Н а 11 май църквата чества паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий. Всички знаят за тяхното дело – глаголицата, благодарение на което много народи са научили за Божието слово на Иисус, но малцина знаят истинските им рождени имена. Изследователи на апокрифи и древни хроники твърдят, че светиите са носили имената Църхо и Страхота.
Дело
В Хърватия тяхната глаголица се налага още от XI век и се използва в някои манастири чак до 1965 г. У нас около XIV век глаголицата е изместена постепенно от кирилицата. Тя се явява усъвършенстван вариант (редакция) на Кирило-Методиевата писмена система.
И докато делото на двамата братя е добре проучено, то техният произход и истинските им рождени имена се считат за изгубени във вековете. Продължава да се спори и чии са просветителите, като всеки славянски народ дърпа чергата към себе си.
Климент Охридски
Ученикът на Солунските братя (и автор на кирилицата) Св. Климент Охридски в средновековната си творба “Успение Кирилово” дава следната безапелационна информация: „Родното място на преподобния наш отец Кирил е многопрочутият и голям град Солун. Там той е роден. По род и рождение той е българин.” Това недвусмислено говори, че братята просветители нито са били гърци, нито македонци, нито руси, чехи или словаци, каквито чудновати хипотези е имало през годините.
Според житието им братята произлизали от семейство на византийски военен чиновник от среден ранг, живял в Солун. Това било достатъчно заможно и образовано семейство. Методий бил по-възрастният брат - с около 12 години по-голям от Кирил. Кирил бил най-младият - според житието му той бил седмото дете на семейството.
Но произходът на братята светии може да се проследи от техните светски имена, които дълго време остават мистерия за нас. Те идват през тъмнината на вековете благодарение на онези народи, които са имали непосредствен контакт с просветителите. А те са съвместявали своята просветителска дейност с дипломатически, евангелизаторски и църковни мисии.
Базирайки се на средновековни източници Хавел Салански (1567-1621) в своята проповед за Ян Хус пише следното: „... Бог изпратил на чехите двамата апостоли: Църхо и Страхота”. А Ян Амос Коменски уточнява, че Страхота значи Методий”.
Ватикана
Покойният историк проф. Божидар Димитров бе допуснат през 1976 г. до архивите на апостолическата библиотека на Ватикана. Там той се докосна до оригинала на Асеманиевото евангелие от X век – най-стария глаголически паметник от Охридската книжовна школа. Във фонда „Биржиано Латини“ той случайно се натъква и на една неизвестна до онзи момент хроника от XVI век. Тя е на италиански език и касае моравската мисия на славянските апостоли.
Периодът 863-867 г. Кирил и Методий са във Великоморавия при княз Ростислав. Последният решава да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ето защо през 863 г. Ростислав поискал от Византия да му изпрати мисионери. По волята на съдбата това са именно братята Кирил и Методий. Именно там те оформили славянския книжовен език, в чиято основа легнал старобългарският диалект.
Наред с това във ватиканската хроника се споменавало и рожденото име на Методий. То точно съвпадало с чешките извори - Страхота.
Изследователят Павел Серафимов привежда и сведенията, които дават А. Хофер Едле фон Сулмтал и М. Маргаритов. Според двамата учени рождените имена на нашите просветители са Църхо (Константин-Кирил) и Страхота (Методий). Същото споменава и сборникът за духовни песни на пастор Матей Вацлав Щейер, съдържащ химн за двамата светци Църхо и Страхота. Интересно е, че вероятно извън елинската среда двамата братя са се афиширали с рождените си имена, за да затвърдят сред местните народи своя български произход.
Диалект
Има предположения, че когато са били млади, първото, което те усвоили, е бил родопският диалект. Той идвал по линия на дядо им - български благородник, служил при хан Кардам. Заради вътрешни интриги и междуособни борби в България в периода 739-803 дядото бил принуден да напусне родното си място и да се засели в Солун. Но и там той продължавал да пази спомена за българската култура, история и език, които предал първо на своя син, а след това и на внуците си. Серафимов дори изказва хипотезата, че глаголицата всъщност стъпва върху древна трако-пеласгийска писменост. Това всъщност било изчезналото тракийско четмо и писмо.
Преданията и историческите реконструкции около произхода на Солунските братя се потвърждават категорично и от житието на Св. Кирил. В него се казва, че е имал дядо, велик и богат, но като дошъл в чужда земя ( Византия), обеднял.
Михаил III
Все още не е добре проучено и сътрудничеството им с тогавашния император Михаил III. През 855 г. по божията промисъл се случва обрат в живота на просветителите. Първо единият брат, а след това и другият се замонашват, изоставяйки блестящи административни кариери във Византия. Според апокрифа „Брегалнишка легенда“ в същата година те идват на мисия в България, в района на река Брегалница, като се установяват в тогавашния град Равен (до днешния Щип в Северна Македония). Там те успяват да покръстят за една година около 54 000 българи. В този разказ сензационно се споменава, че цар Борис I, който дошъл да инспектира мисията, също е бил покръстен от тях.
Архимандрит Никанор: Опълчиха се на Франкската империя
Според архимандрит Никанор безспорно най-сложната мисия на Кирил и Методий била Моравската, в която с библия и славянска писменост в ръце просветителите успяват да се опълчат на цяла империя - Франкската. Благодарение на тях и народи като чехи, хървати, словаци приемат християнството и в частност запазват своята индентичност при различните империи, владели Централна и Западна Европа.
„Ходили са на различни мисии, още преди да се замонашат, защитавали са християнството пред хазари, пред сарацини (мюсюлмани). Братята приемат и една изключително сложна мисия във Великоморавия, която тогава е васална страна на Франкската империя. Там са работили в една враждебна среда, в която немското духовенство се е опитвало да предотврати това, което се е случило при нас - възникването на една самостоятелна славяноезична страна България, която да се противопостави на имперските амбиции (в случая на Византия). Защото нашата култура оцелява в конкуренция с най-силните културни центрове. Това се случва благодарение на Кирил и Методий, които плащат за всичко със своя нелек живот. Кирил умира съвсем млад, а Методий преживява гонения и тъмници“.
Константин Философ смая ислямските богослови
Арабската мисия е първата от общо трите външнополитически и геополитически византийски дипломатически пратеничества на Константин Философ.
Император Михаил III, знаейки за проявените вече качества на младия Константин и отчитайки факта, че владее арабски, сирийски и еврейски, го натоварва с тази отговорна мисия, състояла се в периода 851 - 856 г. Това е първата мисия на Константин-Кирил като дипломат. От житието му проличава, че в Багдад в диспута със сарацините се разисква не само основният въпрос за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на опонентите си и спечелва доверието им. Той ги „наддума по всички въпроси - така че те му се чудят, изпадат в удивление“. „Че ти откъде знаеш всичко това?“ Особено ги смайва Константин-Кирил с познанията си върху Корана. Мисията не постига основна си цел - сключване на мирен договор, но са освободени хиляди византийски военнопленници, които се завръщат с Константин-Кирил в родината.
