- Д-р Симидчиев, след като извънредната епидемична обстановка бе отменена, можем ли да кажем, че вече контролираме пандемията? Или по-скоро още известно време трябваше да продължат да действат ограничителните мерки?
- Извънредната епидемична обстановка отпадна, като много от мерките бяха свързани с нея. Смятам обаче, че част от тях можеше да продължат да действат. Притеснява ме, че с отпадането на ограниченията отпадна и възможността за измерване на положителните случаи от общопрактикуващите лекари. С края на епидемичната обстановка тази високоспециализирана дейност се прехвърли отново към специалистите. Така намаля броят на тестваните. По този начин сега не знаем какво реално се случва с пандемията, защото измерваме малко на брой нови случаи. Безпокоя се от тази гледна точка. Ако имаше малък брой новозаразени след достатъчен брой тестове, всичко щеше да е наред.
- Така изправяме ли се пред проблема със скритата заболеваемост?
- Възможно е, въпреки че няма как да кажем със сигурност. Но това може да се установи само като се правят изследвания. Когато не правим достатъчно тестове, това няма как да се установи. Винаги се стремя да се базирам на данни. А колкото по-малко данни имаме, толкова по-малко основа имаме да направим кое да е твърдение. Затова, когато нямаме достатъчно измервания, не можем да кажем със сигурност нито дали пандемията си отива, нито дали се завръща, както е във Великобритания, Германия, Франция и Гърция в момента.
- Особено във Великобритания наистина отбелязаха драстичен скок на новозаразени през последните дни. На какво се дължи - на отпадане на мерките ли?
- С отпадане на голяма част от бдителността и най-вече войната в Украйна изцяло отмести фокуса на обществото от пандемията. На практика ние загърбихме изцяло другия проблем, поради това се случи така, че не обръщаме внимание на вируса. А реално той не се е променил от 24 февруари насам. Той продължава, но вниманието ни беше отместено. Това показа и всъщност как медиите допринасят или не за контрола на пандемията. Надявам се, че със затоплянето на времето и заради това, че ще сме повече навън и ще имаме по-голяма дистанция, ще можем да овладеем този дисбаланс, който имаме заради ниското ниво на ваксинация. Защото всички държави, които имат отново скок на заразените, но имат висок процент ваксинирани, нямат натовареност на здравните системи. Докато ако у нас се случи подобно нещо, това ще означава, че здравната ни система ще е затруднена. И всичко това на фона на отпадането на мерки, които можеха да овладяват пандемията в стария й вид. Но както казах, те бяха обвързани с извънредната епидемична обстановка.
- Отслабна ли наистина вирусът като протичане и можем ли да очакваме нови подварианти и вълни?
- Ще започна отзад напред. Нови варианти или подварианти със сигурност ще има. Този вирус много лесно търпи промяна в еволюцията си и в генетичната информация. Така че нови варианти ще има. Що се отнася до това дали е по-лек, ще отговоря, че вирусът има един-единствен еволюционен приоритет и той е да оцелява. А за да оцелее, му е нужно да стане по-заразен на фона на по-строги мерки. Когато поставим маски и държим дистанция помежду си, ние му поставяме преграда, която той трябва да преодолее. А преодолявайки я, той го прави по един-единствен начин - става по-заразен. Вторият елемент на това да става по-малко опасен, за него не е еволюционен приоритет. Ако това се е случило в определен подвариант, то е станало случайно. Няма еволюционен императив вирусът да бъде по-малко опасен, защото основната част от неговото оцеляване минава през това да бъде по-безсимптомен в началото на заболяването, по-дълго да бъде заразен, преди човек да се разболее. Защото когато вече си болен, ти се изолираш и преставаш да бъдеш източник на зараза. От тази гледна точка протичането на болестта няма отношение към трансмисията на вируса и от тази гледна точка не подлежи на еволюционен контрол. Според мен това, че в момента COVID е по-лек, е до голяма степен случайност. Ако това се случва в други пандемии, то е защото нашата имунна система се адаптира към вируса, но този се изменя достатъчно бързо, така че ни изненадва непрекъснато. Така че не мисля, че следващите вълни задължително трябва да бъдат по-леки. Те със сигурност ще бъдат с по-заразен вариант, но не е задължително да бъде по-лек.
- Тоест няма как да да обявим край на пандемията?
- Както е казал Марк Твен за собствената си смърт, малко е рано да се обяви подобно нещо.
- Всъщност опитът от предишни пандемии сочи, че продължават по около две години и половина-три, нали така?
- Точно така. И това е свързано с факта, че за да премине вирусът през цялата популация, да изгради фоново ниво на имунна реакция, т.нар. колективен имунитет, е необходимо време. Проблем възниква, когато вирусът е опасен за общественото здраве, какъвто е този. Въпреки че има хора, които смятат, че той не бива да бъде поставян в групата на особено опасните, и наистина не му е мястото там по строгата дефиниция за 40% смъртност. У нас с 4% смъртност COVID-19 погуби повече хора, отколкото всички останали опасни инфекции, взети заедно. Тоест факт е, че този вирус поради високото си разпространение засяга голям процент от населението и загиват много хора. Затова трябва да се прилагат ефективни мерки за контрола на неговото разпространение.
- Тоест смятате, че ще остане да циркулира и занапред?
- Нямаме основание да мислим, че ще изчезне напълно. Със сигурност постепенно ще става по-малко вирулентен в популацията заради изграждането на имунния отговор на хората. Другото е, че част от хората продължават да спазват мерки, което много ме радва. Виждам, че дори в градския транспорт поне една трета от хората са с маски.
- Можем ли да кажем колко процента от обществото ни са защитени?
- Според данните около 30% от населението е ваксинирано. Преболедувалите също знаем, общо взето, колко са, но част от тези хора се припокриват. Тоест някои от тях са преболедували и ваксинирани. Но нямаме систематични изследвания, които да покажат какъв е колективният имунитет. Не мога да направя и хипотеза. Докъм септември предстои да видим как ще се развие пандемията. Аз предпочитам да съм реалист и бих казал на хората да бъдат предпазливи и при първи признаци на заболяването да се изолират, за да не разпространяват инфекцията. Защото ние често говорим за смъртност, но нека не забравяме, че този вирус води и до инвалидизация и трайно уврежда дадени органи.
- Но не можем да говорим за 70% защита?
- Нямаме такива данни. Много ми се иска да сме достигнали това ниво, но искам да видя данни. Засега все още няма такива.
- Притеснявате ли се, че с бежанската криза заради войната в Украйна ще има драстичен скок на положителните случаи?
- Нямам притеснения, защото в Украйна процентът на ваксинирани е по-висок, отколкото у нас. Там над 35% от населението е имунизирано срещу COVID. А и хората, които са предприели пътуване, са го направили, защото са здрави. Освен това се тестват на границата с бързи тестове. Така че от тази гледна точка не виждам риск за нов пик. Новият пик ще дойде от факта, че като цяло имаме ниска ваксинация, а вирусът е вирулентен. Той се разпространява по аерозолен път, а много хора ходят вече без маски, не спазват дистанция и решиха, че това е част от миналото ни. Дай Боже, да са прави, но аз оставам бдителен.
- Кога обаче се очаква нов пик, есента ли?
- Това е много труден въпрос, особено когато предстои туристическият сезон и много хора ще отидат на почивка в Гърция. В момента там има активно възстановяване на инфекцията и хората, които почиват там, после може да се окажат носители. Но е много трудно да се прогнозира кога ще има нов пик.
- Много специалисти заявиха, че се опасяват от различни заболявания заради бежанската криза. Може ли да се стигне до това?
- При всички положения броят на децата у нас се повиши заради тези, които пристигнаха от Украйна. А те имат различен имунизационен цикъл. А и ваксинационното покритие там е по-ниско, отколкото у нас. Но рисковете са малко, ако сме бдителни. Знаем кои хора са пристигнали у нас и можем да ги проследим. Доброволците у нас са свършили страхотна работа по отношение на информиране на бежанците за здравната ни система.
- А има ли опасност да се завърнат позабравени заболявания? Преди време се опасявахте, че заради пандемията и липсата на проследяване може да има скок на случаите на туберкулоза. Стои ли това на дневен ред?
- Туберкулозата е заболяване при хора със системно недохранване и при такива, които злоупотребяват с алкохол. Също така сред ниски социални групи, които са струпани по много хора на малко пространство. Така че епидемиологията на туберкулозата няма да е свързана със сегашното състояние, но ще е обострена заради факта, че си изместихме вниманието върху други проблеми. Затова апелирам да се мисли за общественото здраве.
- А какви са наблюденията ви като пулмолог, колко време трае постковид синдромът?
- Част от работата ми, преди да се заема със сегашната ми дейност като народен представител, беше именно да проследявам хора с дълъг COVID. Виждам, че около 1/3 от хората, преболедували COVID, имат остатъчни явления около 12 седмици след това. 1/7 пък имат изменения, които траят повече от година. Последиците след COVID са налични, при всички положения са по-чести, отколкото смъртността. Ние сме първенци пък по брой смъртни случаи, което означава, че можем да очакваме и другите промени, свързани с инфектирането, да са в значителна степен. Включително при дългия Ковид, който се среща при 20% от хората, като 1/7 от тях ще останат с трайни изменения след заболяването.
- Тъй като Ковид обърка графика и на другите вируси, видяхте, че имаше и грипна вълна сред децата. Кое е различното тази година?
- Видяхме, че грипът дойде малко по-късно. Общо взето, съвпадна с отпадане на мерките. Това, което му пречеше да се разпространява, бяха поставянето на маски и дистанцията. Когато предприемем мерки срещу по-агресивен вирус, другите чакат в кулоарите и излизат на преден план, когато ограниченията отпаднат.
КОЙ Е ТОЙ?
- Д-р Александър Симидчиев е роден на 23 април 1962 година
- Кариерата му започва от Специализираната болница за лечение на белодробни болести „Св. Пантелеймон” в Перник
- Впоследствие е назначен като асистент в Университетска болница по белодробни болести „Св. София” в столицата
- До 1996 г. работи в голяма компания за медицинска техника, от 2001 г. е продуктов мениджър в световноизвестна фармацевтична компания
- Пулмолог е, началник на отделение в МВР-болница в София
- Преподава в Пловдивския медицински университет
- Народен представител в 45-ото, 46-ото и 47-ото народно събрание
- Зам.-председател на здравната комисия в НС
Яна Йорданова
