Ц ърквата е причислила 2 февруари - Сретение Господне - към дванадесетте велики празници в годината. А на следващия ден се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.). Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа Света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този старозаветен закон смирено се подчинила и Света Богородица.
Свети Симеон Богоприемник. Картина на Рембранд
По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очаквал идването на Месия - Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен. Преданието разказва, че Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".
По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисус. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си, с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Йосиф , земният баща на Иисус, и Дева Мария се зачудили на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука. 2:25-35). Не само Свети Симеон, но и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия. Тя овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия - Христос.
Чудотворната икона на Света Богородица
Богоприемецът предрекъл мъките на Пресветата Дева
Пророческите думи на Свети Симеон Богоприемец тогава не са станали ясни на присъстващите в храма. По-късно обаче те получават своето обяснение чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон - закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А Пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.
