Н апоследък се вижда, че част от вирусите също се комбинират, за да ни извадят от обичайния ритъм за по-дълъг период.
Това каза пред „Здраве с Телеграф“ доц. Радослав Тодоров от столичната болница „Александровска“. „Уж е чревен вирус, а пък пациентът има и болно гърло, и кашлица... Преливат се нещата и някак си вирусните заболявания се посмесиха и като протичане, и като проява на симптоматика. Определено е много неприятно сутрин да е студено, на обед да сме по къс ръкав, а вечер пак да е студено, защото това създава точно такива условия за проява на вирусни заболявания“, коментира по темата доц. Тодоров.
Сезонност
„Видяхме какво стана около коронавируса. Доста се натовари системата и мога да кажа, че болницата, в която работя, стана цялата едно ковид отделение. Всичко останало беше в много по-малка степен. Сезонни заболявания има и климатът все по-бързо се променя. При болестите тези промени също се отразяват и може да се стигне до нови аномалии, в сравнение с това, с което сме свикнали. Видяха се вече инфекции от ковид заедно с грип. А самата температурна амплитуда прави имунната система по-слаба. Народът казва, че човек изстива, но реално заболяване настинка няма. При по-слаба имунна система, при положение че сме постоянно в контакт със 150 -200 вируса и бактерии, казано на ангро, се случва да се разболеем. Градските хора са по-уязвими заради по-големия стрес в ежедневието им“, категоричен е още лекарят.
Ситуация
„Към настоящата ситуация не мисля, че се наблюдават някакви екстремни и притеснителни промени по отношение на вирусите, които ни застрашават. Грипът все още не е дошъл при нас, в момента има само ковид, който при хора с по-слаба имунна система може да протече и по-тежко и да се стигне и до приемане в болница“, коментира и пловдивският общопрактикуващ лекар д-р Костадин Сотиров.
„Затоплянето на времето със сигурност ще ни изправя пред нови предизвикателства в медицината. Виждате как се появи у нас нилския енцефалит. Тигровите комари се появиха покрай преноса на стоки и вече виреят и по нашите ширини. Може да се очаква да се увеличат случаите на зарази, характерни за тропиците. Макар че още като студенти сме учили за това, че в района на Първомай има един микрорайон, където имаше оризища и се проявяваха тропически болести. Ще се явяват и други, защото хората в днешно време пътуват изключително много, а движението на стоки е наистина невиждано“, каза още д-р Сотиров, според когото ваксините са най-добрият начин за превенция срещу грипа и моментът все още е подходящ за тяхното поставяне.
Организация
„Организацията по поставянето на ваксините зависи от района, в който работи съответният лекар. В началото, когато започна програмата, правихме списъци, които се налагаха заради това, че ваксините, които успяваше да осигури Министерството на здравеопазването, не бяха достатъчно и се разпределяха по правото на първия записан. Записаният по-рано получава безплатна доза, а следващият си я купува. Сега обаче това снабдяване се подобри. Включи се и втори доставчик и има достатъчно бройки, за да се имунизират. Аз от няколко години не правя списъци, но когато получа ваксините, веднага го обявявам и в сайта на моя кабинет и във фейсбук групата, в която са включени моите пациенти. Съответно и когато идват хора в кабинета по друг повод също го имунизирам. Това е много удобно, особено когато двете ваксини могат да се направят наведнъж“, коментира д-р Сотиров.
Няма проблем за плановите операции
Няма проблем нито по отношение на опасността от вируси, нито във връзка със сезоните относно плановите операции. Категоричен в това е доц. Радослав Тодоров.
„Плановите операции са едно хубаво нещо. Добре е, когато се правят самият пациент да си е предвидил времето за тази операция в личния си, житейски график. Защото в повечето случаи за този тип интервенции времето не е толкова проблемно. Старите вярвания, че в жегаво време или в по-студено не трябва да се правят планови операции. Това не е така. Помещенията са климатизирани или имат парно. Идеята е, че повечето пъти пациентите в желанието си по-бързо да се върнат на работа или към нормален начин на живот неглижират последните дни от възстановяването. Вече се чувстват по-добре и започват да правят разни неща, като повече седене или повече свиване в определени пози, пропускат да дойдат в деня, в който трябва да се смени превръзката... И това вече води до усложнения от типа на загнояване на рана, секреция на рана и т.н.“, коментира доц. Тодоров.
Людмил Христов
