М одерното лечение на деца с диабет е спънато заради изисквания на здравната каса. За това алармираха експерти по детска ендокринология. По думите им процедурите за реимбурсиране на инсулинови помпи и сензори за проследяване на нивата на кръвната захар имат недостатъци, които ограничават достъпа на 60-70% от всички близо 2000 малки пациенти с диабет в страната. Една от пречките е, че протокол за тези технологии може да бъде издаван само от определени от НЗОК комисии.
Центрове
Те обаче се намират единствено в университетските болници в София, Пловдив, Варна и Плевен, като пациентите са задължени да започнат лечение с инсулинова помпа само в посочените центрове. Освен това родителите, които са успели да постигнат отличен контрол на кръвната захар на децата си, всъщност са ощетени да купуват сами сензори за проследяване. Това се дължи на изискването на НЗОК нивата на гликиран хемоглобин да са над 7%. Така само децата с влошени показатели получават реимбурсация. В същото време експертите са категорични, че новите технологии могат да държат диабета под контрол, като намаляват шансовете за усложнения, осигуряват предвидимост и подобряват качеството на живот на пациентите.
Известия
По думите на проф. Мая Константинова, председател на Българското национално сдружение по детска ендокринология, пациентите у нас имат достъп до различни по действие инсулинови препарати. Осигуряват се и тест ленти за глюкомер, които обаче стигат за 2-3 изследвания дневно, което не е достатъчно. „От тази година здравната каса заплаща и за глюкозни сензори, които правят по 288 измервания на ден или през 5 минути, а родителите получават информация за показателите на детето си в реално време и известия при рязка промяна на кръвната захар“, обясни проф. Константинова. С такива сензори обаче разполагат по-малко от половината малки пациенти. Само около 30% пък са децата, за които са осигурени инсулинови помпи. Те също се реимбурсират от касата още от 2015 г., но отново при определени условия. По думите на доц. Радка Савова, началник на Клиника по диабет в СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев”, малчуганите, които не разполагат с помпа, използват инсулинови писалки. За целта обаче се правят по няколко ежедневни убождания, докато при помпите е само до едно на всеки три дни. Освен това те дозират инсулина много по-прецизно.
Поли Пантева
