Н а ковид пандемията вече й се вижда краят и няма да сгрешите, ако поне два дни попътешествате из исторически места в Северна Гърция. Спазвайте обаче всички предписания, защото гърците са безкомпромисни с нарушителите. Да започнем с втория по население град Серес след Солун, който потомците на бежанците от този край си го наричат Сяр.
От София до Серес са около 225 км на юг по пътя за Солун. Днешният град е столица на едноименната префектура. Тук някога е бил центърът на Серския революционен окръг на ВМРО. По сокаците на Сяр са бродили Гоце, Даме и стотици комити. Днес Серес е оживен търговски център на региона. Широките му улици и площади са изпъстрени с кафенета, таверни и магазини за най-различни стоки. В старата част на града сред иглолистната гора на хълма Кула (Koulas) туристите се насочват към древния акропол и византийската крепост. Акрополът датира от IX век, когато според исторически източници по нареждане на император Никифор Фока в Серес е построено укрепление.
В руините на акропола на Серес са съхранени глинените надписи на западната й стена. Църквата „Св. Николай“ е разположена до крепостната стена. Предвидливо тук е построен ресторант-кафене, където може да се насладите отвисоко на гледка към целия град и равнината на Серес.
Заслужава си да се отиде до пещерата Алистрати, отстояща на 50 км югоизточно от Серес. Открита е случайно от местни жители през 1959 г. и през 1998 г. е отворена за посетители. Тя заема площ от близо 25 000 кв. м, а главните и второстепенните пътища в пещерата са с обща дължина от около 3 км. Пещерата Алистрати е създадена от явления на химическо и механично разлагане, започнало преди 2 000 000 години и причинено от потока на водата. Това е довело до богатото разнообразие от сталактити, сталагмити и сталактони, един сталагмит е достигнал до 15 м височина.
От Серес търсите на северозапад пътя за Като Неврокопи и на 20-ина км е отклонението за село Орини, някогашното Фращане. На 5-6 км след Фращане е двукилометровото отклонение по черен път към останките от село Баница. Тук е лобното място и първият гроб на Гоце Делчев. Митарстването на неговите кости започват от този гроб. През 1906 година войводата Михаил Чаков с двама свои другари идват в Баница, за да извадят костите на Гоце, опасявайки се, че гърци андарти ще ги изровят и осквернят. Гръдният кош още не се е бил разложил и го връщат в гроба.
Чаков поръчва на клисаря на черквата дядо Никола Мутафчиев да сложи в сандъче извадените кости на войводата и да ги зазида в абсидата на черквата „Свети Димитър“. След време да извади и останалите кости: „Змия езика ти ще изяде, ако друг освен теб узнае, че това са костите на Гоце Делчев”, заклева Михаил Чаков клисаря. През 1917 г. костите достигат до Чаков, който е комендант на Ксанти по време на Първата световна война. После жена му с файтон ги занася в дома им в Пловдив, а през 1923 година тържествено са пренесени в Македонския дом в София. За да ги предоставим през 1946 г. на Скопие. В спомените си Михаил Чаков пише, че половината кости са останали в първия му гроб над Баница.
След Баница продължавате по черния път и само след 2 км се връщате на пътя за Като Неврокопи и Драма. След още 40 км сте в Драма: „Дуйни ми дуйни тих ветрец, отвори пътя за Драма...“, продължава да се пее от старо и младо тази песен.
Градът е разположен в северната част на Драмското поле на река Драматица в южното подножие на планината Боздаг. Населението му наброява около 42 000 души. Половината се занимават със земеделие, другата - с туризъм. В Драма има Археологически музей, който се намира близо до обществения парк Айа Варвара, с площ около 60 000 кв. м. В северната част на парка е разположен склад за съхраняване на тютюн, който напомня за златните години на града, когато там се е произвеждал тютюн от най-високо качество. Улица „Венизелу“ се посещава много от туристите заради старинния Църковен музей, който се намира там.
От Драма продължавате на юг и след 40 км се откриват пясъчните брегове и заливи с прозрачната бистра вода на град Кавала. След освобождението на Неврокоп през Първата балканска война в 1912 г. българската войска, предвождана от ген. Стилиян Ковачев, поема за Кавала. Четирима войводи, които са част от войската – Пейо Яворов, Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров, на коне първи се озовават пред каймаканина, който командва хилядна турска редовна войска: „Бъдете така добър и предайте доброволно всичкото си оръжие. Българската армия е обградила Кавала, пиле не може да прехвръкне“, като най-речовит говори парламентьорът Яворов.
Сащисаният каймаканин се поколебава минута-две, но като вижда решимостта в очите на войводите, заповядва турското оръжие да се събере и аскерът да се строи в двора на казармата в очакване на българите. А в същото време ген. Ковачев и войниците са били още на половината път. Така е превзет Кавала, без пушка да гръмне.
Кавала е амфитеатрално разположен около брега на морето. Днес в града има хотели с обща база от около 2000 легла. Многобройните таверни привличат туристите с гръцката си кухня под звуците на игриво сиртаки. Срещу 10-15 евро ще се нахраните доволно и ще прекарате приятна вечер. През деня пък може да опитате вкусен сладолед и гръцко кафе. Цените им са от 1,30 евро до 3 евро.
Магазините за хранителни стоки работят до 21,00 ч. и въпреки пандемията цените продължават да са по-ниски от тези в България. Местните шоколади могат да се намерят за по 75 евроцента, а бутилка минерална вода - за 22 евроцента. По-скъпи са зехтинът и узото.
Старият град на полуостров Панагия е с двукатни къщи. Специалното влакче прави обиколка от центъра на Кавала до Стария град. То работи на всеки кръгъл час от 8,00 до 14,00 часа и е безплатно. Входът за крепостта е 4 евро.
Срещу вход от 3 евро Археологическият музей, разположен на самия бряг, показва интересни артефакти от Античността до могъществото на Османската империя.
До повечето плажове на Кавала се стига и с автобуси от градския транспорт, като цените са от 1,10 до 3,30 евро. Рапсани Бийч е безплатен и е в центъра на града. Не се изисква входна такса, не се предлагат шезлонги, чадърите са малко, а консумацията на напитки и храна не е задължителна. Каламица Бийч също е без входна такса. На плажа и в близост до него има барчета и таверни.
Тоска Бийч се намира на 6 км от Кавала. Има входна такса от 4 евро за ползване на плажа, на който се намират бунгалата на четиризвездния Тоска Бийч, както и ресторант и кафетерия. Батис Бийч е на 4 км от града и разполага с къмпинг със 100 места. Входната такса е от 4 евро за ползване на съоръженията. Тук може да се упражняват водни спортове, да се ползват плувен басейн, бийч бар. Перигиали Бийч се намира на източния край на града, на 2 км от центъра. В някои негови части има рибни таверни. Ако ползвате чадър и шезлонги, трябва да консумирате напитки. Плажът Палио е само на 6 километра от центъра на Кавала. Той предлага ресторант с морски изглед и плажен бар. На 50 метра от хотела там има автобусна спирка. Разполага с безплатен паркинг.
На карнавал в Ксанти
Ксанти е столицата на гръцките карнавали. За първи път там има такова зрелище през 1926 г. Над 200 000 души посещават карнавала всяка година на Сирни Заговезни. Цялата организация е от общината и продължава две седмици. Карнавалът включва парад, танци, фолклор, музика, представления на цветни платформи и хиляди хора.
Сега кулминацията му ще бъде на 6 март, неделя, когато е Сирни Заговезни.
Всеки път темата на карнавала е различна, а участниците от десетките и стотици групи се обличат повече от колоритно, танцуват и дефилират по улиците на града под звуците на музика. Интересен факт е, че по тротоарите на целия град има разположени високоговорители и звукът достига навсякъде, дори до малките улички далеч от центъра. На големи платформи се поставят всевъзможни фигури на животни, хора и митични създания, чрез които местните целят да прогонят злите духове.
Фестивалът е тясно свързан с фолклора и традициите на гърците, които с много музика, танци, веселие, креативни костюми и маски успяват да превърнат дните и нощите на фестивала в празник за малки и големи. Гърците определено знаят как да се забавляват.
Румен Жерев
