П риемането на България и Хърватия във Валутно-курсовия механизъм (ERM II) е важно събитие и стъпка за въвеждането на еврото, което би подкрепило техните кредитни профили. Присъединяването на страните към Еврозоната обаче е малко вероятно да стане през 2024 г. Това пишат от рейтинговата агенция Fitch Ratings.

Приемането на България и Хърватия във Валутно-курсовия механизъм (ERM II) е важно събитие и стъпка за въвеждането на еврото, което би подкрепило техните кредитни профили. Присъединяването на страните към Еврозоната обаче е малко вероятно да стане през 2024 г. Това пишат от рейтинговата агенция Fitch Ratings.

Според експертите възможните плюсове от еврото са изместени от рисковете, които пандемията поражда. Изпълняването на изискванията в следващите 2-3 години пък може да се окаже предизвикателство заради коронавируса и задължението на местните власти за допълнителни реформи.

Официално двете страни се присъединиха към Валутния механизъм на 13 юли 2020 г. Влизането в Еврозоната може да стана най-рано след около 3 години, но преди тях ще има поне 2 години престой за приспособяване и оценка. Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че приемането е възможно през около 2023 г., стига страните да отговорят на изискванията.

Не е ясно кога това ще се случи, отчасти заради пандемията и свързаните с нея ограничителни мерки, които отхлабиха макроикономическите перспективи.

В свой скорошен доклад агенцията предвиди БВП на България да се свие с 5.7 на сто, а на Хърватия – с 8.4% през 2020 г. И двете икономики ще започнат да се възстановяват следващата година. Свилото се БВП обаче ще превърне бюджетните излишъци от 2019 г. в дефицити през 2020 г. – 4% дефицит за България и 7% дефицит за Хърватия.

Публичният дълг в България пък ще достигне 25.8% от БВП през тази година.