М узикантът се ваксинира заради концерти в Германия и Италия. Близо петчасов концерт е изнесъл навръх тазгодишния Трифон Зарезан майсторът на кларнета Иво Папазов–Ибряма, който два дни по-късно, на 16 февруари, навърши почетните 70 години, разказа кметът на първомайското село Татарево Петко Петков. „Направо не повярвахме на очите и ушите си, мислехме си, че на тая възраст ще се пази и само ще „маркира“, а той така се развихри, все едно че за сефте излиза пред публика“, ентусиазирано коментира каращият втори мандат поклонник на родния фолклор и личен приятел на повечето от най-добрите музиканти. Поканата за празника била към оркестър „Бисери“ на Младен Малаков, той пък поканил към тях да се присъедини кумецът си и като засвирили двамата майстори, станало истинско чудо.
Заветите и портретът на Левски посрещат гостите на богомиловския дом.
„Много пъти сме слушали музиката на Ибряма, бил ни е неведнъж гост на събора с оркестъра си „Тракия“ и солистката им Мария Карафезиева, но явно сега душата му беше зажадняла за нещо по-различно. Имах чувството, че ако имаше начин, щеше да продължи да импровизира чак до полунощ, без да усети умора!“, цветисто описа случилото се в салона на читалище „Народна просвета 1929 година“ Петков, който запазил подарена му от Ибряма на финала пура. „Бях се отчаял, че както тръгнаха нещата, няма да доживея времето, в което пак ще се кача на естрадата и ще видя как светят очите на хората, но след това празненство за Трифон Зарезан в Татарево съм пак оптимист…“, на свой ред коментира юбилярят, който на 16 февруари заради карантината на съпругата Мария Карафезиева отложи празненството.
Вече 4 десетилетия Ибряма и Мария Карафезиева са неразделни, музикантът я спечелил с песента си Не казвай либе лека нощ.
Това обаче не попречи обажданията по телефона да стартират още по първи петли. Пръв по традиция му честитил великотърновският бижутер Делчо. Едва свършил той и звъннал някогашният шофьор на Чочоолу, 80-годишният Дончо Дончев от село Загоре, за да му каже, че е приготвил любимата му сладка баница и че до час ще е пред вратата на дома му в Богомилово. Признава, че му е омръзнало да слуша и чете само за ковид пандемията, да трепери, че може да се зарази заради стари болежки. Получил съвет да не избързва с ваксинацията. Всички покрай него преболедували, кой по-тежко, кой по-леко, слава богу без фатални усложнения.
В дните преди юбилейната годишнина Ибряма признава, че засега е зазимил ловната си пушка, с която е отстрелял не един и два глигана.
Сега вече си набелязал ден за ваксиниране, ще го направел, защото през юни му предстои пътуване с целия оркестър за Германия, откъдето имал потвърждение за участие във фестивал, а месец по-късно щели да стягат куфарите за Италия. Отказва да навлиза в конкретика, защото открай време си е малко фаталист – а и кой сега можел в това време да е сигурен, че „палачинката“ няма да се обърне.
В дните преди юбилейната годишнина Ибряма признава, че засега е зазимил ловната си пушка, с която е отстрелял не един и два глигана.
Смее се, че дни преди юбилея прочел за себе си какви ли не верни и неверни неща: че тотално е зарязал свирката, че нямал сили и мерак да импровизира, че се бил отчаял от недоимъка на пари (така и не е подал документи за пенсиониране!). „Абе как само ги съчинявате тия работи?“, с лека усмивка коментира небивалиците маестро Папазов, като уточнява, че единствено вярно било… „оттеглянето“ от ловджийството. Запазил си бил ловния билет и няколкото кучета, но вече не бил сигурен, че ще издържи целодневен излет за диви прасета. Ама знаел ли човек, може пък и друг акъл да му дойдел, като наближи сезонът… Иначе не е готов да прави равносметка на отминалите 7 десетилетия: каквото бил казал по различни поводи – казал го бил. Който искал, можел да се порови из старите вестници и да прочете. От нищо не се е отказал, защото как може човек да махне с ръка на живота си? Е, ако имало възможност, със сигурност нещо ще е щял със сегашния си акъл другояче да стори, ама на стари години нова биография да си пише не желаел.
Приятел изваял през 1974 година керамичен шарж на Маестрото, който му е по-скъп от десетки награди.
Роден е в кърджалийския квартал „Боровец“ на 16 февруари 1952 г. в семейството на кларнетиста Мехмед, чийто дядо Сали е сред първите свирачи на зурна. Татко му е от хасковското село Маслиново, а майка му Зелиха била от джебелското Жълтуша. Кръстили го Ибрям. Има двама братя и две сестри, едва 7-годишен усетили, че кръвта вода не става, и му купили акордеон. Защото имал слаби дробове, родителите му се притеснявали. С братовчед си Нешко Нешев тръгнали да учат как се свири по ноти в читалище кръжок, но много бързо стигнали до сватбарския подиум. В началото ги пускали като „подгряващи“, но нали прах на тъпан не седи, само след пет години Ибряма вече бил редом с големите в бандата. А тогавашните сватби нямали нищо общо със сегашните, защото започвали преди полунощ в петък с „бръснела“ на младоженеца; преминавали през ходене за булката и кръстници; оттам на обяд в палатката, който плавно преливал във вечеря с буйни танци докъм зазоряване в неделя.
Кум и кумец виртуози: надсвирване между Младен Малаков от Бисери и Иво Папазов от Тракия
Учил е, но за кратко в сградостроителен техникум, едва 16-годишен се сгодил, но с невестата Фатме така и не стигнали до подпис в гражданското, което не му пречи да се гордее с внучките Диана и Доротея от дъщерята Гюлшен (Галя). След казармата, през 1974-а, заедно с братовчед си Нешко създали свой оркестър „Тракия“, чиито първи изяви били в култовото Скобелевско ханче по пътя за Димитровград. На барабаните бил Георги Михалев–Шапката, с цигулката на Красимир Райчев, китаристът бил от Хасково, но не издържал на темпото и се отказал. Солистка им била Елена Фотинова (Чаушева), после се присъединили Недялка Керанова и Пепа Янева. Бъдещата му изгора Мария Карафезиева по онова време пеела с оркестъра на съпруга си, акордеониста Али Гарджев. В края на 1981-а поискал ръката й: паднал на коляно пред майка й и изрекъл думите: „Тя ще е!“.
Академик Иво Папазов
Тогава създал песента „Не казвай либе лека нощ“. След вече 4 съвместни десетилетия все още нямат документ за брак. Не виждат и смисъл да го правят - хартията не тежала повече от съвместно изядената сол. Липсата на тапия за завършено средно образование „компенсирала“ диплома под №17 от 1 юни 2008-а на Българската академия на науките и изкуствата. Три години по-рано пък ръководството на УНИБИТ го избрало за доктор хонорис кауза. Случило се, след като на 5 март 2005-а светът научил, че българинът Иво Папазов е новият носител на наградата на публиката на радио Би Би Си... Смее се - „награди да искаш, събират прах по стаите! Ама като отидеш с тях да доказваш стаж, щото документацията на някогашната Концертна дирекция уж изгоряла, чиновниците вдигат рамене и казват, че не вършат работа“!.
Началото с оркестър Тракия
Сватба го събира с продуцента на Пинк Флойд
За срещата си с продуцента на „Пинк Флойд“ Джо Бойд в средата на 80-те години споделя, че Господ си знае работата. Американецът вървял подир оркестъра му цяла седмица, записвал си на едно портативно магнетофонче изпълненията им и накрая ги поканил да идат на турне в САЩ. Поканил ги, ама си нямал и на идея как ще стане това, още повече че тогава вече вървяла кампанията за преименуванията и такива като Ибряма били гледани през лупа. „Каква Америка, бе човек, че ние още до Съветския съюз не бяхме излизали, а мен по едно време милиционерите ме бяха запрели в Хасково, щото на една сватба сме свирили кючек“, неведнъж е споделял Ибряма. Пътека направил до тогавашния председател на Държавния съвет Георги Джагаров, за да му разрешат пътуване, най-накрая ги пуснали до Москва, концертът им бил на сцената на ВДНХ. Турнето в САЩ станало през 1988-а, били в Чикаго, там се запознал с Милчо Левиев. Дори в деня преди първия концерт го заснели в ролята на дървосекач за холивудска продукция, чието име така и не запомнил. След първия съвместен концерт пък публиката ги замеряла с банкноти, а свикналият с това Левиев им викнал: “Вземайте бе, за вас са тия пари!“. Втори път ходили през есента на 1989-а, вестта за свалянето на Тодор Живков го застигнала в Лондон, казал му го преводачът, който се зачудил защо не се радва. А малко преди това американците му предлагали да остане с оркестрантите си там, обещавали на всеки един да дадат апартамент. Отказал, и до ден днешен твърди, че не съжалява.
С оркестър Тракия през 2021 г.
В чужди канчета не надничам
„Аз не съм просяк, може гладни да стоим, но няма да хленча! Ако имаме държава на място и тя милее за гражданите си – ще направи нужното хората, дето десетилетия са свирили и пели - да живеят достойно. Не е моя работа да надничам в чужди канчета и да им броя стотинките. Не очаквам подаяния, искам си само отработеното. Ако не го получа – все някак ще остана на крака. Хубавото е, че децата ми са живи и здрави, две внучки имам, с правнучета са ме сдобили. А и Мария нали е до мен – какво повече да искам от тоя живот?!“, коментира точно преди година човекът, чиято музика е изправяла на крака влюбените в балканския фолклор мъже и жени из цял свят: от Америка, през Европа, та чак до Австралия. А преди това нееднократно е подчертавал, че никак, ама никак не го бива по посланията. Каквото имал да го казва - правел го с инструмента си. Да дойдат някой ден на концерт и да слушат. Може и да не разбират от музика, ама все нещо ще им трепне, когато чуят „Криво садовско хоро“ с неговите 33/16 такта. Това го измислил Милчо Левиев и направил революция. На двама души свалял шапка: на Левиев и великата Йълдъз Ибрахимова, с която през 2019-а направили национално турне с плевенската филхармония. Категоричен е: „Музикант не се става, не ти ли го е дал Господ моженето – колкото и да се учиш, няма да спреш да чиракуваш, макар без чиракуване няма как да минеш!“. Отдавна се е отказал да си търси наследник на сцената - не му била това мисията. След толкова много концерти, турнета и сватби продължава да се буди от музиката в сънищата си и посред нощ да грабва свирката. И не губи надеждата, че дълго отлаганият нов диск с импровизации, който записал с оркестър „Тракия“ за 60-ата си годишнина все един ден ще се появи на пазара.
Христо Христов
