- Доц. Джамбов, кои са българските градове с най-мръсен въздух?
- Качеството на въздуха в градовете зависи, от една страна, от наличието на източници на замърсяване, но също така и от топографски, градоустройствени и микроклиматични фактори, които определят разнасянето или задържането на замърсителите в приземния слой на атмосферата. Например по отношение на фините прахови частици София и Пловдив се характеризират с високи концентрации, особено през зимните месеца, поради неблагоприятното съчетание от интензивно замърсяване от комунално-битово отопление, трафик, вторично разнасян прах от кални петна и недобра атмосферна циркулация. Всъщност честотата на преждевременна смърт на 100 000 население поради фини прахови частици в тези градове е много висока и съпоставена с други градове в световен мащаб, за което допълнително допринася високата фонова смъртност и болестност поради други рискови фактори сред българското население. От друга страна, например в градове като Велико Търново или Варна нивата на фини прахови частици са много по-ниски. Мащабно изследване на Института за глобално здраве (ISGlobal) в Барселона направи подреждане на европейските, включително български, градове по нива на замърсяване с фин прах и азотен диоксид и свързаните с тях смъртни случаи.
- Има ли изследване, което търси връзката между мръсния въздух и здравето на българина?
-През последните години броят на доказателствата за въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето в България продължава да нараства. Традиционно повечето проучвания се фокусират върху дихателните заболявания като най-очевидната цел. Повече от 15 проучвания, публикувани от 2000 г. насам, разглеждат различните замърсители, включително ФПЧ, полициклични ароматни въглеводороди, както и газове (NO2, SO2), и включват анализи на въздействието върху здравето сред деца, възрастни и хронично болни лица. Наскоро беше отчетено увеличение на амбулаторните и болничните спешни услуги, свързани с дихателни, сърдечно-съдови, стомашно-чревни и неврологични заболявания, както и увеличение на повикванията на линейка за спешна помощ по време на пикове на замърсяване на въздуха, които могат да продължат до три дни. В наши изследвания откриваме повишен риск от прием в болница в рамките на седмица поради астма, инсулт, исхемична болест на сърцето и диабет, като рисът се наблюдава в различни групи участници. Интересно е, че намираме изразен риск, свързан с повишените нива на азотен диоксид, който често се подценява като рисков фактор.
- Колко души биват засегнати от него?
- Изчисленията за здравното въздействие на мръсния въздух у нас варират според методиката за оценка, но като цяло сочат, че замърсяването на въздуха е 7-ият най-значим рисков фактор за преждевременна смърт у нас, с около 11 000 - 15 000 смъртни случая на годишна база, от които повечето се дължат на хроничното излагане на фини прахови частици. С други думи, между 15-20% от смъртните случаи поради най-честите хронични заболявания могат да се свържат с мръсния въздух.
Процент от смъртните случаи (по причина), свързани със замърсяването на въздуха в България през 2019 г. (Източник: Институт за здравни ефекти. 2022 г. Тенденции в качеството на въздуха и здравето в България: Специален доклад за състоянието на въздуха в световен мащаб. Бостън, Масачузетс: Институт за здравни ефекти. ISSN 2578–6881).
- Когато говорим за мръсен въздух - кой е най-големият замърсител у нас? Има ли разлика в това отношение със Западна Европа например?
- Както споменах, с най-голяма тежест от заболеваемост и смъртност се свързват фините прахови частици с размер 2.5 микрона и по-малки. Това е така, тъй като тези частици се задържат във въздуха продължително време и при вдишване проникват дълбоко в белия дроб, където оказват увреждащо действие не само на дихателната система, но и в цялото тяло. На практика няма орган или система в тялото ни, които да не са засегнати от фините прахови частици. Основният им източник у нас е комунално-битовото отопление с изгаряне на изкопаеми и твърди горива, както и ТЕЦ-овете. За сравнение, в западноевропейските държави структурата на емисиите е различна и трафикът там заема водеща роля. Трябва да се отбележи, че разнасяният от вятъра прах (напр, от пустини пясъци, пожари, кални метна в градовете) има много съществен принос за здравната тежест от финия прах у нас.
- Какво показва изследването за мръсния въздух и хоспитализациите у нас?
- У нас са провеждани предшестващи изследвания от други учени, а наскоро с колеги от Софийския университет и НЦОЗА проведохме, доколкото ми е известно, най-мащабния анализ на хоспитализациите и дневните нива на замърсяване на въздуха в София за период от 10 години. Финансирането е по ННП „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, като резултатите показват, че в силно замърсените дни или скоро след тях е повишен средно с няколко процента рискът от прием в болница поради астма, инсулт, исхемична болест на сърцето, а в някои случаи и диабет. Предстои разширяването на анализите и за градовете Пловдив и Варна. По отношение на случаите на астма рискът е по-силно изразен при децата под 14-годишна възраст, отколкото при възрастните.
- Как влияе замърсяването на малките деца? Родителите знаят колко често боледуват днес те. Може ли да се търси връзка между хроничните болести и чистотата на въздуха?
- Излагането на замърсен въздух през ранния живот повишава вероятността за дихателни заболявания и инфекции на долните дихателни пътища, бронхит, астма, алергични симптоми, забавено невропсихично развитие и ранна детска смърт като цяло. Има данни и че животът в среда с мръсен въздух повишава риска от високо кръвно и затлъстяване при децата.
Като цяло излагането на различни въздействия през първите години от живота след раждане, когато детето е най-уязвимо, дава дълбоко отражение върху младия организъм, но освен това има дълготрайни последици, които се простират и през по-късното детство, а дори в зряла възраст. Децата се приемат за по-уязвими на замърсяването на въздуха както чисто физиологично, така и поведенчески. Дихателните им пътища и имунна система са все още незрели, а и поемат пропорционално повече въздух от възрастните. Те също така имат незрели поведенчески защитни реакции на избягване на излагането на замърсен въздух, тъй като не осъзнават вредата за здравето си от дишането на мръсен въздух и не могат ефективно да го избягват в ежедневието си чрез информирани решения.
- Как се отразява мръсният въздух на възрастните хора? Правени ли са изследвания какво е влиянието му върху хроничните заболявания? Какво да правят хората с астма например, когато въздуха е мръсен?
- Замърсяването на въздуха е един от много добре изследваните екологични рискови фактори и в редица проучвания е свързвано с повишен риск от възникване или смърт поради редица заболявания, като много от тях не са дихателни. Продължителното обитаване на среда с мръсен въздух повишава риска от астма, хронична обструктивна белодробна болест, злокачествени заболявания, диабет, високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, инсулт, когнитивни увреждания на мозъка, неблагоприятни ефекти върху плода и други. У нас близо 70% от тези смъртни случаи са при хора над 70-годишна възраст, които са по-уязвими.
Докато хроничните ефекти могат да настъпят след години излагане на мръсен въздух, епизодите или дните на високо замърсяване на въздуха могат да предизвикат остри ефекти както при здрави хора, така и при такива със съществуващи заболявания. Хората с придружаващи заболявания, напр. астма, сърдечносъдови, диабет, имат повишен риск от обостряне на заболяването, постъпване в болница или смърт през силно замърсени дни. От значение е активното следене на качеството на въздуха, включително чрез гражданските мрежи за мониторинг, особено от предразположени лица като хората с астма, което да направлява решението за излизане навън или не, при възможност напускане на града временно в силно замърсени периоди, избора на по-малко замърсен маршрут, избягването на проветряването на жилището при силно замърсен въздух навън, използването на пречистващи въздуха системи за дома. В дни с високи нива на замърсяване уязвими лица биха имали полза от използване на респираторни маски с висока степен на филтриране на финия прах.
- Друга уязвима група са бременните жени. Как влияе на плода замърсената среда?
- Безспорно е доказано, че бременните жени, които живеят в среда със замърсен въздух (особено с фини прахови частици и озон), имат повишен риск да родят преждевременно дете с ниско тегло или мъртвороден плод. По различни механизми въздушните замърсители водят до забавен вътреутробен растеж на плода, а някои токсични замърсители могат да доведат и до генетични увреждания.
- Може ли да правим малки стъпки в ежедневието си, с които да подобрим качеството на въздуха около нас? Ако да - какви?
- Всеки от нас може да предприеме индивидуални действия, които, от една страна, да намалят излагането ни на мръсен въздух, а, от друга, да повишат устойчивостта ни. Изборът на активен начин на придвижване, повишаването на физическата активност, прекарването на повече време сред природата и в градските зелени пространства са само част от мерките. Интересно е и че приемът на антиоксиданти с храната и средиземноморският тип диета биха могли донякъде да намалят образуването на свободни радикали и възпалителни медиатори в организма, на които се дължат част от увреждащите здравето ефекти на мръсния въздух.
- Какво трябва да се промени в градската среда, така че да се намали негативният ефект върху здравето от замърсяването?
- От значение е правилното зониране на населените места с изнасяне на източниците на замърсяване далеч от жилищните квартали, отдалечаване на сградите със статут на защитени от източници на замърсяване. Напр. понастоящем голяма част от детските заведения, училищата и лечебните заведения се намират в силно замърсени райони или на натоварени с трафик улици. Преустройството на пътната инфраструктура и движение следва да благоприятства избягването на задръствания и високите скорости, при които отделянето на замърсители от автомобилите се повишава. Благоустройство със зелени насаждения и зелени пространства има потенциал не само да задържа някои въздушни замърсители, но и създава възможности за физическа активност на открито, прекарване на повече време навън сред природата и в социални контакти, което само по себе си има доказани ползи за психическото и физическото здраве на човек и повишаване на неговата устойчивост спрямо вредни въздействия от околната среда.
Като цяло градската форма би следвало да се промени по начин, който намалява зависимостта и необходимостта ни от придвижване с личен автомобил и стимулира придвижването пеша или с велотранспорт. В редица държави са приложени варианти на компактен и устойчив по отношение на транспорта тип градоустройство, който се характеризира с къси разстояния между дома на хората и обичайните дестинации, достъпен градски транспорт, висока степен на пешеходна достъпност и безопасност на средата и достатъчно озеленяване.
- Кои са мерките, които наистина могат да променят качеството на въздуха в България?
Превантивни мерки за подобряване на качеството на въздуха могат да се вземат на различни нива. - Технически мерки са използване на „зелени“ или замърсяващи по-малко въздуха технологии в промишлеността и в транспорта, напр. електромобили или преминаване към възобновяеми и „чисти“ източници на енергия. От административна гледна точка е валиден принципът „замърсяващият плаща“, напр. под формата на по-високи данъци за собственици на стари автомобили и обратното, облекчения за онези, които карат автомобил, който замърсява въздуха по-малко; въвеждане на зони с ниски емисии, намаляване на цената на градския транспорт в силно замърсени дни. Важна е и ролята на здравната система, като Министерството на здравеопазването би могло да приоритизира замърсяването на въздуха като рисков фактор в Националната здравна стратегия, да спомогне за провеждането на информационни кампании, които да задълбочат разбирането за въздействието на качеството на въздуха върху здравето, повишаване информираността на етническите малцинства, подпомагане на хората да разберат как могат да участват в намаляването на замърсяването, особено в техните домове, и как това може да им помогне да защитят своите семейства и общности. Познаването на екологичните рискове в непосредствената жизнена среда на хората също ще позволи на лекарите да осигурят по-комплексна здравна услуга. Голяма е ролята на сътрудничеството между различните заинтересовани страни - учените, лекарите, гражданските организации, местната и централната власт.
Това е той:
Завършил медицина в Медицинския университет - Пловдив (2015 г.), като има придобита специалност по обща хигиена (2020 г.) и комунална хигиена (2023 г.).
Има и следдипломна квалификация в областта на психичното здраве (2020 г.), както и защитени дисертационни трудове на база проучванията си върху ефектите на шумовото замърсяване върху разпространението на сърдечно-съдови и метаболитни заболявания (доктор по хигиена, 2017 г.) и контакта със зелените площи и шумовото замърсяване върху психичното здраве (доктор на науките по психиатрия, 2019 г.).
Доцент към Катедрата по хигиена при Медицински университет - Пловдив (2022 г.) и ръководител на направление „Околна среда и здраве“ към Научноизследователски институт на МУ-Пловдив.
През 2019 г. печели голямата награда „Питагор“ на МОН за най-добър млад учен, а през 2023 г. награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината.
От 2021 г. ежегодно попада в топ 1% учените на класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука и в топ 2% за цялостен принос в световната наука.
Милена Димитрова
