П иещите кръв живите мъртъвци нямат нищо общо нито с Дракула, нито с фентъзи-хорърите на Холивуд, твърди австралийският историк Дейвид Кийуърт на страниците на списане Folklore.
Според него истинските вампири са продукт на културата на славяните още от дълбока древност.
Пръв това отбелязва абатът-бенедиктинец Огюстен Калме през 1746 г. По неговите наблюдения, идеята за вампиризма не е била известна в Западна Европа чак до края на XVII в. Той твърди, че мъртъвците-кръвопийци са изключително славянски феномен. Проучването на Кийуърт потвърждава тази теза.
Зараза
Според хрониката от XII в. Historia Rerum Anglicarum, съставена от английския епископ Уилям Нюбургски, неговите съотечественици охотно са вярвали в живите мъртъвци. Той расказва за ходещ труп, появил се в околностите на замъка Анантис, чиито дъх заразявал местните жители със смъртоносна болест. Двама братя, чиито баща умрял от тази болест, решили да се избавят от чудовището. Те разкопали гробът му и открили тялото му, пълно с кръв като „сита пиявица”. Братята докарали трупа в селото и го изгорили. След това заразата напуснала селището. Но Уилям Нюбургски не споменава, дали живия труп се е хранел с човешка кръв...
Американският историк Джефри Бъртън Ръсел също споменава за подобен случай. Двама крепостни селяни избягали от Бъртънското абатство в село, което владеел рицар, враждуващ с монасите. Калугерите проклели избягалата си „собственост”, след което селяните умрели. Скоро в селището пламнала чума. Селяните разкопали гробовете на неспокойните мъртъвци и открили телата им чисти и неразложени, но лицата и дрехите им били покрити с кръв. Отсекли им главите, изтрътнали им сърцата и след това ги изгорили. И тогава чумната епидемия секнала.
Английските зомбита приличат на драугрите — ходещите трупове от средновековната скандинавска митология. В сагите се говори за Тролф Кривия крак, който след смъртта си непрекъснато тормозел съплемениците си. Него също са го ексхумирали, но останките му били черни и разложени. В сагата няма дори намек, че драугрите са пиели човешка кръв.
Кръвопийци
Вярването, че вампирите са кръвопийци, се появява чак в края на XVII в. И те са вече славяни. Детайлно описание за тях е дадено в списанието Mercure Galent през 1693 г. Съгласно него, тези същества живеят в Полша и Русия, и са обладани от непреодолимата жажда за чужда кръв. В публикациите се казва, че те толкова „препиват с кръвта на своите жертви, че тя почва да изтича от всички отвори на тялото им”.
През XVIII век най-известен става вампирът Арнод Паоле, който възкръсва от гроба си и поражда множество други вампири, тероризирали сръбското село Медведжия от 1727 до 1732 г. Случаят е разследван от властите, а докладът е наречен "Забелязани и открити”.През 1727 г. Паоле паднал от каруцата си в движение и си счупил врата. Но след месец оживял, и скоро убил четири души. Когато селяни ексхумирали гроба му, открили тялото му неразложено, а от очите, устата и ушите течала прясна кръв. Сърцето на вампира промушили с кол, при което той издал "отчетлив стон", а после останките му били изгорени.
Във всички подобни описания от XVIII в. винаги се отбелязва нетленността на тялото, огъващите се крайници и външен вид, неразличим от този на жив човек. Така че може да се заключи, смята Кийуърт, че вампирът като фолклорен персонаж се утвърждава в масовата култура именно през този век.
Сирене
Вампирите в преданията на различните народи далече винаги се хранят само с кръв. Сръбските цигани обаче са оставали през нощта съдове с мляко, хляб и сирене, за да опазят семействата и добитъка си от същества, които те са наричали мулло. Украинские упири са винаги гладни и се задоволяват с всякаква храна. Българските вампири пък са употребявали мърша и са пиели кръв, само като свършат своята. Синтезът на културите е допринесъл за съвременния филмов образ на вампира, в който са обединени всички елементи от вярванията на отделните народи за живите мъртъвци и ходещите трупове, пише в заключение Дейвид Кийуърт.
Убиват се с трепетликов кол, бягат от чесън
Повечето учени са съгласни с изводите на австралийския си колега, че „класическият” вампир е славянско суеверие, произхождащо от вярата в световния зъл дух Упир. Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с магии, боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат във вампири-кръвопийци. Любопитно е, че в по-ново време, към потенциалните зомбита фолклорът е причислил към тях, освен гювендиите (проститутките), и кръчмарите, мамещи клиентите с качеството и цената на предлагания алкохол.
Нашите прадеди са изпитвали голям страх от вампирите и са си създали цяла система от „рецепти” за борба с тях, практикувани чак до началото на миналия век и записани от българските етнографи:
Режели главите им и ги слагали между краката, за да не могат да си ги открият;
Режели ходилата им, за да не могат да бродят, или ръцете, за да не могат да пакостят с тях;
Овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни;
Забивали в сърцето дървен кол от трепетлика или дрян, нажежен шиш, или гвоздей;
Слагали гарванов нокът зад дясното ухо.
Смятало се, че среброто, светената вода, кръстовете, тестото от нафора и чесънът държали настрани опасните същества.
Билката върбинка е отровна за тях, и при допир до кожата вампирът получава изгаряния.
Ухапване от върколак убива вампир в период от 1 до 3 дни.
За някои вампири се е смятало, че отклоняват реките и предизвикват суша, или пък разнасят епидемии. Техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху тях. Също така изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири дори имало специална молитва.
Константин Събчев
