Aнгличанинът Йен Хамелънс претърпява „пълна промяна". След бъбречна трансплантация в края на 2006 г. той неочаквано започва да се вълнува от неща, за които преди това дори не е помислял. Преди операцията интересите му се ограничавали до шампионата по ръгби. След нея изведнъж се пристрастява към правенето на домашни кифлички.
Йен изненадал не само себе си, но и съпругата си, с която щастливо съжителствали от 33 години. Никога по-рано той не е проявявал подобни увлечения. Затова предположил, че това е влиянието на Линда, която му станала донор. Оказало се, че тъкмо правенето на кифлички е нещото, което му е липсвало през всичките тези години. Това се превърнало в негово хоби, както и обикалянето на магазините – дейност, която преди му се струвала безкрайно досадна. Друга женска черта, която започнал да проявява, било лигавенето на кучето. Преди това било занимание на жена му. Сега тя не можела да се дореди да гушка и мляска косматото същество, което се чудело на тези изблици на обич от страна на стопанина си и отначало го гледало малко подозрително.
„Изглежда смешно, но аз действително започнах да се наслаждавам на готвенето. Освен това започнах да разчитам много на интуицията си, а тя на свой ред ме подвежда все по-рядко – споделя Йен няколко години след трансплантацията. - Всички тези промени се случиха неочаквано, но не съжалявам ни най-малко за тях. Сближих се с жена си. Сега сме по-близки, отколкото през целия ни съвместен живот."
Шедьоври
Едуард Соколов от Харков също нямал никакъв афинитет към готвенето, но след операция за присаждане на сърце това изведнъж се променило. Той не просто започнал да експериментира в готварството, но и да създава истински кулинарни шедьоври.
Специалисти обясняват такива промени с теорията за клетъчната памет, в основата на която лежи предположението, че клетките запомнят и повтарят особеностите на характера на предишния си стопанин. Според учените промените, които произтичат с хората, които са станали реципиенти на донорски органи, действително са възможни и за това могат да се посочат много примери. След претърпяна операция жителка на Масачузетс, която по-рано се страхувала от височини, станала алпинист. Адвокат от Милуоки, който ненавиждал сладкото, се влюбил в шоколада. Млада хавайка с присадено сърце внезапно почувствала желание да се занимава с музика и поезия. Донорът й се оказал човек, който пишел песни и стихове. Изяснило се, че получателката на органа по някакъв странен начин помни куплети, които никога не е чувала.
Британски лекари твърдят, че са им известни над 70 случая, в които пациенти, претърпели операция по присаждане на различни органи, радикално сменят предпочитанията си, като взимат личностни характеристики от донора.
Достоевски
Шерил Джонсън, жителка на град Престън, заявила, че донорският бъбрек, който й присадили през май 2007 г., вървял в комплект с някои навици на бившия си собственик, който починал на 59 години от аневризъм. След операцията Шерил, която преди това предпочитала бестселъри от типа на „Шифърът на Леонардо", се прехвърлила на „Престъпление и наказание" от Достоевски.
Известният професор по психология и медицина от Университета в Аризона Гари Шварц има цяла теория за влиянието на присадените органи върху характера. Неговите изследвания предизвикват истинска сензация в световните научни среди. Проф. Шварц твърди, че при 10% от хората, които са прекарали операции за присаждане на сърце, дробове или бъбреци, се наблюдават странни изменения в психиката. Той смята, че те се дължат на това, че заедно с органите пациентът получава и част от вкусовете, интересите или навиците на бившия им собственик.
Установени са случаи, в които пациентът по неизвестни причини след подобна операция променя напълно своите вкусови предпочитания и дори отношението си към живота. Оказва се, че тези черти в поведението са били характерни за донорите, от които са получени органите.
"Моите изследвания провокират много важен етичен въпрос. Смятам, че хората, които чакат за трансплантация, трябва да бъдат предупреждавани за възможните последици. Не искам да плаша никого, моята задача е да помогна на хората да си изяснят ситуацията", казва професорът.
Гари Шварц твърди, че вътрешните органи на човека имат своя собствена биохимична памет и след като се присадят в новия организъм, те отделят в кръвта химични вещества, които могат да доведат до промени в психосоматичните рефлекси, които не подлежат на съзнателен контрол от страна на главния мозък.
Хапки
Проф. Шварц подкрепя теорията си с примери, след като е наблюдавал общо 70 случая. Младата балерина от Ню Йорк Силви Клеър получила комплект сърце и дробове. Първата й работа, след като излязла от болницата, била да се втурне към ресторант за бързо хранене и да погълне огромна порция мазни пържени пилешки хапки - нещо, което по-рано въобще не си позволявала. Промените засегнали и нейния характер. Милото момиче се превърнало в агресивна и избухлива жена. Чертите, които проявявала, били типични за нейния донор. Той се казвал Тим и загинал при мотоциклетна катастрофа.
В друг случай осемгодишно момиченце получило сърцето на друго - десетгодишно момиче, което станало жертва на жестоко убийство. След трансплантацията то започнало да сънува кошмари, които били толкова реални и силни, че се наложило родителите му да го заведат на психиатър. След като го изслушал, той бил убеден, че в кошмарите става дума за обстоятелства около смъртта на момичето донор. Съобщили в полицията и скоро след това убиецът бил разпознат и заловен.
Детройтският физиолог Пол Пърсел, който също изучава феномена клетъчна памет, е проследил медицинските картони на 140 пациенти, на които е било присадено чуждо сърце. Въз основа на наблюденията си и разговорите с всеки от тях той е написал книгата „Кодът на сърцето". Изводът на медика, който публикува немското издание Express, е такъв: нашата душа или характер се съхраняват не в мозъка, а в сърцето. Пърсел, както и Шварц, има своя „колекция" от примери, в които човекът се е променил след присаждането на донорски орган.
Темперамент
41-годишен мъж получил сърцето на 19-годишно момиче, хвърлило се под влак. След операцията пациентът сякаш бил подменен - от разсъдлив и муден човек той изведнъж се сдобил с бурен темперамент, започнал да прави резки движения и станал склонен към авантюри, което било абсолютно нетипично за него.
36-годишна жена получила сърцето и дробовете на 20-годишна девойка, попаднала под гумите на автомобил, когато бързала за среща със своя годеник. След операцията жената започнала често да сънува щастливи мигове с този човек. „Щастието ме изпълва", казва тя.
Друга 36-годишна жена получила сърцето на 24-годишна студентка. От студена и стеснителна домакиня тя се превърнала в страстна любовница - нимфоманка. „Ти се превърна в проститутка", порицал я нейният съпруг, който не бил подготвен за тази промяна. След време узнали, че студентката, чието сърце тупкало вече в нея, като млада си докарвала средства като момиче на повикване.
52-годишен пациент цял живот обожавал класиката и презирал рок музиката. След операцията никой не бил в състояние да свали слушалките от ушите му, а от тях гърмял див рок без прекъсване. Сърцето, което го накарало да смени стила, било на 17-годишен младеж, който се разбил с мотоциклет.
47-годишна жена получила сърцето на 23-годишен хомосексуалист, който бил убит с изстрел в гърба. Странните й сексуални фантазии започнали да тревожат мъжа й.
Eдин от най-често цитираните случаи е този на Сони Греъм. Той бил на крачка от смъртта, когато му съобщили, че са му намерили донор. Сърцето, което му присадили, принадлежало на 33-годишния самоубиец Тери Котъл. Операцията била успешна. Греъм решил да се свърже със семейството на донора си, за да благодари. Така започнал кореспонденция с вдовицата, която прераснала в любов. След 4 години се оженили. Но Черил Котъл овдовяла за втори път - 12 години след трансплантацията новият й съпруг се самоубил с пушка, също като своя донор.
Кристи Красимирова
