В делтата на Шат ел Араб, образувана от събирането на реките Тигър и Ефрат, живеят духовните деца на св. Йоан Кръстител. Наричани мандеи или саби, те са последователи на най-загадъчната християнска секта, оцеляла в продължение на 2000 г. Изследователи изтъкват още, че тези поклонници, жители на Южен Ирак, са по-известни и като блатните араби. Те се кланят само на Предтечата, който Църквата чества на 6 януари.
Името им произхожда от арамейската дума „манда“, която означава „знание“. Мюсюлманите пък ги отъждествяват със звездобройците сабейци, които са споменати в Корана като „ал ул-китаб“ - „народ на Писанието“. Друго древно име на мандеите е избраници на праведността и назорейци. Те почитат Адам, Авел, Сит, Енох, Ной. Но най вече Йоан Кръстител, когото те смятат за истинския Месия, а не Иисус. Духовните чеда на Предтечата се позовават на апокрифа „Свидетелство на Климент“. В него се казва следното: „Един от учениците на Йоан го посочи и каза: Той е Христос, а не Иисус.“ Нещо повече - за древните последователи на св. Йоан всички преди и след него са лъжепророци, в това число дори Аврам и Моисей.
Животът се завръща в устието на Шат ел Араб.
Мандеите сами наричат себе си саба, което означава кръстители. Някои от тези християнски поклонници вярват, че техните прадеди са кръстени лично от св. Йоан. Предполага се, че те са живели при река Йордан (между Йордания и Израел ), около мястото където св. Йоан е кръщавал, но заради гонения са избягали към реките Тигър и Ефрат. Всичко това обаче са хипотези, защото информацията за историята на мандейската религия е оскъдна. Първият европеец, който се среща с тях, вероятно е доминиканецът Риколдо ди Монтекроче Пенини. Той пътува из Месопотамия около 1290 г. и ги описва като „много странен и особен народ“. Според него мандеите пазят таен закон, мразят Авраам заради обрязването, почитат най-вече Йоан Кръстител и „се мият денем и нощем, за да не бъдат осъдени от Бога“. Четири века по-късно на древната християнска секта се натъква португалският кармелитски монах Игнатий. Той вижда в тяхно лице потомци на „учениците на Йоан Кръстител“ или „Йоанови християни“ – отъждествяване, с което самите мандеи се гордеят. В други мандейски извори се срещат данни за преследването на изповядващите култа към Кръстителя в Йерусалим от евреите. Заради това обаче градът е наказан с разрушение от Бога. Вероятно става въпрос за разрушаването на града през 70 г. след Христа от римския император Тит Флавий Веспасиан. А това би доказало, че вярата на йоанитите мандеи датира от две хилядолетия.
Тръстиковите жилища на мандеите са истински шедьоври на архитектурата.
В „Харан Гаваита“ („Вътрешен Харан“ – текст, известен още като „Диван на великото откровение“) преданието за Йоан Кръстител като мандейски пророк и „пратеник на царя на светлината“ е втъкано в тези събития, но той се изобразява като противник на Христос. Не се твърди, че е основател на религията, а само неин велик „ученик“ или „свещеник“. Учените предполагат, че мандеите действително продължават традиции на учениците на Йоан Кръстител, които в един момент са решили да се еманципират от вярата в Иисус, който чисто хронологически идва след Предтечата. В Библията този конфликт е разрешен от евангелистите, според които Йоан Кръстител казва следното по адрес на Иисус: „Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън“ (Лука 3:16).
Във всеки случай няма съмнение, че съществува пряка зависимост между мандейската кръщелна церемония и „кръстителните“ юдеохристиянски секти в днешна Йордания от I век след Хр. Тя се потвърждава и от преданията за юдейски гонения срещу мандеите през същия век. Многобройни елементи в речника и преданията на мандеите потвърждават юдейския им произход въпреки тяхната антиюдаистка полемика – еврейският Бог (Адонай) се схваща като лъжлив бог, а Мойсей като пророк на злия дух Руха. Те са противници и на близките до тях манихеи и зороастрийци.
След като в днешен Ирак се установява ислямът (през 636 г), мандейството успява да получи на теория статут на толерирана „религия на книгата“, но преследванията срещу това малцинство продължават.
Водата заема важно място в ритуалите на сектата.,
Спазват 17 Божи заповеди
Потомците на Предтечата също си имат Божи заповеди, които трябва да спазват, но те са повече от 10. Наричат се 17 смъртни грехове и част от тях гласят следното: богохулство, убийство и самоубийство, развод, прелюбодейство, кражба, лъжа и лъжесвидетелство, неподчинение на властите, магьосничество, обрязване, пиене на алкохол, празно любопитство, оплакване на мъртвите, обезобразяване на тялото. Протохристиянската религия се отличава още с враждебно отношение към света. То се изразява още с отхвърляне на богатството и изкуствата като „сатанински изкушения“.
Свещените книги на сектата са на арамейски език.
Пазят древния ритуал на освещаването с вода
Главната цел на мандейската религия е спасението на душите (нишимта). Вярва се, че небесният свят изпраща „посланици“ или „помощници“, които подкрепят хората в този процес. Според християните такъв е именно Иисус Христос. Защото в момента, в който св. Йоан го кръщавал във водите на река Йордан, небето се отворило, а Светият дух под формата на гълъб слязъл върху него и Глас на Небесния Отец (Глас Божи) оповестил, че именно Христос е Неговият Син. Самите мандеи не вярват в това, но твърдят, че пазят ревностно древния ритуал, завещан им от св. Йоан Кръстител. Той кореспондира и с народните практики в България, според които всеки, който иска да е здрав през Новата година, трябва да се изкъпе в реката на Йордановден (Богоявление). Мандеите също вярват, че пречистването (кръщението) се извършва само в течаща вода, но само в неделя. Състои се от трикратно потапяне на човека, облечен в бяла одежда, трикратно белязване по челото с вода, трикратно изпиване на глътка вода, увенчаване с миртов венец и ръковъзлагане от свещеника. На брега челото на кръстения се помазва с елей, той „се причастява“ с хляб и вода и се запечатва със заклинания срещу злите духове. Особена святост се придава на ръкостискането между свещеника и неофита (новоосветения). Мандеите вярват, че кръщението очиства от грехове и съприкосновява със света на светлината. Големите грехове изискват неколкократно извършване на кръщение.
Днес мандеите живеят с надежда да възстановят своята древна земя.
Пръснаха се по света заради войните и Саддам
Днес мандейците са около 65 000. След свалянето на Саддам Хюсеин през 2003 г. шиитските имами издават фетва, с която мандейската религия е окачествена като „скверна“, и така се узаконяват преследванията срещу последователите на Кръстителя. Войната срещу ИДИЛ окончателно разпилява мандеите по целия свят. Много от тях стават бежанци в Сирия и Йордания, Швеция и Австралия. Между 5000 и 7000 днес обитават древните си територии. В миналото блатата, в които са живели духовните чеда на св. Йоан Кръстител, са заемали площ от 15 000 кв. км. Саддам обаче започва да пресушава тези територии и свива местообиталището им драстично. Останалите там поклонници се прехранват с отглеждането на водни биволи, лов на птици и диви прасета. Тръстиковите им жилища имат особена конструкция, наподобяваща плаваща землянка.
