Е два ли някой днес може да си представи Коледата без елхата с разноцветните светлини, играчките, гирляндите и подаръците под нея. Или поне празника без елховото клонче, украсено с Витлеемската звезда. За пръв път българинът вижда елха по Бъдни вечер в квартирите на руски офицери по време на Освободителната война. Официално обаче празничното дърво е показано на един новогодишен бал, организиран от княз Александър Батенберг. След това то се появява на коледни и новогодишни празници и във Военния клуб в София, както и в читалище „Славянска беседа” и на други престижни места. Екатерина Каравелова, съпругата на министър-председателя Петко Каравелов, също е сред първите популяризирали традицията у нас. Тя е държала първия светски салон в столицата, където около елхата се сбирали знатни жени и посланически съпруги.
Елхата обаче чак до края на Втората световна война остава чужда на българина и се слага само в домовете на интелигенцията и по-заможните градски слоеве. И то не толкова като коледен символ, а като празнична украса и демонстрация на социално положение. В средата на 50-те години обаче зеленото дърво се налага бързо по съветски модел и край него вече и в селата се веселят деца и възрастни. Но както и в СССР, те са посрещали Дядо Мраз и Снежанка в навечерието на Нова година, а не на „отменената“ по онова време религиозна Коледа.
Въпреки че днес празнуването край зеленото дърво се смята за християнски обичай, то традицията идва от незапомнени времена. Мрачен предшественик на коледната украса са били други дървета – най-вече дъбове. На тях древните германски племена са окачвали крайници или глави на победените в бой врагове като жертвоприношение и благодарност към боговете.
Прелюбопитен факт е, че римляните са украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн. По време на коледните празници скандинавците са кичели къщите и плевните си с вечно зелени растения. Те са вярвали, че именно тези растения са обещание за завръщането на пролетта след най-късия ден на годината – 21 декември. Една от най-древните легенди за коледната елха е свързана със свети Бонифаций (VIII век), почитан като апостол и покръстител на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Светата Троица.
За възникването на коледния обичай в съвременния му вид има много версии. През 1521 г. в Елзас принцеса Де Меклембург показва на местните дами украсена елха. По-късно след женитбата си с Орлеанския херцог, тя пренася обичая в Париж. През XIX век обичаят се разпространява сред европейската аристокрация. В Британия това прави принц консортът Алберт, съпруг на кралица Виктория. В самата Германия коледната елха се разпространява окончателно след френско-пруската война през 1870 г. Тогава офицерите заповядали да бъдат поставени в лагерите украсени дръвчета, за да се повиши бойният дух и настроението на войниците. Те пък след края на войната го въвели в семействата си. Така коледната елха се превръща бързо в неизменна част от коледните празници и в Европа, и в Америка. В Русия елхата е въведена от цар Петър I за новата 1700 година.
Украсата на коледното дърво е еднаква по света. На върха на елхата се поставя звезда, която символизира пътеводната небесна светлина, показала пътя на тримата влъхви при раждането на Исус Христос в една пещера във Витлеем. Счита се, че първото електрифицирано дръвче е дело на Едуард Джонсън, асистентът на Томас Едисон. На него през 1882 г. му хрумнала идеята да сложи електрически крушки върху елхата в дома си в Ню Йорк. Там той запалил 80 червени, бели и сини ръчно окабелени крушки.
Най-известното дърво е онова в Рокфелер център в Ню Йорк. Традицията, която продължава и до днес, е започнала от 1931 г. По време на голямата депресия строителни работници издигат само 6 метра дърво на площада и го украсяват с хартиени гирлянди и консервни кутии. Днес норвежки смърч не по-нисък от 33 метра се избира всяка година, транспортира се с камион до Манхатън, а на върха му грее огромна кристална звезда Сваровски.
Според Книгата с рекордите на Гинес най-високото отрязано коледно дърво в света е 67,36 м (221 фута) - дъгласка ела, издигната и украсена в търговски център в Сиатъл, Вашингтон, през декември 1950 г.
Климатът и местните традиции обаче са наложили своя отпечатък върху ритуалите в различните точки на света. В Швеция например коледното дърво се украсява от бащата. Там има табу, според което никой друг няма правото да го вижда до раздаването на подаръците. Вместо елха виетнамците пък украсяват клоните на прасковата. В страните от Латинска Америка и въобще в южното полукълбо коледното дръвче е заменено с палмово, отрупано с памук, който трябва да имитира снега. В Австралия онова, което наричат коледна елха, всъщност е агресивен, полупаразитен вид имел. Той цъфти точно по празниците с жълто-оранжеви цветове. В Полша още е жива средновековна традиция елхата да виси с върха надолу като символ на Светата Троица.
Два града, Рига и Талин - столиците на Латвия и Естония, водят дългогодишна вражда за това кой е имал първата украсена коледна елха в света. Според латвийците най-ранната церемония в света, включваща украсяване на елха с хартиени цветя, пеене и танци около нея и след това подпалването й дни по-късно, се състояла на градския площад в Рига през 1510 г. Но жителите на Талин твърдят, че те са първи, вадейки данни, че през 1441 г. са имали коледно дърво, украсено с плодове и свещи, което също накрая е запалено за здраве и берекет.
Константин Събчев
