В периода на пролетната забрана за риболов особено актуални стават платените водоеми.
Както е известно, там доминира шаранът, ето защо не е лошо да си припомним някои сведения за тази любима на българските риболовци риба. Шаранът е почитан в цяла Европа и всяка страна си има своите национални рекорди. Не може да се каже същото обаче за авторитета му отвъд Океана. В Канада, САЩ, Австралия тази свещена за нас риба не е на почит, даже откровено е нежелана в някои водоеми. Напоследък в САЩ бият тревога от проникването й в Големите езера, което застрашавало местната ихтиофауна.
Постижения
Интересно е да си припомним постиженията на европейските майстори от 90-те години на миналия век досега. Румънското езеро Сарулести (по-известно като Радута, на името на арендатора) се прочу с едрите си шарани и години наред там се хващаха трофеи около и над 30 кг. Впрочем повечето от националните рекорди за улов на шаран на европейските страни се движат в диапазона 25-30 кг, а някои надхвърлят 30-те - на Испания и Беларус рекордните шарани тежат по 32 кг, на Франция - 32,5 кг. През 1996 г. на Сарулести беше изваден 35,5-килограмов шаран, а през 1997 г. котата се вдигна на 37,3-килограмов гигант, донесъл световна слава на австриеца Кристиан Балдемар. По ония години румънското езеро се отчете и с други трофеи, надхвърлящи 30 кг.
Световният рекорд на Балдемар се задържа твърде дълго. Едва през този век трофейните европейски шарани напомниха за себе си. Някак неочаквано световният рекорд беше подобрен от англичанин във... Франция. Ник Мейли изтегли шаран 37,65 кг от езерото Дижон. На това постижение обаче не било писано да остане дълго на върха. Не след дълго сензацията дойде от Германия. На неголямо езеро Дитер Штейн улови огромен шаран, спрял кантара на цели 38,15 кг - нов световен рекорд! Сензацията е пълна - не само заради постижението и мястото му (огромен шаран в малък водоем), но и заради сезона - в навечерието на Коледа.
Постижение
Къде сме ние в тази класация? За съжаление у нас няма официална статистика на националните риболовни рекорди. Разчитаме преди всичко на класациите в специализираните издания. Разглеждайки данните от традиционния конкурс на вестник „Рибар”, можем да считаме, че победители в годините от новото столетие стават риболовци с уловени шарани около двайсетте килограма. Най-значимото постижение от последните няколко години у нас е на софиянеца Иван Георгиев, уловил през есента на 2004 г. 27,3-килограмов шаран от язовир „Искър”.
Места
По традиция едри шарани у нас се хващат в големите язовири. „Жребчево” ежегодно се отчита с по някой и друг трофей, единични гиганти се ловят на „Искър”, „Ал. Стамболийски”, „Батак”. Не бива обаче да се подценяват и по-малки язовири, включвали в класацията впечатляващи свои представители. Например 25-килограмов шаран от язовир „Полетковци” и 22-килограмов шаран от язовир „Осиковица”. Интересно е да се отбележат и речните ни трофеи, движещи се в рамките 10-15 кг. С такива постижения се отчетоха през последните години Дунав, Янтра, Марица.
За нашите шарани царевицата си остава примамка номер едно. Протеиновите топчета също набират популярност. В едно обаче със сигурност съперничим на европейските майстори - монтажът „на косъм” няма алтернатива, когато става дума за улов на трофейни шарани. Тази тактика се усвои от нашите майстори и доказа своите предимства.
Съвети на експертите: Мощен прът за едри риби
Оптималните пръчки за шарански риболов са с дължина 3,6 м и върхова акция 1,2 кг. Когато се очаква улов на едри парчета, прътът трябва да бъде малко по-твърд. С него винаги могат да се държат под контрол дори оказващи силна съпротива екземпляри. На инерционна макара се намотава монофил с якост на скъсване около 7 кг, а за повод - 6,8 кг. Влакното прилепва плътно към дъното и така дори предпазливите шарани смело посягат на стръвта.
Продължителното захранване дава много добри резултати, тъй като шараните редовно посещават участъка на ловене, бързо свикват с него и не се страхуват. Десетина дни преди излета се захранва с царевица, протеинови топчета, парченца тиквено кюспе поне на две места с различна дълбочина. По този начин значително се увеличават шансовете. Ако в езерото се въди много дребна мирна риба, последния ден преди риболова се хвърлят само бойли и твърди плочки кюспе.
На малки по площ водоеми с рехаво въдичарско присъствие сложните стъкмявания са излишни. В повечето случаи се използват най-обикновени монтажи с фиксирана тежест. Само ако езерото редовно се прочиства от шаранджии, може да се премине към употребата на по-сложни. Дължината на повода се избира в зависимост от структурата на водоема. Ако дъното е твърдо, достатъчен е къс повод, а при меко - по-дълъг, за да не потъва примамката в тинята.
Успех носят обикновените зърнени примамки, каквато е царевицата. Ако шараните, понатрупали горчив опит от досега си с въдичарите, са станали недоверчиви, следва да се заложи на малко използвана стръв, например минибойли с диаметър 10-12 мм. С тях задължително трябва да се опитва в малките езера. Обикновено се нанизват на „косъм” две топченца и след замятането се сервират около примамката още 0,5-1 кг от тях или гранули с диаметър 7 мм.
Йото Пацов
