М алцина в днешно време знаят, а само специалистите помнят, че разсадникът в държавното ловно стопанство в Балчик е създаден, за да произведе фиданките за горските пояси, които пазят земята в Добруджа да не се превърне в пустиня. Тогава върху 399 дка площ са отглеждани милиони фиданки. Било е в далечния вече 20 век. Но след системните изсичания на лесовете в този край, едно от което е било, когато Румъния е владеела Южна Добруджа, държавата взема решение да започне спасителна акция.
Малцина в днешно време знаят, а само специалистите помнят, че разсадникът в държавното ловно стопанство в Балчик е създаден, за да произведе фиданките за горските пояси, които пазят земята в Добруджа да не се превърне в пустиня. Тогава върху 399 дка площ са отглеждани милиони фиданки. Било е в далечния вече 20 век. Но след системните изсичания на лесовете в този край, едно от което е било, когато Румъния е владеела Южна Добруджа, държавата взема решение да започне спасителна акция.
Черен вятър
Така започват да се създават горските пояси, които пречат на Черния вятър да отвява повърхностния слой почва и да я хвърля направо в морето. А в днешната земя на Добруджа все още стоят корени от вековни някога предимно дъбови лесове. Те помнят раните, които човека в безумната си алчност за повече и повече земя, е унищожавал това, което му носи живот. Гората. Тя не е щадена особено в Добруджа по нито едно време. Включително и при социализма, когато са изсичани дъбови гори за орна площ. И в близкото минало, когато собствениците на земята са изсичали лесопояси, за да си подсигурят по-голям терен за пшеница. Днес точно местата, където стопаните на ниви са вдигнали брадва срещу гората, особено в района на Шабла, са с най-ниските добиви на пшеница от 50 кг. на декар. Там вече само 3% е залесена с гора. Дали е възмездие или не, никой не може да каже. Просто няма как да не се сетим за българската поговорка „Не сечи клона, на който седиш“.
Кафе
Ето за такива неща си говорим със стопаните на разсадника, в горещия юлски ден на чаша кафе. Тук освен сянката на всякакъв вид дървета се прави най- хубавото турско кафе на територията на България. Има хора, които специално се отбиват, за да им направят по едно ароматно джезве.
А жените, които работят около стотиците фиданки, се връщат уморени и с блеснали от слънцето очи от нивите. Но, в това стопанство със сигурност работят едни от най-големите мераклии на света, защото освен фиданките, които произвеждат от мъничко семенце, се отглеждат най-вкусните домати и тиквички на Добруджа. Но какво ли друго можеш да очакваш от хора, които говорят езика на дърветата.
Вековна перспектива
Един от най-големите мераклии там е Радослав Радев, зам.-шеф на стопанството. Самият той събира семена откъдето може, включително е носил кестенови от остров Тасос, за да завъди красивото дръвче. Точно той сладкодумно разказва за тайните на гората и характерът на всяко дръвче.
Да, всичко може да се засади и отгледа, но нашата цел не е да направим гора, която след двайсет години да изсъхне. А да направим поне стогодишна гора, да я завещаем на тези след нас. А коя гора е най- устойчива? Най- устойчива е смесената, отговаря мъдро той.
Ясенът съхне
защо, защото и дърветата като хората си имат своя характер и си говорят помежду си, обяснява той. Те го правят чрез лисата, но най-вече чрез корените си. Като отделят специфични вещества, които за един вид са добри, но за други вредни, въвежда в горската приказка лесовъдът. Сава пример с ясените, които поголовно и безнадеждно съхнат в района. Вътре са кухи и мъртви, разказват стопаните на разсадника. Причината е, че си нямат другари. Навремето, когато са правени лесопоясите, грешката е била в това, че са садили само ясен на места и това сега просто убива лесовете. Мжду тях трябва да има други видове, за да се поддържат взаимно.
Любов и дипломация
А кои са дърветата, които се разбират с другите? Най-големите дипломати са яворът и липата. Те се разбират с всички. Всички дъбове и липата много се обичат, както и явора. Това е дъб, липа и явор е равно на любов, смеят се. Ясенът също се харесва с явор и липа. Така е, защото явора и липата са универсалните помощници.
Кой как
Когато в стопанството засаждат гората, която е предимно дъбова, за да е устойчива спазват горе -долу следният принцип. Тъй като липата и яворът израстват по -бързо от дъба, за да не го засенчат, първо слагат дъбовите фиданки. След това на втората и третата година слагат и явор и липа. Защо? Защото дъбът обича отстрани да му е зашумено, но трябва да расте нависоко, короната му да вижда слънце. Така той е лидерът, води хорото, а липата и яворът са съпътстващите го.
Други
В стопанството се отглеждат хиляди фиданки, основно са дъбови, защото районът е царството на дъба. С тях ще бъдат извършвани основните залесявания , които предпазват почвата там да се превърне в пустиня. Не можем да изграждаме лесопояси на земмя, ако не е държавна, обясни Радев. Това може да стане само, ако арендаторите и кооперациите поискат да направим това за тях. Засега има няколко случаи, но дали черната суша тази година, няма да провокира фермерите да вдигнат поглед и да видят, че спасението е пред очите им. А то се казва просто гора.
От семенце до жива елха
Колко време му трябва на семенцето, за да стане устойчиво растение? Нормалният размер за залесяване е когато фиданката е стигнала от 20-35 см. В стопанството стават за година, във високопланинските разсадници може и две. Важно е също кога се бере семето, защото при някои дървесни видове има покой.
Защото е истински занаят да отглеждаш фиданки за разсад.
В разсадника има и здрави иглолистни фиданки, които продават основно като живи елхи. Те са на една цена с отрязаните, защото целта е да приучат хората да засаждат после дърветата.
Монитор
