Н а 6 декември предстои премиерата по кината на новия филм на Ники Илиев „Без крила“. Лентата е феноменална, защото е по истинската история на родния паролимпиец Михаил Христов, който губи двете си ръце още като дете, но въпреки това не се предава и изпълнява своите мечти. Не само по този повод, а и по много други, Ники Илиев гостува в студиото на „МачКаст“.
„Без крила“ е филм за спорт, който аз не познавах в детайли – скок на дължина. Филм, в който главната роля е актьор с ръце – Наум Шопов, а той трябва да изиграе човек без ръце – Михаил Христов. Това беше много сложно начинание“, започна Илиев, който е режисьор и сценарист на лентата. „Башар Рахал даде идеята. Той е продуцент. С него правим филми в последните години - „Завръщане“ 1 и 2, „Нокаут“. Бил е на мотивационна лекция на Мишо Христов и е останал изключително впечатлен как е вдъхновил всички. Той носи две протези, като едната му е излишна. Но въпреки това продължава да е с нея, защото го е било срам да го виждат хората, че няма ръце. Аз съм спортна натура и винаги спортните неща много са ме вълнували. Така разбрахме, че ще стане атрактивен филм. Параолимпийците не са популярни, но пък става хем спортен филм, хем филм с кауза. Всичко беше уникално – на снимките Мишо беше със своя треньор Петър и казваха всичко на Леарт Докле, който играеше ролята на треньор, и на Наум Шопов. Отидохме в Дубай, където имаше състезание, финансирахме сами това пътуване на нашия екип. Всичко беше уау!“, добави Илиев.
Той разкри и защо е избрал точно Наум Шопов да изиграе тежката роля. „Не са много актьорите с такава физика. Наум приличаше на професионален спортист и има много силни крака. А освен това двамата си приличат. Той беше леко стресиран. Каза, че ще даде всичко от себе си. Видяхме се тримата – аз, Мишо и Наум. Мишо нареди едни препятствия и каза на Наум да внимава да не се контузи. И 30 секунди по-късно Наум се контузи (смее се). Тогава си помислих, че ако нещата продължават така, няма да имаме филм. Наум разбра и започна внимателно да изпълнява всичко. Той трябваше да се научи да тича правилно, да скача правилно, да е с вързана ръка. Скачаше по три различни начина. Букнахме „Васил Левски“, стадиона в Ямбол, НСА, „Асикс Арена“... Филмът не е тежък за гледане. Той е вдъхновяващ, интересен и атрактивен“, разказва Илиев.
„Аз съм тежък фен на ММА и на кикбокс. Започнах да тренирам 2007 г. в началото. Винаги съм мечтал да тренирам бойни спортове, но нямаше как с майка лекар и баща театрал. Тогава водех едно предаване с Яна Маринова. Нейният мъж ме вдъхнови да тренирам. Той ме повика и оттогава не съм спирал. В началото гледах К1, но след това се запалих по ММА. Запалих се много, когато Конър Макгрегър победи Жозе Алдо за 13 секунди. Така реших да направя филма „Нокаут“ през 2016 г. Тогава всички ми казваха, че ММА не е популярен и трябва да е за бокс. Това обаче вече не е така!“, припомни си Илиев. „Орлин Павлов тренираше бокс. Той обаче е танцувал много и има невероятна координация. Много е пластичен, но и силен“, казва Илиев за своя колега и приятел.
„Преди година имах покана да участвам в един бой. Тогава щяха да се бият Наско Михайлов и футболиста Дани Златков. Наско се беше разболял. Предложиха ми аз да се бия. Питах колко килограма е моя опонент. Казаха ми 93 кг. А аз бях 70 кг. И отказах. После Ивайло Захариев се беше навил, но в крайна сметка Наско Михайлов излезе на ринга. Те се биха наистина, но хората не го приеха“, добавя Илиев.
Той говори и за боксовия дуел между Майк Тайсън и ютубъра Джейк Пол, който предизвика много дискусии. „Опитаха се да продадат мача, все едно Тайсън ще спечели. А ние всички знаехме, че това няма как да се случи, защото разликата е 31 години. В края на първия рунд разбрахме, че това няма как да се случи. Всички казват, че Джейк Пол е срам за бокса. Но поне изкарва милиони. Имам голямо уважение към всички бойци“, коментира Илиев. „Майк Тайсън в най-силния си период беше добър, не защото беше силен, а защото беше бърз и експлозивен. А това първо си отива с годините. Джордж Форман се върна на 44 г., но той беше много силен и стана световен шампион. Силата си отива бавно, но експлозивността си отива бързо. Срещу Джейк Пол Тайсън се хвърли, но вече няма бързина. Пол видя това, но реши да не го нокаутира и да го пощади. Бях казал на моите приятели, че ще стане точно това – Джейк Пол ще победи по точки, за съжаление. Този мач не трябваше да се случва. Тайсън и Мохамед Али са двамата най-популярни боксьори. И когато хората се сетят за Майк, са много екзалтирани. В последния си мач, преди повече от 20 години, той седна на ринга в петия рунд и каза, че не може повече и не го носи в сърцето си. И сега очакваме да направи нещо, което е правил преди 40 години“, казва още Илиев.
„Скалата, Дейв Батиста и Джон Сина направиха имена в киното. Те вече са си актьори, а не кечисти. На високо ниво са, пък дори и да не печелят „Оскар“-и. Много е интересно това. Арнолд Шварценегер, например, се продава много добре, но е в друго време. Важно е да се отбележи, че кечът е някакъв вид театър. Физически е трудно и болезнено, но е истински бой. Кечистите са нещо средно между актьори и спортисти“, добавя режисьорът и сценарист.
За финал той беше попитан и за футболните му пристрастия – все пак „МачКаст“ е подкастът на единствения спортен ежедневник „Мач Телеграф“. „Преди години имахме благотворителен мач – актьори срещу Берое. Ние отидохме в Стара Загора, а Александър Томаш, който сега е треньор на ЦСКА, водеше Берое. Преди това обаче аз, още едно момче, Мартин Камбуров и още един футболист, гостуваме в сутрешен блок. Бях се вдъхновил от Конър Макгрегър и не исках да говорим сериозно за мача, защото е ясно, че ще ни утрепят. Водещият ме попита как се подготвяме за мача. А аз казах, че ще си правим татуриовки, ще си пускаме кичета и ще ходим по чалга заведения. И изведнъж Камбуров: „Това, че Валери и Ники го правят, не значи че всички футболисти сме такива“. Извиних се. Отидохме на мача, здрависвам се с всички и Томаш ми вика: „Аз няма да забравя какво каза. Някой като каже така, не е окей“. Извиних му се и на него. Разбира се, в мача ни разбиха, Камбуров ни вкара три гола за няколко минути. Бербатов дори игра от тях. Вместо да е от нас, но явно не искаше да загуби. След това имаше афтърпарти. И Томаш, пред всички: „Ники каза някакви неща за българския футбол“. Пак му се извиних и разбрах, че трябва да съм по-внимателен“, припомня той.
„Бях от ЦСКА. Дядо ми беше военен, полковник. И покрай него баща ми също беше от ЦСКА и покрай аз и тях. Ходил съм на мачове. Хванах златния период на българския футбол около САЩ'94. След това ходих на разни мачове на ЦСКА, там се псувахме с левскарите, не ми идваше отвътре и спрях да ходя. Иначе играех много футбол“, каза още Илиев.
За финал той бе попитан кои според него са най-добрите американски и български филми. „Аз имам любим филм, който се казва „Драйв“. С Раян Гослинг. Много обичам „Кръстникът“ и „Криминале“. Това са ми Топ 3. От българските - „Всичко е любов“ и „Дами канят“. „Един снимачен ден“ с Апостол Карамитев – също. Винаги съм бил фен на Стефан Данаилов“, завърши той.
БОГОМИЛ РУСЕВ
ЕКАТЕРИНА ТОМОВА
