С троим бази, а след това и градове в дупките на Луната, където да подготвяме както астронавти за Марс, така и работници, които ще усвояват полезните ресурси на нашия спътник.
Теоретични разработки от десетилетия правят американците, а тази седмица китайците официално обявиха, че се включват. Нещо повече, те дори оглеждат подобни структури на нашата планета и правят тренировки по въпроса.
Огън
Предполага се, че спътникът на нашата планета е осеян с доста дупки, но най-интересни са направените от огнени потоци. На Луната има тръби от лава, оставени от древна вулканична дейност. Те са основният обект за китайците, които на научна конференция оповестиха, че вече са избрали две места, където може да се случи подобно изграждане на бази. Досегашните изследвания на американците показват, че на спътника може би има стотици подобни тръби и в някои от тях могат да се поберат дори най-големите съвременни камиони. Височината на някои от тях е десетки метри и може да летят спокойно малки космически апарати.
По време на въпросната конференция Джан Чофен от Шанхайската академия по технологии за космически полети каза, че в бъдеще пилотирани кораби и лунни спускаеми апарати могат да изследват тези тръби от лава, съобщава агенция Синхуа. Той оповести още, че китайците смятат да направят тези проучвания в т.нар. Море на спокойствието и Море на изобилието. Любопитно е, че точно в Морето на спокойствието, което се намира от видимата страна на Луната, за пръв път стъпва човешки крак на спътника. Това става на 20 юли 1969 г., когато „Аполо 11“ извършва първото кацане на Луната в югозападната част на морето. Първо пристъпва Нийл Армстронг (казвайки легендарната фраза за една малка стъпка на човека и голям скок на човечеството), а след това и Бъз Олдрин.
Лунните морета всъщност са обширни (предполагаемо) базалтови равнини на спътника, които, гледани от Земята, изглеждат като големи тъмни петна върху лунната повърхност. Това е причината в миналото астрономи да са ги възприемали погрешно като истински морета. С усъвършенстване на оптиката се разбира, че това далеч не са водни басейни. В днешно време се наричат така само по традиция. По същия начин на Луната има още заливи, езера и дори блата. Но на повърхността на спътника няма вода. Предполага се, че такава може да има под повърхността, и то в близост до някои от тези тръби от лава.
Дъжд
Според Юнивърс тудей НАСА от години проучва възможността на Луната да има тръби от лава, но това тепърва трябва да се види и то от астронавти, а не само от спускаеми апарати. Веднъж попаднали в тръба с лава, астронавтите могат да бъдат защитени не само от дъжда от микрометеорити, който се сипе постоянно върху Луната, но най-вече от опасните нива на космическа радиация, които са на повърхността.
Въпросният Джан Чофен оповести, че с колегите си са изучили пещери от лава в Китай, за да разберат по-добре структурите и как могат да строят в тях бази и цели градове. Изследователите предполагат, че на космическите пътешественици в бъдеще може да им се наложи да летят из тръбите с космически кораби.
На Земята китайците си имат малки роботи, които проучват тези места. Подобни могат да бъдат приспособени и за Луната. Лунната база може да бъде съставена от множество самостоятелни жилищни и научноизследователски кабини вътре в пещерата. А на входа на тръбите ще бъде разположен комуникационен и енергиен център, предложи Джан.
Той обаче смята, че на тайконавтите (както наричат китайските космонавти) ще им трябва доста време, преди да осъществят проекта. Китай вече обяви, че през 2030 г. смята да изпрати първи пилотиран полет с хора към Луната. Досега тази страна, имаща второто по многобройност население, постигна удивителен напредък по отношение на изследването на лунната повърхност, твърди Юнивърс тудей. Китай успешно изпрати няколко роувъра на лунната повърхност през последното десетилетие. А негови учени оспориха съобщенията, че индийският апарат е кацнал в близост до полюса на спътника, преди да прекрати съобщенията си.
В същото време Китай смята да строи база на Луната, използвайки тухли, направени от лунна почва. И това трябва да се случи още през следващите пет години, съобщава държавното издание CGTN. Според „Саут Чайна морнинг поуст“ повечето изследователи от цялата страна се занимават с въпроса. Разработва се изграждането на основна инфраструктура за Луната с използването на роботи. Правят се модели на лунната повърхност, но на Земята, за да се види как може местните материали да се използват най-добре. „В крайна сметка изграждането на жилища извън Земята е от съществено значение не само в стремежа на цялото човечество за изследване на космоса, но също така и за стратегическите нужди на Китай като космическа сила“, каза Дин Лиеюн, учен от Университета за наука и технологии в Хуажон.
В същото време НАСА обяви, че засега замразява множество от космическите програми, свързани с Луната, заради бюджетни съкращения. Друга причина е, че въпросният индийски роувър така и не намери следи от вода на спътника.
Титан лети до Венера
Преди време много нашумя трагедията с батискафа „Титан“, който се спусна към останките на кораба „Титаник“ в Атлантика и се взриви, убивайки пътници и екипаж.
Сега един от съучредителите на компанията OceanGate, която спусна „Титан“, е направил нова фондация. И тя е за полети до Венера. Човекът със сложното име от испански и норвежки Гилермо Зьонлайн смята да изпрати първоначално 1000 човека на Венера. Фондацията се нарича Humans2Venus („Хора към Венера“). Той смята, че може да набере 1000 доброволци, които да отидат до най-близката до Земята планета и там да основат колония. Но тя няма да е на повърхността, а ще обикаля около планетата – нещо като международната космическа станция сега, но многократно по-голямо.
Венера има подобна на Земята гравитация и в това отношение е много по-добра от Марс или пък от Луната. Наистина температурите са по 500 градуса по Целзий, а дъждът е от сярна киселина. Но това са преодолими пречки, смята Гилермо.
Според фондацията на приблизително 50 км над повърхността на Венера притеглянето е като земното; защитата от радиация е като на Земята; температурата е около 25 градуса; налягането е като земното. И тогава наистина възниква въпросът защо да не кацнем или както и да се нарича това.
Георги П. Димитров
