- Г-н Начев, има ли изход от ситуацията със спирането на доставките на природен газ от „Газпром“? Как се посреща в газовите среди тази новина?
Има диаметрални мнения, хипотези, изказвания. Сложна ситуация, с много горчив политически привкус, защото това едва ли е тайна за някого, че подбудите за тази реакция на Русия, на „Газпром“, са политически. Ситуацията е неприятна, защото със сигурност внася повече сложност в потреблението на газ у нас. За месец можем да закърпим нещата с хранилището Чирен и с азерския газ, който постъпва у нас. От Чирен ще дърпаме по 3 млн. кубически метра, от Азербайджан ще идват по 1 млн. кубика. Но според мен до 10 дни, максимум две седмици, газът ще потече отново към България.
- Как ще стане това?
Няма никакво основание газът да бъде спиран и отивайки на арбитраж срещу мотивите на „Газпром“, „Булгаргаз“ ще спечели от раз...
- Какво ще му помогне, като спечели. Знаете колко спечелени дела имаше Украйна срещу „Газпром“...
Смятам, че разумът ще надделее и доставките ще се възобновят. Защото в претекста, че парите не са отишли, където трябва и след това били върнати, има голяма доза наивност, за да се приеме като аргумент. Цяла Европа плаща по един и същи начин, но руската страна пред България като най-слабата, с най-незначителни количества газ, които потребява, иска да покаже, че е силната. Никой не го отрича. Това е по-скоро глупава реакция от страна на Русия. Затова бъдете убедени, че скоро този казус ще бъде решен. Русия няма изгода да спира газа за Европа и това ще бъде последното нещо, към което ще посегне – доставките на газ за Европа. Същото важи и за Европа - газът ще бъде последното нещо, което ще попадне под санкционен режим.
- А имаме ли ние някаква грешка в поведението си в случая?
Разбира се. Тя е колебливост, разкраченото ни поведение – като в поговорката - „Преклонена главица сабя не я сече“. Крайно време е да си дадем сметка, че не сме в Средновековието и тези постулати, поговорки, вече не важат. Отношенията между страните, между хората са толкова овълчени, че между страните, между хората, такива неща отдавна са останали във времето, където са валидни.
- Имаме ли алтернатива с други доставчици, чрез виртуални доставки през Гърция. Можем ли да вярваме на Гърция?
Ако спирането на газа е само за България, нещата не са толкова зле. Има изход от ситуацията, макар и не лесен. Ако обаче Русия посегне на газа за цяла Европа, нито Гърция, нито Турция, нито който и да е биха могли да ни помогнат и да бъдат алтернатива като цяло. Защото недостигът за Европа ще бъде много сериозен – около 62 млрд. куб. м. Може и повече. Тогава няма полезен ход. Това е реалността. Всичко друго е биене в гърдите, размахване на знамена, юмруци, каквото още можем да си помислим. Действителността е в доста по-сив цвят.
- Вие как мислите – „Булгаргаз“ ли ще бъде доставчикът, който ще ни спаси, или ще се намеси друг „спасител“.
Това зависи само и единствено от „Булгаргаз“. Той е обществен доставчик и национална държавна компания. При тази ситуация няма как държавата да каже: Договорът ни изтича в края на годината, давай сега да почваме преговори. Това е недопустимо. Затова самият „Газпром“ се опитва чрез частни подставени лица да атакува българския пазар. Условията обаче са такива, че ако „Булгаргаз“ е компанията, която има потенциала, капацитета, може всичките да ги сложи в джобчето си, във вътрешното си джобче. Затова е много важно как „Булгаргаз“ ще си изиграе козовете. „Булгаргаз“ е компанията, която би могла да направи един дългосрочен договор с референтна цена на Хенри хъб (намира се в щата Луизиана в САЩ). Тогава всички тези, които се умилкват, ослушват и вайкат, че „Газпром“ няма да доставя газ за България, ще си скубят косите, че са пропуснали много сериозни ползи. Но това иска много потенциал от „Булгаргаз“. Сделката не е лесна. Тя трябва да е минимум за 10, а по-добре за 15 години напред. Но с референтна цена. Няма фиксирани, няма никакви други условия. Защото към днешна дата, когато светът се тресе и търси газ, цената на Хенри хъб с пресметнати всички разходи по доставка до България е 31 долара на мвтч, или 50 лева. Вижте колко плаща в момента България, да не говорим колко е спот цената в момента.
- Тогава грешка ли беше промяната на формулата за руски газ с „Газпром“, в която 70% е спот цената на европейските хъбове?
Не, в никакъв случай. Наистина на спот пазара почти година цената е по-висока спрямо нефтени деривати. Но за последните 10 години спот пазарът е спестил на потребителя 70 млрд. евро. Тези, които са купували на спот пазар, са направили по-малко разходи. Вероятно през следващия отоплителен сезон, чак в 2024 година спот пазарът ще се върне към нормалните си нива. Светът се преструктурира. Светът е различен. И това преструктуриране ще помпа цените. Цените на енергията като цяло ще останат на по-високи нива. Газът няма да е изключение.
- Сегашната ситуация с газа ще повлияе ли на цените на горивата по бензиностанциите?
При нефта нещата са доста по-гъвкави. Но въпреки че руският нефт в момента е по-евтин с 37 долара от сорта Брент, минавайки през швейцарската Литаско, мажоритарен собственик на „Лукойл“, ние де факто плащаме по международни цени нефта, на нива на сорт Брент, а не на нива сорт Уралс, въпреки че 80% от нефта, който преработва рафинерията „Лукойл“, е руски. Но премията остава някъде встрани. Ние нищо не усещаме от нея. Министър-председателят каза, че „Лукойл“ работил на адекватни цени. На адекватни спрямо кое? Спрямо сорт Брент или спрямо сорт Уралс. Доста различни неща. Така че ако КЗК, държавата, има смелостта да се намеси в този сегмент, цените би трябвало да са с 15-20 стотинки по-ниски. Но това не зная по какви причини не се прави.
- Бизнесът как ще пострада от газовата криза? Може ли да мине на ток?
Измишльотини на хора, които нямат представа от тези неща. Енергийната ни система няма да издържи на подобна смяна на енергийния източник. Представете си в София топлофикация да спре и всички да минат на електрически печки и климатици... Няма да издържи мрежата. Същото важи и за заводите. Стъкларски завод без газ не може да съществува. Много други предприятия в индустрията - също. Илюзия е, че до няколко години ще спрем изобщо потреблението на газ. Такова нещо към днешна дата няма как да се реализира.
- Как ще коментирате навлизането на много чуждестранни търговци на пазара на газ в България?
Най-сложното нещо в света е търговията с газ. По много причини. Няма никакво значение колко търговци са на пазара на газ. Има ограничения откъм потоци, това е основният проблем в търговията с газ. А дали са двама или трима, няма никакво значение. Колкото повече, толкова по-добре. Имайте предвид, че колкото повече се раздробява пазарът, толкова цената на газа има вероятност да отиде нагоре. Защото, когато търгуваш на едро, получаваш едни условия, когато търгуваш по-малки количества – условията са други. Пазарната логика е колкото по-голяма конкуренция, толкова по-ниски цени, но когато станат прекалено много търговците, някои просто ще отпаднат.
- Какво привлече чешката ЧЕЗ груп да стане търговец на газ в България? Да не би да купуват по-евтино тук и го продават по-скъпо в Европа, както правят търговците на ток. Миналата година чешката групировка взе лиценз за търговец на газ в България.
- Какви обеми е търгувала чешката ЧЕЗ на една от двете борси? Нула.
- Защо го прави тогава?
- Всички търговци на ток в един момент решиха, че ще търгуват и с газ. Освен че са похарчили сума ти за лицензи, нищо друго добро не ги чака. Същото важи и за търговците на газ, които си извадиха лицензи за ток. При свободен пазар всеки има право да опита.
- Но Николай Павлов, предишният изпълнителен директор на „Булгаргаз“, се оплакваше, че някои фирми купуват по-големи количества газ, отколкото им трябват от „Булгаргаз“, защото неговите цени били по-ниски, за да ги продават извън страната.
- Бившият директор на „Булгаргаз“ би трябвало да отговори защо една година лъжеше, че няма възможност за доставки на азерски газ в по-големи количества.
- Смятате ли, че от 1 юли ще можем да договорим и получим цялото количество газ, по договора с Азербайджан?
- Това зависи единствено от нас. Ако ние кажем: от 1 юли искаме цялото количество, проблемът е нулев. Защото ние имаме дългосрочен договор за 25 години. Не за 2 месеца, за времето на войната и каквото друго си помислим. Госпожа Теменужка Петкова тази сутрин (б. р. - вчера) нагло излъга, че ние вече взимаме цялото количество азерски газ.
- Къде е спасението за битовите и за бизнес потребителите на природен газ?
Обикновените потребители нямат полезен ход, защото абсолютно нищо не могат да направят. Едрият бизнес, който потребява значителни количества газ, трябва да търси собствено решение за газовата доставка. Никак не е лесно.
- Къде да го търсят и къде да го намерят?
- Да се кооперират. Ако те чуват петела, както се казва, ще намерят начин. Ако не го чуват, както Васил Велев и други експерти коментираха, че няма по-хубаво от руския газ. Дългосрочният договор с Русия бил по-изгоден, отколкото пазарът. Стана ми жал, слушайки тези думи.
- Добре, САЩ ли ще ни помогнат с доставки на втечнен газ.
Да ни помогнат?
- Ще докарат ли, ще ни продадат ли втечнен газ?
- Пак повтарям - нашето решение е дългосрочен договор на референтна цена на Хенри хъб. Хенри хъб е най-ликвидната газова борса в света. Там трябва да се целят нашите хора, а не в измислени историйки и палиативни мерки, ако искаме нещо да променим. Ако не искаме, ще си казваме: Леле, ами сега какво да правим...
Това е той:
Енергиен експерт
Анализатор на нефтените пазари
Има дългогодишен стаж като сондажен инженер в добива на петрол
Работил е в „Нефт и газ Плевен“, в държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и в Индонезия
Ръководил е множество сондажи чрез фракинг технология, включително и в шистови формации
