42 гена ни пазят от коронавируси заради мутации през годините. Те са еволюирали след различни епидемии. Това обясни пред „Телеграф“ вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.
Тя се позова на световно проучване, чиито резултати са публикувани миналата година в списание Current Biology. Изследването анализира ДНК на хиляди хора, като целта е да се разбере дали имат в гените си белези за древни епидемии, предизвикани от коронавируси.
Данните сочат, че жителите на Китай, Япония и Виетнам са се сблъсквали с такива в продължение на около 20 000 години в епидемия, приключила преди 5 хилядолетия.
„Учените обаче не спират дотук и се фокусират върху няколкостотин човешки гени, които имат значение за инфекцията с коронавируси. Така при пет от изследваните групи хора в 42 от тези гени се откриват мутации. Смята се, че благодарение на тях хората са започнали да се справят по-добре с коронавирусната инфекция. Именно тези хора са имали по-голям шанс да оцелеят при срещата с болестта“, коментира проф. Александрова. Според нея по този начин от поколение на поколение честотата на тези т.нар. полезни генетични варианти се е повишила. Още повече че в миналото поради липса на лекарства и ваксини прадедите ни са разчитали само на гените си за предпазване от болести.
„Необходими са били най-малко 500 до 1000 години, за да се превърне този белег в забележима, споделена черта на населението – нещо, което според изследователите е станало между 20 000 и 25 000 години“, каза още вирусологът.
Възможности
Тя коментира, че възможностите на съвременната медицина предполагат, че сегашната пандемия е малко вероятно да остави трайна следа върху човешкия геном. Учените смятат, че рискът от заболяване днес зависи в по-висока степен от социални фактори, отколкото от генетични. Значение имат начинът на живот, работата, съществуващи здравословни проблеми и неравностойно социално-икономическо положение.
„А разкриването на тези 42 гена може да допринесе за лечението на COVID-19 и други коронавирусни заболявания, тъй като някога те са ни защитавали от предците им. Според други източници някои гени със значение за тежестта на COVID сме унаследили от неандерталците“, обясни проф. Александрова.
Тя изтъкна, че това не е нито първият, нито единственият пример, илюстриращ влиянието на инфекциозни заболявания върху нашите гени.
Първото откритие в тази област е през 1954 г. – на учените прави впечатление, че при индивиди, носители на гена, отговорен за т.нар. сърповидноклетъчна анемия, рискът да се разболеят от малария и тежестта на заболяването са много по-ниски в сравнение с останалите. Причината е, че при тези хора морфологията на еритроцитите е различна, а именно червените кръвни клетки са мястото, което причиняващият маларията паразит използва за размножаването си. „Затова не е учудващо, че в районите, които са силно засегнати от малария в миналото, честотата на тези хора е по-висока“, каза още проф. Александрова.
Също така се смята, че Бангладеш е една от най-рисковите точки на планетата за холера поради честите наводнения там.
„Хората с кръвна група 0 са по-податливи на тежка инфекция с холерния вибрион и се предполага, че този факт е изиграл важна роля за разпределение на кръвните групи там – в Бангладеш се открива най-ниското разпространение на кръвна група 0 в света“, уточни ученият от БАН.
Наскоро пък Евробарометър публикува интересни данни от проучване във връзка с употребата на антибиотици. На въпрос към анкетираните дали при боледуване от COVID‐19 са приемали такива, 46% от българите отговарят, че не са боледували от коронавирусна инфекция.
Устойчивост срещу ХИВ
През 90-те години на миналия век е открит генетичен вариант, който осигурява устойчивост срещу инфекция с ХИВ, тъй като вирусът не може да проникне в клетката. За произхода му има различни хипотези. Според една от тях той е възникнал преди около 700 години и се е запазил, защото е придал на хората устойчивост към причинителя на чумата, която по това време е бушувала в Европа.
„Според други учени генетичният вариант първоначално е предпазвал от едра шарка. Трети са на мнение пък, че е възникнал преди най-малко 5000 години и честотата му се е повишила под натиска на различни селективни сили“, обясни проф. Александрова. Според нея „безплатен обяд“ няма и генетичните варианти, които свалят риска от едно заболяване, може в същото време да ни правят по-уязвими към друго. „Например генетичният вариант, който ни защитава от ХИВ, е рисков фактор за тежка инфекция от западнонилска треска – вирусно заболяване, което се предава чрез ухапване от комари. По подобен начин кръвна група 0, която се свързва с понижена склонност към тежко протичаща малария, придава чувствителността към холера“, каза още вирусологът.
Според учените 8% от човешкия геном е зает от т.нар. ендогенни ретровируси. Първите от тях са навлезли в генома ни преди 100 милиона години – те инфектират половите клетки на далечните ни предци и продължават да се предават от едно поколение на друго до ден днешен. „Смята се, че са допринесли за адаптацията на генома ни и са ни предпазвали от последващи инфекции с подобни вируси. Образуването и функционирането на плацентата, която е необходима за протичането на бременността и нормалното развитие на бебето, изисква активността на белтък, който се кодира не от човешки ген, а от точно такъв ендогенен ретровирус. Учените работят върху изясняването на евентуалната връзка на тези вируси с различни болестни състояния“, добави проф. Александрова.
Яна Йорданова
