Стефка Стефанова e магистър логопед, монтесори педагог, детска учителка и преподавател по английски и френски език. Дейна личност с богат опит в сферата на предучилищното образование както в България, така и в чужбина. В момента е директор на частна детска градина.
Нашият събеседник демонстрира ясна визия по отношение на възпитанието, обучението и развитието на детската личност в условия на любов и подкрепяща среда. За „Здраве с Телеграф“ Стефанова говори в навечерието на Европейския ден на логопедията, който отбелязваме днес, и засяга все по-актуалните теми, свързани с децата със специални образователни потребности и работата с тях, както и с комуникативните умения при съвременните възрастни, включително и в политическия ни елит.
- На 6 март отбелязваме Европейския ден на логопедията. Каква е ролята на логопеда и какво представлява всъщност логопедичната терапия?
- Логопедията е наука, която се занимава с превенцията, диагностиката и терапията на комуникативните нарушения. Логопедът е специалист, който въз основа на обстойно логопедично обследване на комуникативните умения и способности на дадена личност, излиза със становище по отношение на неговото езиково-говорно равнище и необходимостта от логопедична терапия. Логопедичната терапия се възприема като подкрепяща и подпомагаща цялостното личностното развитие на индивида. В повечето случаи тя е продължителен и комплексен процес, насочен към изграждането на правилни говорни навици, към развитието и усъвършенстването на свързаната реч и подобряването на комуникативните умения.
- Увеличават ли се или намаляват проблемите с артикулационните способности и проблемите с общуването при децата?
- Развитието на артикулационните способности и придобиването на умения за общуване при децата са строго индивидуални и зависят от много фактори, както от степента на психомоторното и езиково развитие на всяко дете, така и от социалната среда, в която живее. Ранното чуждоезиково обучение на децата в днешно време, новите тенденции, обърнати към различни форми на самообучение, както и масовото използване на електронни устройства и недостатъчната жива комуникация на децата с възрастните са предпоставки за увеличаване на проблемите при говорене и общуване в детска възраст.
- Какви са конкретните причини, за да бъде потърсено компетентното мнение на логопед и да се окаже необходимата логопедична подкрепа?
- Най-често родители търсят съдействието на логопед при: неправилно произношение или липса на по-трудни в артикулационно отношение говорни звукове, неразбираемост на речта на детето, бебешка реч и незряло комуникативно поведение, липса на реч при малките дечица (непроговаряне), нарушена плавност на речта (запъване, заекване при говорене), цялостно забавяне на езиково-говорното развитие на деца и подрастващи вследствие на по-сериозни диагнози и патологии, невъзможност да се научи детето да спелува и да чете или да чете с разбиране, неточно и неправилно изписване на думите и др.
- Кога един родител трябва да потърси съдействие от логопед?
- Като цяло днешните родители са много добре информирани и при съмнение сами инициират среща с логопед, за да разберат дали детето им се нуждае от логопедична терапия. Родителите трябва да са наясно, че сензитивният (най-актуалният, най-благоприятният) период за развитие на речта е от раждането до шестата година и той е ключов, базисен за по-нататъшното езиково-говорно развитие на човека. Интелектуалното и речевото развитие в този период са взаимосвързани. Пропускане на ползите за развитие на комуникативните умения и навици в този период може да крие известни рискове и дефицити, които да се проявят в училищна възраст, като например проблеми с четенето и писането, или да въздействат негативно върху психиката, междуличностните отношения, училищната и социалната реализация.
- Какви са спецификите при работата с децата в отделните възрасти?
- Логопедичната терапия при децата от предучилищна възраст трябва да е под формата на игра, упражненията да са поднесени по забавен, интересен начин, да се използва много нагледен обучителен материал (играчки, картинки, детски книжки, пъзели, петрушки, дидактични игри и др.). Когато децата са в началния етап на обучение, за да е ефективна логопедичната терапия, трябва да се използват различни терапевтични методи, да се грабне вниманието на детето и то да бъде мотивирано по подходящ начин. За подрастващите и възрастните е характерна по-висока вътрешна мотивация и по време на терапия те са много по-концентрирани и съсредоточени. Като цяло при тях много по-бързо се изработва правилно произношение на звуковете и бързо разбират принципите, улесняващи изказванията им, но пък те много по-трудно и много по-дълго изкореняват лошите говорни навици, затвърждавани с години, и включват новоизградените умения в свободната си реч.
- Какво е най-важно да се промени в предучилищното образование, за да се диагностицират навреме децата със специални образователни потребности и с тях да се работи ефективно?
- Провеждането на редовен скрининг чрез валидизирани инструменти от сертифицирани специалисти трябва да стане задължителна част от наблюдението на детското развитие в предучилищна възраст. Особено важен е скрининг тестът за ранно детско развитие, който да се прилага и при деца без видими проблеми. Ранното диагностициране и навременната логопедична терапия може да спомогнат за по-бързото и своевременно преодоляване на по-сериозен езиково-говорен проблем и впоследствие да не се стигне до изоставане в общото развитие на детето, както и да не остави траен негативен отпечатък върху личността, психиката и самооценката му.
- В системата на българското образование очевидно има доста проблемни зони. Какъв дял от тях заемат въпросите за децата със специални образователни потребности (СОП) и колко според вас е минимумът от време, в което те трябва да работят със специалисти в различните етапи от своето развитие?
- Приобщаващото образование и ресурсното подпомагане се опитват донякъде да решат въпросите за децата със СОП, но недостатъчната финансова подкрепа и обезпеченост с квалифицирани специалисти много често обричат тази добра инициатива на неефективност. Процесите на приобщаване на децата със СОП са в действие, но докато до всяко дете с по-сериозен проблем няма специален педагог по време на целия процес на обучение, тази допълнителна подкрепа за личностното развитие на децата със СОП по-скоро играе фиктивна роля. Продължителността на подкрепата и времето за работа с различни специалисти се определят най-вече от вида и степента на комуникативното нарушение и от индивидуалните особености на детето. Ако логопедичната терапия е започнала своевременно и още в предучилищна възраст и ако е приложен индивидуален подход при работата с детето, има вероятност за по-бърз и по-ефективен резултат, дори и при по-сериозните комуникативни нарушения.
- Има ли възрастни, които се нуждаят от логопедична терапия, и защо?
- Да, има. В случаите на загуба на езиковите и говорни способности в резултат на огнищни поражения на мозъка или локални увреждания на централната нервна система (травми, инсулт и други сериозни заболявания). Също така към логопед се обръщат и възрастни, които искат да усъвършенстват говорните си умения или професионалната им реализация го налага. Това може да са журналисти, артисти, хора, занимаващи се с широка обществена дейност…
- На какво се дължи липсата на точно и правилно изразяване дори при очевидно интелигентни и образовани хора, включително и от политическия елит?
- Комуникативните нарушения могат да бъдат различни видове и да имат различно проявление и степен на нарушение и много рядко при тях е засегнат интелектът на човека. Тук става въпрос за високообразовани хора, които имат някакъв вид говорно нарушение, т.е. засегната е устната реч и външното оформяне на изказването. Причините могат да са чисто функционални (недостатъчна подвижност на даден артикулационен орган или неефективно използване на орган, който отговаря за гласообразуването и говорната продукция) или органични (физиологични) и да касаят структурата на даден орган или функцията му, което от своя страна може да е вродена малформация или придобита след някаква травма или заболяване.
- Какви са най-новите тенденции във вашата работа?
- Логопедията е с широк обхват на изучаване и действие. Моята специалност е комуникативни нарушения на развитието и аз работя главно с деца от яслена и предучилищна възраст. Водена съм от идеята детето да е активен участник в терапевтичния процес, да е емоционално ангажирано, подходящо мотивирано и затова използвам различни иновативни, игрови и интерактивни методи и подходи, сред които са монтесори терапевтичен метод, учене чрез въплътяване, отделни елементи от терапевтичния модел РАСТ и др. При работа с малки деца използвам иновативни дидактични материали, които предизвикват голям интерес у децата и често са решаващи за успеха на терапията (тристепенни пъзели, въртящи се картинки от приказки, взаимнозаменяеми предметни картинки и т.н.).
- Може ли да дадете примери с упражнения, които хората с говорни нарушения да могат сами да практикуват, за да подобрят своята реч?
- Да, възможно е, но те трябва да са показани и обяснени от логопед, защото за всяко говорно нарушение се прилагат различни специфични упражнения за развитие на оралната и артикулационната моторика, фонацията, говорното дишане, тембъра, силата на гласа… Но това, което винаги би помогнало и би подобрило говорната продукция, е рецитирането на стихове, четенето на глас както на проза, така и на поезия, римушки, скоропоговорки... Като препоръка за публични изяви се препоръчва предварителна подготовка и заучаване на текста, за да се редуцира стресът и неговото негативно влияние.
Людмил Христов
