Н а 30 януари се чества едно от чудесата на Божия син. А то не е по-малко от изцеленията, защото води до разкаяние грешен човек. Веднъж на път за Йерусалим Господ Иисус Христос минал през оживения търговски град Йерихон, разположен сред пищна зеленина и цветя, прочут със своите рози и балсамови растения, известен курорт на състоятелни римляни, бележит още и с царска резиденция. По онова време Йерихон е бил втори по големина град в Юдея.
В Йерихон живеел и Закхей, богат човек, началник на митарите. Всеки истински юдеин изпитвал омраза към митарите и особено към техните началници. Служебните им отношения с имперската римска администрация, волнодумното им поведение спрямо праотеческата вяра и подкупите при събирането на митата ги правели достойни за презрение от евреите. Ето защо митар било равнозначно на грешник и езичник. Макар и вече много богат човек, Закхей продължавал да има за висша цел в живота парите. Името Закхей значи „праведен", а в действителност той бил голям грешник. Затова и нямал истинска радост. Наистина златото блести и радва очите на своя притежател; пред богатия човек мнозина свалят шапка и трапезата му е пищна, споделена с приятели. Но на съвестта на Закхей тежали грехове и той нямал сърдечна радост. Това го заставило да копнее да види Спасителя. Дали Този Иисус, за Когото е чул толкова необикновени неща, не би могъл и нему да помогне - да влее желаната истинска радост в изпълненото му с безпокойство и тъга сърце?
Ала поради голямото множество народ около Иисус и ниския си ръст Закхей, началникът на митарите не можел да види Господа. Затова се затичал напред, покачил се на една смоковница, разгърнал клоните на дървото и зачакал приближаването на Учителя. Господ Иисус Христос, изпълнен с любов и желание да не отмине нито една грешна, но жадуваща за спасение душа, стигнал на онова място, неслучайно погледнал нагоре, видял Закхей и му казал: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти!". Последвалото посещение на Иисус в Закхеевия дом и Неговата богомъдра, неизмерима по сладост за душата реч довела до прелом в живота на Закхей. Станало истинско чудо - големият скъперник Закхей сам предложил да раздаде половината от имота си на бедните, а взетото несправедливо да заплати четворно.
Покаяние изпълнило душата на Закхей. Покаянието предполага осъзнаване на греховете. За да настъпи то, трябва да се признае неумолимата действителност на греха. Покаянието е пътят за обновата на живота и затова истинското покаяние не се състои в красиви думи и пищни словоизлияния. То се проявява в плодове - по тях се познава; те винаги са налице, не може нито да се скрият, нито пък да се отрекат. Без видими осезателни плодове покаянието не е истинско. Евангелският пример с митаря Закхей е потвърждение на тази истина.
Грешният Закхей се срещна с Христос и тази среща бе съдбоносна за него. Той видя ужасяващото лице на греха, в който живееше. Това го порази, накара го да се отвърне от живота си и пламъци на дълбоко разкаяние обгърнаха душата му и разтопиха неговото ледено сърце. Огънят на покаянието изгори грабителя и беззаконника. От пепелта израсна праведник, носител на чистота и справедливост. Всяко истинско покаяние в Христа преражда, пресъздава човека - прави го ново творение. У него се проявява кроткият дух на любовта, на благородството и човещината.
Месията изненадал всички, отбивайки се в дома на богаташа
В онези дни много хора се чудели защо Иисус отива при един омразен човек, грешник. Всички, които видели това, зароптали и казвали за Иисус Христос: „Отби се при грешен човек!". Тълкуватели на светите книги обаче изтъкват, че Иисус сам казва, че идва да спаси грешните, а не праведните: „...да подири и спаси погиналото! Какво е било погинало? - Целият човешки род се е бил заблудил и отивал към вечна гибел. Тогава дойде Синът Божи на Земята и стана и Син Човечески, за да потърси човечеството и да го спаси. Иисус Христос е Спасителят на света“ (Йоан. 4:32).
