Н а 19 юни се тачи паметта на Преподобния Паисий Хилендарски, с чиято „История славянобългарска“ започва Българското възраждане. 2022 година обаче е особено знаменателна. През нея се навършват и 260 години от нейното написване, 300 години от рождението на нейния автор и 60 години от канонизацията му, като честванията вече започнаха в Банско.
Претенденти
Въпреки тройния юбилей животът на Паисий Хилендарски все още е пълен с неизвестни. За неговото родно място в момента претендират няколко селища. Официално е прието, че той произхожда от Бaнcĸo, но наред с това още поне 5 селища претендират за същото. Това са Самоков (с близкото ceло Дocпeй), Дупница, град Бобошево (тогава село), пернишкото село Kpaлeв дoл също претендират за корените на просветителя. Мнозина се осланят на местности, други на легенди за някакъв тип градежи. Показателен пример за това е с. Кралев дол, където има Паисиева чешма (за която твърдят, че е построена от Хилендарския монах) и Паисиева махала (където е живял).
Доста населени места трупат точки заради шифъра на езика - думите, които отец Паисий е употребявал в своята „История“, се оказва, че се срещат в диалекта на тези райони.
Къщата под връх Тодорка
Главно самоковци пък коментират, че претенциите конкретно на банскалии се основават на факта, чe eдин oт бpaтятa мy тaм e имaл нacлeдcтвeнa ĸъщa, дарена за метох на Хилендарския манастир. Toчнo зa тoзи cвoй бpaт – Лаврентий, oбaчe самият Паисий пише, чe ca oт eднa мaйĸa, но от paзлични бaщи. Жителите под връх Тодорка обаче са категорични, че отец Паисий си е кореняк банскалия. Дори да е имало втори брак на майката на Паисий, то тя си е избрала мъж от техния край. Защото едно време човек не е пътувал както сега по света и у нас толкова лесно. Още Марин Дринов обаче е забелязал, че Паисий си служи с думи и граматически форми, които са по-близки до самоковско-дупнишкия, отколкото до говора в Банско и изобщо в Разложкия край. Именно това дава основание на теориите, че вторият брак на майка му е бил по земите на Дупнишка или Самоковска епархия. Лингвистичният анализ в последно време вкарва в битката и няколко софийски, че и горноджумайски села.
Друг проблем пред изясняване родното място на Паисий е, че монаси с това има е имало много в онази епоха. Така например в средата на XVIII век в Самоков един монах Паисий организира отбраната на града от турците, но той не е Хилендарският инок, изтъкват изследователи. По-важното като че ли е, че Паисий е на България и делото му е въздигнало духа на поробения българин, спасявайки го от надвисналата тогава опасност от асимилация от други народи.
Извори
От гледна точка на историографията неоспорим факт е, че през 1745 година той се установява в Света гора. В атонските манастири проникват новите идеи на Просвещението и сред монашеските братства се разпалва чувството за национално самоопределение и интерес към миналото. Паисий не остава встрани от духа на времето. Като таксидиот (пътуващ монах, събиращ дарения за манастира си) той обикаля села и градове и отбелязва многобройни свидетелства за историята на българите. През 1761 година хилендарското братство го изпраща в Сремски Карловци (днешната сръбска област Войводина, тогава в Австрийската империя). В този център на православието Паисий се запознава с руското издание на съчинението на дубровнишкия абат Мавро Орбини „Царството на славяните“. В училище ни учеха, че от нея и от също руския превод на съчинението на ватиканския библиотекар Цезар Бароний (кардинал Чезаре Барони) „Деяния церковная и гражданская“ монахът е преписал своята история. Но Паисий познава житията на много български светци, царски грамоти, съчиненията на патриарх Евтимий, както и „Стематография” на Христофор Жефарович - общо повече от 20 различни извора, като се смята, че поне още 12 той е използвал по косвен начин.
Троеручица
Почти нищо не е известно и за това как се развива животът на този забележителен българин след 1762 г. Знае се само, че той е писал труда на своя живот и в българския манастир „Зограф“. По едно време се завръща в Хилендарския манастир и става негов протоигумен. Вероятно там се е молил горещо за свободата на народа си пред прочутата в цял свят икона, съхранявана в този манастир, „Богородица Троеручица“.
Спорни са и мястото, и годината на смъртта му. Досега се предполагаше, че отец Паисий завършва земния си път през 1773 г. в манастир край селището Амбелино (днес Лозница, близо до Асеновград). Последните проучвания на документи от архивите на Хилендарския манастир и в Сремски Карловци обаче свидетелстват, че „протоигумен кир Паисий“ през 1775 г. е бил таксидиот на хилендарския метох Куч, намиращ се по долното течение на река Струма, на десния бряг на езерото Тахинос. Самоковските краеведи пък защитават тезата, че е починал в родния си град (Самоков) чак през 1798 г. В подкрепа се цитира публикация на академик Йордан Иванов, в която той описва съобщението за смъртта на монах на име Паисий, за което духовник на име дякон Марко донася в Света гора.
ДС краде оригинала в операция „Маратон“
През 1972 г. ръководството на БКП наредило да се издирват български културни ценности в чужбина. Група офицери от Държавна сигурност започват да планират операции по тяхното „завръщане". Начело в списъка е Паисиевата „История", намираща се в Света гора. Операцията по кражбата е с кодовото име „Маратон“. През декември 1985 г двама оперативни работници отиват в Зографския манастир и подменят оригинала с донесено копие и после го изпращат с дипломатическа поща в София. Оказва се обаче, че цялата операция в крайна смета е безсмислена - книгата не може да се изложи, защото няма как да се обясни как точно "Историята" е попаднала от Гърция в България. И ръкописът изчезва в хранилище на Първо главно, където се съхранява при много лоши условия. И изведнъж през 1996 г. директорът на НИМ Божидар Димитров обявява, че непознат е предал в музея оригиналната "История", увита във вестник. Край на възникналите бурни дебати какво да се прави с труда на Паисий слага президентът Петър Стоянов. Той решава ръкописът да бъде върнат в Зографския манастир - там, където е създаден.
