П овърхността на Титан донякъде прилича на Земята, но по нея текат реки от метан, предаде сайтът ixbt.com.
Едно ново изследване на учени от Станфордския университет обяснява защо е така.
Пейзажи
На най-големия спътник на Сатурн има някои пейзажи, които са много подобни на земните. Там може да се видят езера и реки, каньони с формата на лабиринти и меки пясъчни дюни. Но тези геоложки образувания се състоят от съвършено различни материали.
Вместо вода в речните корита тече метан, а вместо пясък в дюните има въглеводороди.
В течение на много години учените не можеха да си обяснят как са се образували тези ландшафти, като се има предвид техният неземен състав. Но сега те предложиха доста правдоподобна теория.
Седименти
Тъй като се предполага, че седиментите на Титан се състоят от твърди органични съединения, те би трябвало да са доста по-чупливи, отколкото седиментите на силикатна основа, които се срещат на Земята. Поради това азотният вятър и течният метан би трябвало да превърнат седиментите на Титан в ситен прах, който не би могъл да поддържа такова разнообразие от структури...
Екипът начело с Матьо Лапотр, доцент от катедрата по геоложки науки на Станфордския университет, предложи потенциално решение на тази загадка: съчетание от синтероване (спичане), вятър и сезонни промени може да постигат този ефект на Титан. Изследователите са проучили един вид седименти, наречени ооиди, които се срещат на Земята и имат състав, аналогичен на този на спътника на Сатурн.
Баланс
Ооидите може да се намерят в тропическите води, където образуват много фини седиментни зърна. Тези зърна едновременно натрупват материал чрез химическо утаяване и ерозират в морето. В резултат на това те запазват постоянен размер. Изследователите смятат, че нещо подобно може да се случва и на Титан. „Ние издигнахме хипотезата, че синтероването, което включва сливането на съседни зърна в едно цяло, би могло да противодейства на абразията, когато ветровете разнасят зърната“, обяснява Лапотр.
След това екипът анализирал данните от атмосферата на Титан, записани по време на мисията „Касини“, за да определят как тези седименти биха могли да образуват такива съвършено различни геоложки особености, наблюдавани на луната на Сатурн.
Ветрове
Изследователите открили, че ветровете са по-често срещани край екватора на спътника, което създава оптимални условия за развитието на дюни. Екипът обаче подозира, че на други места по-слабите ветрове са позволили да се образуват по-груби зърна и съответно по-твърди седиментни скали. Оттам вятърът може да разруши по-твърдата скала до по-тънки седименти, както това става и на Земята.
Освен това, тъй като Титан е единственото известно небесно тяло в нашата Слънчева система освен Земята, където има сезонен цикъл на пренос на влагата, екипът на Лапотр издигна и хипотезата, че движението на течния метан способства и за ерозията и за образуване на седименти. „Показваме, че на Титан – също както на Земята, и както е било и на Марс – имаме активен седиментен цикъл, който може да обясни разпределението на ландшафтите по географска ширина чрез епизодична абразия и синтероване, причинени от сезоните на Титан - изтъкна Лапотр. - Доста е впечатляващо, като си помислим, че толкова далече има алтернативен свят, където нещата са толкова различни, но толкова подобни на Земята“.
Прибират пробите с ракета
Учени от изследователския център на НАСА „Глен“ в Кливлънд предложиха нова концепция на ранен етап за спускаем модул, който да кацне на Титан, да вземе оттам проби и да ги върне на Земята за лабораторен анализ. Футуристичната идея получи грант от $125 000 по програма на НАСА за предпроектно проучване. Интересното е, че ракетата може да използва метановите залежи на Титан като гориво за завръщането си на Земята. Пътуването до луната на Сатурн би отнело около седем години. Първата мисия до Титан, планирана от НАСА, предвижда там да се изпрати изследователски хеликоптер с осем витла, наречен „Драгънфлай“. По план мисията трябва да литне през 2026 г. Очаква се „Драгънфлай“ да изследва атмосферата и повърхността на Титан в продължение на две години.
