до бебето настанява Левски, като го завива през глава с чергата. А когато един от турците иска да влезе в стаята, бабичката го нахоква и го изгонва оттам с думите: „Махай се оттук, а че вземи и остави някоя пара, да не вземеш съня на детето.“ Смутен, турчинът хвърля някаква монета върху чергата и напуска помещението.
Баба Иванка е една от най-преданите ятачки на Апостола. Тя доживява до 104-годишна възраст, но така и не споделя за срещите си с него дори и след Освобождението въпреки многото молби. „Даскала ме е заклел да не говоря нищо за него и аз спазвам клетвата“, непоколебима е тя.
Потури
Днес в България има 135 паметника на Васил Левски и още 25 в чужбина. Един от най-красивите паметници се намира в центъра на Велико Търново. Той е дело на скулптора Любомир Далчев и представя Апостола на бесилото минута преди да му бъде надяната примката. Левски е с потури, които по време на създаването на паметника докарват на скулптора доста неприятности.
Работата е в това, че един от местните комунистически лидери и партийни секретари решава, че потурите са символ на „турското робство“ и в прав текст заявява на автора, че Левски не може да бъде представен в този вид, тъй като напомнял за робските години. Далчев обаче не му остава длъжен и отстоява идеята си.
„Вижте, другарю! Аз мога да направя Левски и с каскет като на др. Ленин, но не мислите ли, че това вече няма да е Апостола на свободата“, задава той контравъпрос. Поставен на място, отговорният другар си прехапва езика и не знае какво да отговори. Така проектът за паметника на Левски в потури получава зелена светлина за реализация.
Следен е дни, преди да бъде заловен
През последните години все повече изследователи започват да защитават твърдението, че залавянето на Васил Левски не е станало случайно, а в действителност османските власти са следели всеки негов ход и са изчаквали подходящ момент да го арестуват. В подкрепа се изтъква намерената скоро негова снимка, която през 1872 г. е била разпространена сред турските полицаи. Както и съмнителното поведение на семейство Поплуканови в Ловеч, а и доста необяснимото държане на съдържателя на Къкринското ханче Никола Латинеца. Не е изключено османските власти наистина да са успели да затегнат обръча около Левски и да са организирали цялата акция по примамването на Апостола в Ловеч и залавянето му в ханчето. Този въпрос все още е твърде дискусионен и представлява примамлива тема за бъдещи научни изследвания.
Иван Георгиев
