Б олестта Х може да бъде вирус или мутирала бактерия, резистентна на антибиотично лечение. Това заяви пред „Телеграф“ бившият директор на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев.
За нея се заговори след дискусия на Световния икономически форум в Давос на тема „Подготовка за болест Х“.
Зад нея стои не конкретна инфекция, която ни заплашва към момента, а план за действие при бъдеща пандемия.
Без паника
„Фактически няма нищо извънредно и много опасно. Просто трябва да се спазват някои правила“, успокоява професорът.
ЗДРАВЕ с Телеграф: Викат Бърза помощ за 38 градуса температура!
За пръв път болестта Х бе спомената от експерти на СЗО през 2018 година, още преди пандемията от COVID. Тя е сборно понятие за възможна инфекция, която може да засегне много държави.
„Още преди десетилетие бях казал, че на 5 до 10 години възниква някаква болест, която може да заплаши с епидемия или пандемия. Тези инфекции обикновено възникват от животинския свят и преминават към човека. Възможно е чрез мутация или по друг начин такива микроорганизми от животинския свят да преминат към хората. Това е най-вероятният вариант за поява на опасна инфекция, която може да придобие глобален характер“, разясни проф. Кантарджиев.
Голям потенциал за разпространение имат инфекции като Ебола, вируса Нипа и вируса Маргбург. Това са болести, причиняващи хеморагична треска, подобна на Конго-Кримската хеморагична треска и хеморагичната треска с бъбречен синдром, които имаме в нашата страна.
В момента по света има огнища на опасни заразни болести, каквато е известната чума в Мадагаскар. Микробът, причинител на чумата, е известен с епидемиите си още по древността.
Експерти на СЗО, включително и генералният й секретар, заговориха за възможността за възникване и епидемично разпространение на бактерии с придобита резистентност към антибиотиците.
„Това се е случвало в човешката история с холерата и чумата, когато антибиотици не е имало. На нас ни е много лесно да лекуваме бактериите с антибиотици, но ако те са неефективни, заплахата си е такава, каквато е била преди столетия от чумата или от холера“, отбеляза професорът.
Реакция
Държавите трябва да развиват научен потенциал, така че да могат да реагират на такъв случай.
ЗАРАЗАТА ГАЗИ НАРЕД: Близо ли е столицата до грипна епидемия?
Системите на здравеопазване трябва да имат готовност, не както беше преди три години в последния момент да се правят инсталации за подаване на кислород в нашите болници.
Тези неща трябва да се развиват .Само така ще бъдем до известна степен подготвени, подчерта професорът.
Милена Димитрова
