В края на ХІХ в. Швейцария е една от най-развитите държави в областта на образованието. През 1893 г. тогавашният български министър на просвещението Георги Живков кани група швейцарски учители в България, за да се поставят основите на спортното образование в страната.
Основател
На следващата година пристигат десетина швейцарци, сред тях е Луи Айер. В българската памет той остава като основател на организираното физкултурно движение.
Луи Айер е роден в селцето Бе, кантон Во, Швейцария, през 1865 година. Живее в Хомберг, кантон Берн. Учи в Лозана, Женева и Ньошател, после преподава спортни дисциплини в град Вьове. Идвайки в България на 13 май 1894 г., Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909), става главен треньор на юнашките дружества в страната. Въвежда спортните дисциплини «ритни топка» (днес го наричаме «футбол»), «юмручен бой» (тогавашното название на бокса), лека атлетика, вдигане на тежести, борба. Швейцарецът донася в България първата истинска футболна топка и боксови ръкавици. Дотогава тези два спорта са били непознати за младежите. Те са гонили по поляните парцалена топка, а боят с юмруци е без спортно-технически умения. Със собствени пари Луи Айер закупува спортни пособия от родината си и така стъпка по стъпка той вдъхва на възпитаниците си спортен дух и смелост. Става главен треньор на юнашките дружества „Юнак“ в страната ни, а когато се премества в Силистра, оглавява дружеството «Доростолски юнак» и основава колоездачно дружество «Стрела». Прословутият израз «Българи, юнаци!» произлиза именно от това, че съюзът на българските гимнастически дружества е бил наречен „Юнак“.
Той пише първите за България учебници по гимнастика и бокс, които дават насоки как да тренират спортистите. Започва да се интересува от българските обичаи, история и фолклор. Възпитава своите спортисти в патриотизъм и сам започва да изпитва неподправена обич към България: "Нищо от това, което се отнася до нравите, обичаите и стремежа на тази страна, не ми е чуждо". Затова го наричат Швейцареца с българско сърце.
Доброволец
През 1912 г. избухва Балканската освободителна война и швейцарецът, който съвсем спокойно би могъл да напусне България и да се върне в уюта на родната си Швейцария, се записва като доброволец в Македонско-одринското опълчение. Нещо повече – в деня на обявяване на мобилизацията той изнася една маса в близост до русенската гимназия, побива българското знаме и започва да записва доброволци в своя «Юнашки легион». В него се включват 216 спортисти, негови възпитаници, които под неговото командване участват в героичните битки при Мастанлъ, Узун Химитлер, Метатла, сражават се при Булаир и при отблъскването на десанта при Шаркьой. Във войната се включват и сънародниците на Луи Айер, дошли с него в България, както и дъщеря му Луиза, която по време на бойните действия е милосърдна сестра.
На фронта
Като ротен командир през Балканската и Междусъюзническата война Луи Айер участва в редица тежки сражения срещу турци и сърби. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на 1-ва рота в 12-а лозенградска дружина от Македонско-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя швейцарецът е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „За храброст“.
Луи Айер не само воюва за България на бойното поле, но след трагедията, която страната претърпява през Междусъюзническата война, той написва и със собствени средства през 1913 г. издава в Швейцария на френски език книгата Pro Bulgaria. В нея той разобличава заговора за унищожение на България на ''съюзниците разбойници'', подкрепяни от руския император. Айер остро критикува разразилата се антибългарска кампания и разкрива жестокостите, които тези ''съюзници разбойници'' извършват срещу българското население в Македония и Тракия. Така разбива основни опорни точки на антибългарска пропаганда. Книгата му Pro Bulgariа има основен принос авторите на доклада на международната Карнегиева анкета да се обявят в защита на България.
Гибел
През Първата световна война вече 51-годишният подпоручик Луи Айер не се поколебава и отново се записва доброволец. Първоначално е изпратен в обоза, но се чувства засегнат и обиден. Затова по негово настояване е изпратен на първа бойна линия. Влиза в състава на 33-ти пехотен Свищовски полк, който се сражава в състава на 9-а Плевенска дивизия край Дойран. В боевете край Дойранското езеро командирът на рота подпоручик Луи Айер отново показва храброст и самоотверженост. Там, на 2 септември 1916 г., на първа линия при отбраната на Дойран го настига и смъртоносният куршум, който слага край на достойния му и героичен живот. Погребан е край село Чаушли в западната част на Беласица планина, в днешна република Северна Македония. Той жертва себе си в името на идеала на "своята втора родина", както с умиление нарича България. Тя все още е в дълг към този забележителен швейцарски педагог, български офицер и голям български патриот.
Неговите бойни другари от 33-ти пехотен Свищовски полк издигат паметник на мястото, където е погребан, но само 3 години по-късно сръбските окупатори на Македония го взривяват?! Подобна е съдбата на гробовете и на други български герои, загинали по бойните полета във Вардарска и Егейска Македония. Достатъчно е да споменем само имената на полковник Каварналиев и Христо Чернопеев. А защо да не споменем и за истинския гроб на Гоце Делчев, който е над село Баница, Серско. За 40-годишнината от неговата гибел признателна България издига мраморен кръст на гроба му. Само 3 години по-късно, през 1946 г. гърците го взривяват?!
Из Pro Bulgaria
„...От тази последна и отчаяна борба България излиза нравствено извисена. Тя позволи да се измери и разкрие необикновената жизненост на тази нация. Не успявайки, посредством оръжието, да поразят в сърцето своя бивш съюзник, нейните врагове й поднесоха горчивото вино на клеветата. Но зора ще настане там, където слънцето на Истината ще разкъса плътната завеса на натрупалите се обвинения от враговете на България. Тя очаква с увереност този ден... Народ, който за 30 години можа да възроди и направи цветуща своята родина – такъв народ не се оставя да бъде повален. Той вече се завърна към един възродителен труд със задача да превърже раните си и да възстанови силите си. Героизмът на неговите добродетели и величието на неговото минало отговарят на неговото бъдеще, както войнишката вдовица му припомня в краткия некролог библейските думи "Господ е приятел на праведниците" – пише знаменитият швейцарец в тази своя вълнуваща и днес изповед обвинение. В книгата си Айер публикува и много факти, свидетелства и фотоси от зверствата и варварщината, разиграли се в Македония и Тракия, и разобличава лъжите, изфабрикувани от западната преса. Разтърсващото издание се разпространява сред политиците и държавниците по света, а авторът дарява всички приходи от продадените в България екземпляри за българските ветерани от войните.
По идея на младия пловдивски адвокат Станислав Станев за първи път книгата беше издадена на български език. Напълно безвъзмездно с реализацията на превода се заемат възпитаниците на старозагорската езикова гимназия „Ромен Ролан“, адвокат Евгени Иванов и докторантът по международно право Димитър Ангелов. За издаването откликнаха не един и двама дарители и спонсори.
Съпругата му с предсмъртно желание
През 1920 г. съпругата на Луи Айер - Полин, която българите кръщават Павлина и заради милосърдието й я наричат «светица», се връща в Швейцария заедно със сина им Марсел, роден в Лом. Предсмъртното желание на вдовицата е в ковчега й да бъде поставена пръст от българската земя. Марсел се заселва край Женевското езеро и превръща къщата си в музей, в който съхранява сабята на баща си, ордените му и множество снимки. Швейцарците имат традиция всяка сутрин да издигат пред дома си националното знаме. Пред една къща на брега на Женевското езеро до ден днешен се развява българският трибагреник. До 1992 г., когато умира на 90 години, този ритуал изпълнява Марсел Айер – син на човека, поставил основите на спортното движение в България и бранил българската кауза в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война – Луи Айер.
Румен Жерев
