Георги Тасев е треньор по спортна гимнастика в залата на стадион „Раковски“ и работи с децата, тръгнали по стъпките на легенди като Йордан Йовчев. Освен това събеседникът ни тази седмица е и учител по физическо във Втора английска гимназия в София. В навечерието на първия учебен ден с него си говорим за спорта в училище и сред учениците като цяло. Самият Тасев, който също е бил активен спортист, споделя как поддържа форма и какво прави не просто да изглежда добре, но и да се чувства здрав и подготвен за предизвикателствата в ежедневието. Той признава, че е въпрос на възпитание да имаме и правилно отношение към храната и да разграничаваме полезните неща, които хапваме от тези, които директно ни вредят и ни обещават проблеми с напредването на възрастта.
По отношение на здравословното хранене е хубаво да даваме пример на децата, включително и като ги учим сами да си приготвят храната.
Това твърди учителят по физическо и треньор по спортна гимнастика Георги Тасев пред „Здраве с Телеграф“ и акцентира на ролята на родителите в това отношение. „Аз самият ги виждам какво ядат в училище. Много малко са тези, които си носят нещо от вкъщи, както правя и аз. Като цяло забелязвам, че вкъщи се готви по-малко, а там се формират тези навици. Мнозинството признават, че родителите им са заети и им дават пари. А те знаете какво предпочитат да си купуват разни мазньочи, пакетирани храни, сладки неща и газирано. Със сигурност това е една от причините да има и доста деца със затлъстяване още в 8-и клас. В минали години като ученици всички като че ли бяхме по активни, обичахме и да играем навън, но ги нямаше смарттелефоните, таблетите и т.н.“, признава Тасев.
Пренебрежение
Той признава, че се е сблъсквал и с пренебрежително отношение от страна на родители към неговия предмет. „Хубаво е децата да учат, но физическото не им пречи за това, напротив, помага. Всички казваме, че е най-важно децата да са живи и здрави, а именно часовете по физическо помагат за това. Вероятно има колеги, които просто хвърлят топката на децата и ги оставят да правят каквото искат, но има и такива, които държим да видим движение, да заинтригуваме по някакъв начин тези, които очевидно нямат нужната двигателна култура. А мога да кажа, че те са даже на 50 процента от съвременните ученици. Като изисквания не държим нито на марки, нито товарим семейните бюджети с някакви капризи. Децата трябва да идват с удобни маратонки, различни от тези, с които ходят през останалото време, да имат бели фланелки и черни гащета за часовете“, разказа Георги Тасев и призна, че след лятната ваканция се вижда кои са спортували и кои са били обездвижени в ежедневието си.
Навици
„И като треньор го казвам, че със спортистите комуникацията е по-лесна, защото те имат навиците да идват навреме в часа, да са по екип, знаят правилата на игрите като волейбол и баскетбол, играят ги и се забавляват. Спортът като цяло учи на повече дисциплина и самостоятелност и това си проличава в моите часове. Другите и закъсняват, и не си носят екип и са по-лигави, отговарят... Спортистите са научени и се строяват, гледат те в очите, стоят мирно. При тези, които не тренират, ми прави впечатление, че им липсва и това уважение на човека срещу теб. Като цяло не съм запознат, но децата, които като извънкласна дейност тренират нещо редовно или организирано, са по-малко от половината. Имаме активно спортуващи, но процентът неспортуващи е по-висок. Особено в гимназията има впечатление, че в пубертета от 8-и клас нагоре спортистите са по-добре оформени и като тела и дори девойките по ги харесват. Те са с повече самочувствие, по-уверени са и като цяло са популярни, което за тяхната възраст е много важно, да си сред по-готините“, казва още Тасев
Минимум
„Минимум 3 пъти в седмицата човек трябва да отделя време за някаква любима физическа активност. Ако не може цял час, може да е за половин час, но е добре да се движим и да закаляваме телата си. Все пак спортът е здраве и едва ли някой мисли, че има по-голяма ценност от това. Аз самият някой път тренирам по-кратко, но децата освен да ходят на работа и могат да отделят със сигурност 2-3 часа седмично. В залата работя и с групи любители, които не ходят на състезания, но идват за по час и половина два и това им се отразява много добре. Помага им точно за добрата стойка, за двигателната култура“, разказва още Тасев и признава, че всеки десетокласник би трябвало да може да направи по десетина набирания на лоста.
Самият той е бил 20 години активен спортист и признава, че спортът за него е навик. „Аз не тренирам, за да ходя някъде и да се перча. Тялото ми го иска и аз просто всяка сутрин, като стана, и тренирам. Нямам специфичен режим, освен че избягвам сладкото, не пия газирано, не пуша, не консумирам алкохол... Готвя си вкъщи и избягвам пърженото. Не съм си броял калориите, но гледам особено вечер да не прекалявам. Много е важно и да не се преяжда. Това, което го знам, гледам да го предам и на моите ученици. Прави впечатление, че аз, като съм тренирал, самите ни треньори не са имали тия познания и не са казвали кое и как да ядем. Аз и в залата, и в училище се опитвам да дам своя опит на децата“.
Нормативите в училище са завишени и демотивиращи
Учителят признава и че заложените спортни нормативи в училище са завишени и създават трудности на децата, което при някои от тях действа и демотивиращо. „Малко ученици могат да ги покрият за 6. Повечето са между 3 и 4. Те са 30 метра, 200 метра и общо взето не са съобразени с реалната картина и спортна култура на поколенията, които растат. Действително се получава и тази психологическа демотивация да не се изложиш пред съучениците, да не чуеш някакви коментари и така излишно се отблъскват деца от спорта. Особено ако са 8-и клас. Там децата са много срамежливи, повечето и все още не се познават и ако някое е по-свитичко, наистина е излишна травма. И това е много деликатно, като е и важен подходът на учителя. В никакъв случай не бива да му се кара и да му обяснява, че нищо не може. Трябва да намери начин да го успокои и да го надъха да се опита да подобри своето общо състояние и форма. И при големите най-добрата мотивация идва от резултатите, които виждат, че имат след положените усилия“.
Людмил Христов
