- Здравейте, Руслан, срещата Путин-Тръмп се отложи. Дали ще се случи, не знаем. По-скоро ме интересува как това ще се отрази на войната. Защото малко спряхме да говорим за тази война. Какво точно тревожи руснаците да тръгнат преговорите от изходната точка за замразяване на фронтовата линия?
- Тях по принцип ги притеснява, че съществува Украйна. Разговорът е оттам. И това от руска страна не се притесняват да го казват. Ние се притесняваме. Те нямат проблем да говорят за това, защото за тях съществуването на Украйна е проблем.
- Но този проблем очевидно ще продължи да съществува за тях.
- Да. Въпреки че руските войски успяват да се адаптират бързо сравнително, макар че общественото мнение е, че по-скоро те не могат да воюват и че имат големи загуби. Това е така, имат големи загуби. Но руската армия се адаптира и освен това се модернизира в процеса на военни действия. Руснаците успяват да адаптират компоненти в самите дронове, за да бъдат те по-смъртоносни. Тези компоненти, разбира се, идват през съюзнически логистични пътища към Руската федерация, най-вече през Китай.
Така че тази война ще продължава. Добрата новина за Украйна е, че нейната икономика не влезе във военен режим, както е в Руската федерация, защото от страна на Русия тази военна икономика сериозно удря бюджета.
- И как виждате перспективите? Май стават все по-песимистични.
- За край на войната трудно на този етап може да говорим. Да кажем, че се случи следващата среща в Будапеща. Какво ще си обещават Тръмп и Путин? Нещо, за което другият да сметне, че си струва да направи отстъпка. Такова нещо в момента не виждам. Много се замислих за думата песимизъм. Защото реално това е реализъм. Ние сме до военен конфликт. Трябва да говорим за това. Може никога да не ни се случи, дано да не ни се случи, но по-скоро да следваме модела на държави като Полша, като Финландия, Швеция, които говорят открито за това, че е възможно.
- Нека да поговорим малко за това, за европейската обрана. Какво ще стане с тези дронове, с тяхното производство? Къде стои България?
- Много се спекулира по темата у нас, по принцип това са теми, които предразполагат към спекулации. Защото отбраната и сигурността не са прозрачни.
- Но може би все пак да кажем нещо по-обективно.
- Да. Първо, Европейският съюз не е беззащитна територия, не е беззащитен блок в никакъв случай. Едни от най-големите производители на оръжия в света са европейски компании. Само че те трябва да пренасочат износа си от Азия и Африка, например към собствените си нужди, както вече се случва. Въпросът е колко време имаме, преди да завърши процесът, в който Европа да е превъоръжена и да успява да пази своите граници. Миналата година оценките показаха 2030 година като периода, в който може да се стигне до ескалация. Но сега се приема, че ще бъде 2027 година. Индустриалният капацитет на Европа е доста добър, но той трябва да бъде пренасочен към мисъл за евентуална ескалация.
- А това реално ли е да се случи?
- То се случва в момента. Да, проблемът е политически, не е военен. Щабовете осъзнават проблемите, защото най-малкото те обикалят границите и виждат каква е ситуацията. Какво правим, ако бъдат изпратени няколкостотин дрона камикадзе срещу летища в Европа? Какво правим, ако отидат при нашето летище?
- А има ли според теб създадена стратегия?
- Има такава стратегия, но тя все още е далеч от изпълнението. Стената от дронове трябва да влезе напълно оперативно до 2027 г. Аз предполагам, че ще започне пълно да оперира още следващата година. Казах, че въпросът е политически, защото веднага започват едни главоблъсканици за парите. Пари за отбрана има. Те няма да засегнат социалните бюджети. И това трябва да се казва ясно, защото те не се припокриват.
На второ място, самите европейски армии са готови за прилагане на такива средства, включително българската армия. България, да не забравяме, че е на първа линия. България заедно с Румъния, Полша и Балтийския регион, в това число и Финландия, се считат за горещи точки, които биха могли да привлекат ескалация. Ние сме все пак черноморска държава. Една от най-големите брегови линии в Черно море.
- Ние ще произвеждаме ли нещо?
- България има много добър опит в произвеждането на дронове. За търговски, цивилни цели. Но това може бързо да се преструктурира за военни цели. Ако, разбира се, има държавно участие. Тоест имаме добри инженери и хора, които имат опит с подобно производство. Но засега те не срещат партньорството на индустриалния и военен комплекс.
- А тази стена, тази черна интернет мрежа, руската CopyCop, за която пишете, тя дали действа в България?
- Да. Всъщност всички тези мрежи се считат за хибридна война. Хибридната война е много интересен термин, не се разбира точно какво значи. Хибридната война е част от военните действия, но включва допълнителни средства за удар по противник - включва подкрепа за политически партии, натиск, саботажна дейност. И в днешно време - и киберпространството, дезинформационните кампании. Така че всъщност хибридната война е вид водене на военни действия, без да се обявява война. При хибридната война и то в съветската му версия противникът не е само чуждата армия, а населението на тази държава, защото важното е да се наклони общественото мнение, за да може да се подкопае морално. При евентуален конфликт да се разчита, че лидерството на съответната страна ще стои встрани. България като черноморска държава, като държава, която е на Балканите, т.е. район, който традиционно Русия счита за своя зона на влияние и продължава да счита, е постоянно подложена на такива кампании и на кибератаки.
- А има ли според вас разбиране, че това се случва? Там, където трябва?
- Аз не съм сигурен къде е това, кои са тези хора в България.
- Да, затова попитах.
- Нямаме специализирани екипи, които гледат само този проблем. Разбира се, имаме киберсигурност в ГДБОП, имаме киберсигурност в агенциите за разузнаване и т.н., но тук се губи връзката. Например в Чехия и в Полша аз имам личен опит с техните структури, те поддържат контакт всяка седмица с експерти. При миналогодишните наводнения в Чехия бе предупредено от експертите, че ще се ползват наводненията за атака по обществото. Но при нас това липсва. Ние нямаме контакт експерти - правителство. И те си разчитат на техни си експерти. Това е прекрасно, само че невинаги една правителствена служба, особено когато не се отделят ресурси за такава дейност, може да засече всичко, което трябва.
- Добре, ако трябва да обобщим, какво е бъдещето на войната, на тази война?
- Тя си продължава. Войната в Украйна продължава. И не само продължава, тя ще се разлива постепенно към други райони. Виждаме го вече като сигнали, като едни червени точки на картата... НАТО прекалено много смята себе си за отбранителен Алианс. Това вече се променя. Командването на НАТО започва да прилага нова тактика. Ако един дрон бъде изпращан от хиляда километра разстояние, защото това вече е честият случай, това означава, че трябва да има превантивни действия отвъд границите на Алианса. Това е добра новина, защото там започват вече да размишляват за себе си като военен блок, не като отбранителен. Но дали например при сценарий на ескалация в Сувалски коридор, между Калининград, Беларус, Полша, Литва, ще бъде активиран член 5-и, не е сигурно. И затова местните правителства в рамките на НАТО правят отделни отбранителни съюзи, за да могат да реагират мобилно и без разрешение от Брюксел.
- А не трябва ли ние да направим същото?
- Ние трябва да го направим. Защото ние сме в същото положение. Бяхме поканени за такъв съюз и от Хърватия, и от Румъния. Но аз не знам какъв е резултатът.
- Добре, понеже говорим за България, искам да минем към Близкия изток. Написахте преди няколко дни, че България е имала всички основания да бъде поканена на срещата в Шарм ел Шейх, която доведе до спиране на огъня в Газа, но не беше. Защо?
- Аз мисля, че не сме проявили желание. Не защото има отношение към България. Тъй като много от участниците в тази среща поискаха да участват. А каква е нашата заслуга? Нека разкажем малко. Първо България от години, дълги години има отношения с двете воюващи страни. България е от първите държави, които признават тогавашното ООП, Палестина, като държава навремето. Много колеги не знаят, че се случва през 80-те години. Между другото някои наши колеги не знаят, че има посолство на Палестина в София. И то е едно от старите арабски посолства.
България, освен че може да предлага платформа, на която да се срещат тези враждуващи страни, има сериозно влияние в Близкия изток. Не само културно, все пак колко оръжие отиде натам. Нашите производители имат връзки в Близкия изток и Африка, спечелиха много и това няма да се промени.
Има и политически мотиви. През годините българското ръководство е предлагало дори политически съветници на редица правителства в Близкия изток, да не говорим, че голяма част от лидерството на палестинската власт е завършило в България. И немалка част в Израел, там има също хора на официални позиции, които познават България много добре. Така че България според мен трябва да се възползва.
- Разкажете ни за информацията, че вече е определено кой ще управлява в Газа след войната.
- Това си е информация, която Египет сподели. Външният министър го споменава, вярно, само веднъж. Че има такава инициатива и са подбрани 15 души. Аз вярвам, че е така, но не смятам, че скоро ще ги видим... Предполагам, че са хора от бизнес сектора. А сега моят въпрос е те с кого ще бъдат свързани. Защото, както ние си знаем бакиите в политиката, така и палестинците си ги знаят. И това е важно за след войната в Газа. Истинският й край също не е ясен.
Много важен детайл е, че мирен договор с Хамас не може да има, защото Хамас не е отделна държава, Газа не е отделна държава. Така че може да говорим само за спиране на огъня, а примирие може да сключи само палестинската власт в Рамала. Но тя трябва да се уговори с Хамас, а тя, меко казано, има проблеми с групировката.
- Те просто ги изпуснаха.
- Точно така. Само че идеята, че ако Хамас бъде така... убеден да подпише мирен договор, това означава де факто разкъсване и унищожаване на палестинските територии, защото Газа ще бъде считана за отделен субект, а не за палестинска територия. Така че израелците работят и по този вариант. Какво правим след това? Хамас вече няколко пъти отказа идеята да се разоръжи. Вече дори говорят, че не искат да преговарят за споделена бъдеща администрация върху Газа. Затова аз съм изключително песимист.
- Добре, защо Хамас направи това нещо на 7 октомври 2023 г.? Вашата версия?
- А защо да не го направи? Тоест за Хамас това е изключително изгодно. Те в момента смятат, че са победили, а самата политическа организация е мъртва. Тя няма бъдеще. Тя в момента опитва да договаря някакво участие, евентуално. Аз съм сигурен, че арабските държави ще притиснат Хамас да се откажа от Газа.
- Може би това ще е пътят на компромиса.
- Да, но 7 октомври за мен е решение лично на командири на Хамас, които всички са мъртви вече. И отделно, лично за мен, като видях документите, свързани със 7 октомври, това е саботаж на преговорите на Израел и Саудитска Арабия. Случи се точно в момент, когато имаше активен дипломатически процес. А сега Хамас показва атаката на 7 октомври като един вид привличане на вниманието и в момента всички говорят за две държави.
- Да, но с цената на стотици хиляди загинали.
- От това няма връщане назад. Но самите членове на Хамас саботират в момента идеята за две държави.
- Навремето така безнадеждно изглеждаше и ситуацията в Сирия. Но сега виждаме там един нов президент, който е признат на високо ниво в доста западни държави.
- Той има име сред бунтовниците. 14 години оцелява на руски атаки, химически атаки. Но това, че държави от Украйна до Германия и Франция му гласуват доверие, за мен означава нещо.
- Да, Америка май също му гласува доверие напоследък.
- Да. Ахмад Ал Шара все пак е временен лидер. Аз имам притеснения в арабския свят, като чуя временен лидер, защото може да остане 20 години. И затова още не знам как да се отнасям към него. Браво, че свали режима на Асад. Но аз искам да видя политическия процес. Защото в момента дори активистите в Сирия още размишляват на ниво революция, а не на изграждане на институции. Те още имат революционния плам, който пречи при изграждането на държавност. Имаме изключително големи разделения, които са трупани десетилетия наред. Сега избиват навсякъде. В Южна Сирия има и израелска окупация. Имаме активиране на конфликта. Дано да не се стигне до конфликт с кюрдите, защото това ще бъде отвратителен конфликт. Гражданската война между режима на Асад и бунтовниците нямаше етнически признак. Имаше кланов. Ако сега се превърне на етническа основа, това ще бъде краят на Сирия.
Това е той:
- Руслан Трад е роден в София през 1987 г.
- Завършва ФЖМК в СУ
- Отразява теми, свързани с Евразия, Сирия, конфликти, хибридни военни действия и наемнически групи
- Работил е като анализатор на рискове, консултант и журналист на свободна практика
- През последните години работата му се фокусира върху разследвания с отворени източници (OSINT) и due dilligence доклади
- Автор и съавтор е на три книги и многобройни статии за гражданската война в Сирия, руската външна политика и сигурността
- Съосновател на De Re Militari, български онлайн журнал за анализ и картографиране на конфликти
- Работил е като кореспондент в Ливан, Турция, Иракски Кюрдистан, Саудитска Арабия, Тунис и Тайланд
- През 2014 г. Българският Хелзинкски комитет го отличава като Активист на годината за отразяването на войната в Сирия
- Сътрудник по въпросите на глобалната сигурност към Атлантическия съвет на САЩ
- Отразява теми по сигурността и отбраната за екипа на „Капитал“
Михайлина Димитрова
